Логика


Категория на документа: Психология



Несравними са понятията, в съдържанието на които не може да се открие нито един общ признак, например понятията "тревопасно" и "компютър".

5. ДЕФИНИРАНЕ (ОПРЕДЕЛЯНЕ) НА ПОНЯТИЕ

Определението е мисловна операция, която разкрива съдържанието на понятието чрез посочване на съществен и отличителен признак.

В логиката съществуват различни начини за дефиниране на едно понятие. Класическият начин е бил разработен от Арис-тотел. Той изисква най-напред да посочим родовият признак, който е общ и съществен цяла група от обекти, към която принадлежи и понятието, което трябва да дефинираме. По-нататък се изисква да посочим неговите видови различия от другите видове в рода.

Освен този класически начин съществуват и други начини за дефиниране на понятието:

1. Генетично определение, при което се описва появата и развитието на даденото явление, което обозначаваме с това понятие.

2. Етимологично определение, при което описваме произхода на думата, с която го означаваме.

3. Отрицателно определение, при което се посочва какво даденият обект не е.

4. Операционално определение, при което се описват парамет-рите, измеренията на дадено явление,у например: "икономичес-ка криза".

5. Определение чрез синоними или синтактическо определе-ние, при което една дума, израз или символ се заместват с други такива, например: "определението е дефиниция" (от лат. Definitio - определение).

6. Определение чрез значение или семантично определение, при което се посочва какво се разбира под определен термин, например: "Дисциплинираният ученик е такъв, който се съобра-зява с всички изисквания на училищния правилник и учителя".

7. Фигуративно определение, при което се изясняват аб-страктни идеи, например: "Религията е опиум за народа".

6. ПРАВИЛА ЗА ПРАВИЛНОСТ НА ОПРЕДЕЛЕНИЯТА

Правилността на мислите гарантира тяхната истинност, затова много важно изискване за всяко определение е неговата правилност.

Първото правило за определението е да се използват вече познати понятия за въвеждане на новото и да не ни препраща към нови незнания.

Второто правило за определението изисква да не се използва същото понятие, което искаме да определим, негов синоним или перифразирамне. Това ни връща към порочния кръг на същото незнание, от което сме тръгнали. Тази грешка се нарича тавтология (повторение), или все едно да кажем, че логиката е наука за логичното, психологията - за психичното и т.н.

Трето правило: определението не трябва да бъде противоречиво.

7. СЪЖДЕНИЕ

Съждението е форма на мисълта, с която утвърждаваме или отричаме принадлежността на признак на даден предмет. Езиково то се изразява чрез повествователно изречение. Тъй ка-то то отразява реално съществуващи или отсъстващи признаци в нещата, съждението може да бъде истинно или неистинно.

Всички съждения могат да се разделят на две групи: прости и сложни.

Прости са съжденията, в които твърдим или отричаме, че даден признак присъства в обекта на нашите мисли. Например просто е съждението: "Иван Вазов е поет", защото то е неразложимо на съставни части, които да имат характера на съждение.

Сложни са онези съждения, които са съставени от две или повече прости съждения. Например: "Иван Вазов е български поет и писател, който е бил хъш във Влашко, съдия в Берковица и министър на Просветата".

8. ПРОСТИ СЪЖДЕНИЯ

8.1. СТРУКТУРА НА ПРОСТИТЕ СЪЖДЕНИЯ

Всяко просто съждение има три елемента: субект, предикат и връзка.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Логика 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.