Логика


Категория на документа: Психология


Субект е понятието, което посочва кой е предметът на познанието, т.е. кой е носителят на съответния признак. Например в простото съждение: "Иван Вазов е поет" субект е понятието "Иван Вазов". В съвременната предикатна логика субектът се означава с главна латинска буква S, а при символен запис на конкретната структура на едно съждение субектът се записва чрез малките латински букви х, y, z.

Предикат се нарича понятието, в което мислим признака. В нашия случай предикат е понятието "поет". В предикатната ло-гика той се записва с главната латинска буква Р, а символния запис на конкретното съждение чрез малките букви от латинската азбука f, g, h и т.н.

Връзката (копулата) в Аристотеловата логика се записва с ти-ре между субекта и предиката: S - P. В символната логика записът става като се изписва означението за предиката и в скоби се записва латинското означение на субекта, което означава, че този предикат принадлежи на този субект, в нашия случай на съждението "Иван Вазов е поет" се записва така: f (x) (чете се еф от хикс), където f е поет, а х - Иван Вазов.

8.2. ВИДОВЕ ПРОСТИ СЪЖДЕНИЯ

Простите съждения могат да бъдат класифицирани според няколко признака: 1) в зависимост от връзката между субекта и предиката те са утвърдителни и отрицателни; 2) в зависимост от това при колко от елементите на класа се среща или не се среща признакът те са единични, частни и общи. Единичните, частните и общите съждения могат да бъдат както утвърдителни, така и отрицателни.

Утвърдителни са съжденията, в които утвърждаваме, че даден признак присъства в предмета. Например: "Доматът е червен".

Отрицателни са съжденията, в които твърдим, че даден признак не се среща в предмета. Например: "Доматът не е черен".

Единични са съжденията, в които твърдим, че признакът се среща само при един от елементите на даден клас предмети. Единично утвърдително е например съждението: "Часът е свър-шил", символно те се записват така: f (x). Единично отрицателно

___

е съждението: "Часът не е свършил", което се записва: f (x), като чертата отгоре показва, че то е отречено.

Частни са съжденията, в които твърдим, че даден признак се среща при част от елементите на даден клас предмети. Например частно утвърдително е съждението: "Някои ученици бягат от част". То се чете "Някои S са Р" и се записва:  (х) f (x). Частно отрицателно е съждението: "Някои ученици не бягат от

___

част", което се чете: "Някои S не са Р" и се записва:  (х) f (x).

Общи са съжденията, в които твърдим, че даден признак се среща при всеки един елемент от даден клас предмети. Например общо утвърдително е съждението: "Всички деца играят". То се чете "Всички S са Р" и се записва:  (х) f (x). Общо отрицателно е съждението: "Нито един вълк не е тревопа-

___

сен", което се чете: "Нито едно S не е Р" и се записва:  (х) f (x).

8.3. ЛОГИЧЕСКИ КВАДРАТ

Частно утвърдителните и отрицателните и общо утвърдител-ните и отрицателни съждения изграждат определен вид отно-шения помежду си, които са подредени в т.нар. "логически квадрат". Прието е частно утвърдителните съждения да се записват с главната латинска буква I (SIP); частно отрицател-ните - с О (SOP); общо утвърдителните - с А (SAP) и общо отрицателните - с Е (SEP). Означенията идват от латинските думи AffIrmo (утвърждавам) и nEgO (отричам).

SAP ПРОТИВНИ SEP

SIP ПОДПРОТИВНИ SOP

В отношение на противоречивост влизат общо утвърдител-ните (SАP) и частно отрицателните (SОP) и общо отрицателните (SЕP) и частно утвърдителните (SІP) съждения. Те взаимно се отричат и не могат да бъдат едновременно истинни или неис-тинни. От истинността на едното по необходимост следва неис-тинността на другото. Напр., ако е вярно, че "Всички политици са лъжци", то не е вярно, че "Някои политици не са лъжци".

В отношение на противност се намират общо утвърдителните (SАP) и общо отрицателните (SЕP) съждения. Те не могат едно-временно да бъдат истинни. Например съжденията: "Всички политици са лъжци" и "Нито един политик не е лъжец" не могат да бъдат едновременно истинни, но могат да бъдат едновремен-но неистинни, ако например някои политици не са лъжци.

В отношение на подпротивност влизат частно утвърдител-ните (SІP) и частно отрицателните (SОP) съждения. Те не могат да бъдат едновременно неистинни. Например при съжденията "Някои политици са лъжци" и "Някои политици не са лъжци" от не-истинността на едното по необходимост следва истинността на другото (защото, ако не е вярно, че някои политици са лъжци, то е вярно, че други не са лъжци). От истинността на едното обаче, не може да се направи извода за истинността на другото (ако е вярно, че някои политици са лъжци, то не може със сигур-ност да се каже, че някои политици не са лъжци).

Отношения на подчиненост има между общо утвърдител-ните (SАP) и частно утвърдителните (SІP), а също и между общо отрицателните (SЕP) и частно отрицателните (SОP) съждения. Общите съждения се наричат подчиняващи, а частните - подчи-нени. При тях от неистинността на подчиненото съждение след-ва неистинността на подчиняващото, но не и обратното. Напри-мер, ако не е вярно, че "Някои политици са лъжци" следва, че не е вярно и това, че "Всички политици са лъжци", но от неистин-ността на второто, не следва неистинността на първото.

9. СТРУКТУРА СЛОЖНИТЕ СЪЖДЕНИЯ

9.1. ЛОГИЧЕСКИ ПРОМЕНЛИВИ И КОНСТАНТИ



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Логика 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.