Младенчество и ранно детство


Категория на документа: Психология




Софийски университет " Свети Климент Охридски"

Факултет по педагогика

Обща и възрастова психология

Младенчество и ранно детство

Курсова работа

Боян Йорданов Ботев - 67 153

Детето започва да осъзнава себе си още щом се роди. Най - типичното поведение в ранна възраст е бързото усвояване на поведение с материалните обекти, и отсъствие на въздействия върху опознаваната в момента социална среда. В момента на раждането на детето очите му се движат несъгласувано. Конвергенцията на очите се установява едва към третата седмица като първи резултат от упражненията на детето във фиксиране на предмета. Към края на втория месец бебето следи с очи предмета, който се движи в различни посоки, и особено ярките, оцветените по лесно привличат погледа на детето и се фиксират по продължително, отколкото безцветните и неподвижните. У бебето рано се развива чувствителността към цветовете, През втората половина на годината се забелязва, че детето явно и твърдо предпочита червения цвят пред синия или белия. През втория-третия месец вниманието на детето най-лесно се привлича от човека. Бебето отговаря на почвата на човек с обща реакция на оживление. По всяка вероятност причина за това е и подвижността на човешкото лице, близко наклонено към детето, и усмивката, и мърдащите се устни, откриващи бели блестящи зъби. През цялата първа година човекът запазва положението на главен, най-силно действащ обект на детското внимание. През четвъртия месец детето усвоява близкото пространство,. Към края на първата година детето вече направо се насочва натам, където се намира привличащата го играчка или познат човек. Слух -. Възприятието за звук е силно развито още при раждането. Бебетата са силно чувствителни към честотата, силата и тембъра на звука. Праговете на слуховата чувствителност при по-малките, обаче, са по-високи от тези при възрастните, което означава, че децата са с намалена чувствителност към дискриминацията на по-сложни звуци. Срокът на появата на слухова чувствителност у бебето може да се установи много трудно, тъй като през първите 2-3 дни кухините на средното и вътрешното ухо са пълни със слузеста утробна течност Първите реакции които показват, че детето усеща звуците са, потрепването на веждите, ръцете, непреднамерените движения на лицевите мускули и тялото в отговор на силното изпляскване с ръце до самото ухо на бебето, хлопването на вратата. У бебето рано се появява реакция на звуковете на човешкия глас. През втория месец звукът на глас или цигулка може да предизвика задържане дори на хранителния и двигателния рефлекс. Детето замира, щом чуе гласа на майка си. На четвъртия месец реакцията на детето показва, че не само чува звука, но и го локализира в пространството. Детето различава гласовете на близките си хора. Бебето различава интонацията, с която близкия му възрастен човек се обръща към него. Най-същественото положение да детето към края на първата година е способността да различава звукове на човешката реч. Обоняние, вкус, тактилна чувствителност - Изследванията и наблюденията показват, че още към края на първия месец у бебето може да бъде изработен положителен рефлекс на мирис. Към края на третия месец децата ясно диференцират хубавите и лошите миризми. Също така рано чрез своята мимика детето реагира по различен начин сладки, горчиви и кисели вещества. Усещанията при допир на детето са много добре развити и се проявяват рано. И най-малката гънка на върху памперса предизвиква отрицателна реакция : плач и движение на тялото. В третия месец ясно се проявява чувствителността към различни температури. При температура на водата във ваната +33бебето реагира положително, а при +32 отрицателно. Развитие на движенията Двигателния апарат на бебето преминава огромен път на развитие. Движенията на новороденото са абсолютно некординирани. Очите се движат в различни страни, ръцете и краката постоянно се свиват и изправят, Дори лицевите мускули ту се свиват, ту се отпускат като изпълняват непроизволни гримаси. Тези хаотични движения са резултат от широката ирадиация на нервна възбуда , която възниква в кората на главния мозък при действието на какъвто и да било дразнител. Движенията на очите постепенно се съгласуват със съответното обръщане на главата, а по-късно и на цялото тяло. След 2.5 месеца бебето изпълнява целенасочени движения с предмет, опипва с ръце одеялото, хваща с едната си ръка дланта на другата. От четвъртия месец детето усвоява хранителни движения, а след това започва да извършва многообразни предметни действия: придръпване, почукване, блъскане, люлеене и много други действия. След седмия месец детето може да действа с два предмета едновременно, Към края на първата година детето изпълнява и функционални действия на възрастните с определени предмети: бърка с лъжичка в чашата, реше се с гребен, пише с молив. Тези предметни действия са форма на активно опознаване на околния свят. Признаци на предметни действия: Винаги се изпълняват с предмети като: лъжичка хартия и топка. Осъществяват се чрез съгласувана работа на двете очи, ръцете и пръстите на човека, които взимат предмети. Повтарят се много пъти наред от детето, Достигат видим резултат, като предмета се премества в пространството, издава звук и изчезва от полезрението. Предизвиква се съсредоточеност у детето на очакване на постигнатия вече преди това резултат. Предметните действия имат огромно значение за общото развитие на детето през първата и втората година на неговия живот. Предметните действия имат