Методически особености при работа с природен материал


Категория на документа: Психология


Методически особености при работа с природен материал

В часовете по трудово обучение, бъдещите учителки, които трябва да бъдат много добре подготвени за предстоящата си работа с деца в това направление, се запознават с конструктивните възможности на отделните природни материали, изграждат се умения за комбиниране на материала, усет за структурно построяване и творческо въображение.
Работата с природен материал може да се провежда по време на всекидневните разходки и игри. Набавянето на този вид материал става с участието на децата, така се засилва интересът им и се разширяват познанията за околната среда, но е необходимо децата да се отнасят грижливо към природата и да не причиняват вреда на растенията. Учителката учи децата да виждат интересен за конструиране материал около себе си и им показва възможностите за неговото използване. За зимния период се изсушават листа и цветя за направата на различни апликации.
Самостоятелната работа с природен материал трябва да се предхожда от богати, целенасочени наблюдения върху разнообразните форми и цветове на природните материали, от получените впечатления от играчки, направени от природен материал, от разглеждане на книжки и други.
След такива наблюдения, учителката трябва да формира у децата умения да използват този материал за определена цел, да подскаже и подсети детето как може да използва даден природен материал за изработване на интересни играчки.
На първия етап от работата с природни материали голямо значение играе образецът, направен от учителката или от дете. Чрез образеца се стимулира развитието на мисловната дейност, активизира се миналият опит и се съдейства за развиване на творческото въображение. Учителката помага за извършване на аналитично възприемане на образеца, като се отделят основните, а след това второстепенните части, отбелязва се тяхната форма и пространствено разположение. Този анализ се съпровожда с показ на начините на действие с материалите, от които се правят отделните части.
В началото у децата е слабо развит зрителният контрол над извършваните от тях действия и за това получените продукти са несъвършени. Децата подръжават и така усвояват действията на учителката. Предлаганите играчки-самоделки в началото са опростени, за да могат децата успешно да се справят, да бъдат уверени и самостоятелни. Усвоените начини на действие те използват по-късно при по-сложно съдържание.
Към втория етап на работа с природни материали се преминава, когато децата имат натрупан сензорен опит, умения и навици. При него се цели да се активизират старите знания на децата като се използват в нов аспект с оглед на новата задача. Децата се поставят при условия да извършват самостоятелна мисловна дейност.
Всеки конкретно анализиран предмет, с помощта на учителката, се отнася към определена група сходни предмети, в които има общи свойства на форма или на строеж. Така например у всички птици формата на тялото е овална, удължена. Тя може да бъде по-широка или по тясна, по-дълга или по-къса, но основната форма се запазва. За това децата, когато се запознават с формата на конкретната птица, определят с помощта на учителката тази форма като обща за група еднородни предмети. В резултат на това у децата се формира представа за формата и нейния строеж. Усвоявайки начина за конструиране на една птица с един вид природен материал, децата получават обобщена представа за направата на други птици. Учителката изисква от децата да помислят самостоятелно от какви природни материали биха направили отделните части на предложеното изделие, като използва насочващи въпроси. Например, ако трябва да направят човек от природни материали, те първо си припомнят от какво се състои човешкото тяло, каква е формата на частите на тялото и къде са разположени. После децата самостоятелно преценяват кои от материалите могат да използват за направата на тези части.
В някои случаи се налага учителката да направи частичен показ, за да покаже как могат да се използват някои природни материали, неизползвани до сега, за направата на различни части. Ръководството е насочено към постепенно разширяване на тематиката, към комбиниране на познати начини на действие, към постигане на нови съчетания на форми и конструкции.
При последния етап децата могат сами да си поставят целта и сами да подберат средствата на нейното реализиране (т.е. при разглеждане на материалите сами да кажат какво могат да си направят от тях). Засилва се детската самостоятелност и в резултат на това се обогатява творческият елемент.
Оценката на детските работи е от голямо значение. Чрез нея децата осмислят задачите и начините на тяхното реализиране и по-нататъшното им усъвършенстване. Оценката трябва да обхваща съдържанието на конструкцията, нейните особености и композиционно отношение, начина на нейната направа и доколко детето е успяло да използва други материали за направа на познати предмети. Например, дете има умение да направи човек от жълъди. При повторно конструиране, то изработва този човек в сюжет, напр. дядо с магаре. На дядото прави лула от клечка, на магарето слага дисаги от куполите на жълъди. Така прявява особено виждане.

Ива Петровска, 25739, 4 курс, ПУПЧЕ





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Методически особености при работа с природен материал 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.