огромно значение за общото развитие на детето през първата и втората година на неговия живот. В процеса на изпълнение на изпълнение на предметните действия се отработва функцията на сензомоторния механизъм. Изработват се точни, съгласувани и свободни движения, насочени към хващане на предмета. Действията с предметите, които по произход са подражателни, в същото време са форма на научаване на детето, основа за формиране на първоначалните навици. Като манипулира с предмети, детето опознава техните свойства и връзки, който съществуват между тях. Друг признак е като повтаря едно и също действие много пъти и така получава всеки път един и същ резултат, детето вече започва да го предугажда, да го очаква. Самият процес на изпълнение на предметните действия, предизвиква огромна радост у него. Това чувство кара детето да повтаря познатите действия и да усвоява нови. Така се разширява сферата на дейността на детето. Успоредно с развитието на физическите и умствени сили на детето се увеличава разнообразието и сложността на изпълняваните от него предметни действия, Именно тя подхожда възникването на играта и труда. Развитието на вниманието през младенческата възраст - Към шестия месец се увеличава както разстоянието до фиксирания предмет, така и продължителността съсредоточенноста на детето върху дадения предмет. Вниманието на бебето най- напред се привлича от подвижни, ярки предмети, възприемани зрително, а така също от звуци. След втория месец продължителността на съсредоточаване върху звуковете, забележимо се увеличава при подкрепа на звученето със зрително възприятие на звучащия предмет. През втория-третия месец вниманието на детето най-лесно се привлича от човека. Бебето отговаря на появата на човек с обща реакция на оживление. По всяка вероятност причина за това е и подвижността на човешкото лице, близко наклонено към лицето, и усмивката, и мърдащите се устни, откриващи бели блестящи зъби. Този зрително възприеман дразнител съвпада със слуховия. Общуването с човека винаги предизвиква у бебето силна емоционална реакция. Човекът запазва положението на главен, най- силно действащ обект на детско внимание. От петия месец обект на внимание на бебето все по-често става определен предмет: ярка играчка, блестяща лъжичка, с които то манипулира. Детето се запознава с предмети, като ги разглежда и облизва. След като се научи да хваща, да претегля предметите, да вдява, да поставя един предмет в друг, детето придобива възможността самостоятелно да изменя външния вид на предметите и положението им в пространството. Тази активност представлява първата дейност и условие за поддържане на вниманието на детето. Проговаряне на бебето - Първите думи, които децата най-често казват са имена на хора или предмети от ежедневието им, често използвани от грижещите се и самите тях. До 16-тия месец, повечето деца вече знаят около 50 думи. Достигнали вече този речев запас, в периода между 18-тия и 20-тия месец, децата могат да запомнят цели 9 нови думи на ден. Достатъчно е само те да бъдат употребени в ясен и адекватен контекст, за да могат децата да ги разберат. Първите комбинации от думи, които малките правят звучат телеграфично: "татко топка", "там котка" и други подобни. Между 2 и 3-годишна възраст, децата постепенно започват да подобряват своята граматика. Вече включват глаголи и други части на речта: "ям закуска", "мама идва". В периода след 3.5-годишна възраст, децата започват да образуват по-сложни и граматично правилни изречения. На 4 години, те вече се опитват да разбират и смисъла зад думите. Какво всъщност другите имат предвид, казвайки нещо. Те все още разбират казаното буквално. Ако някое дете вдигне телефона и някой от другата страна попита "майка ти вкъщи ли е", то е много вероятно да отговори на въпроса и след това просто да затвори. На тази възраст децата невинаги успяват да се досетят, че този въпрос означава, че някой иска да говори с тяхната майка по телефона. Развитието на мисленето през ранното детство - Между 2 и 6-годишна възраст, детската мисъл постепенно съзрява и позволява на децата да възприемат реалността по един по-ясен и разбираем начин. Тяхната памет се подобрява съвместно с усъвършенстването на езика. Увеличаването на речевия запас и овладяването на езика дават възможност за по-лесното запомняне и припомняне на различните събития. Способността да се кодират спомени с помощта на вече научените думи и понятия дава възможност на децата да запомнят преживяванията си. Това умение зависи от узряването на областите в мозъка, отговорни за езика и се развива чрез разговорите на родителите с техните деца за отминалите събития. В предучилищна възраст децата развиват база от знания, която им позволява да правят различни асоциации и да категоризират обектите и своите преживявания. За разлика от по-малките, за които изживяванията често изглеждат отделни и различни едно от друго, в предучилищната възраст децата съумяват да обобщят отделните събития и да стигнат до определени умозаключения. Все по-често, те категоризират и могат да създадат очаквания на базата на миналия опит. Ако едно дете може да свърже новия опит към вече съществуваща в неговото съзнание категория, то е по-вероятно да го запомни. Възрастните често се изненадват от сложните и свежи идеи на 4 - 6-годишните, които демонстрират своите аналитични и концептуални способности. На тази възраст те имат гъвкава мисъл, нови идеи и непрекъснато подобряват своя речников запас и мислене. В резултат на това, децата са по-вещи в приемането на нови изживявания и неочаквани събития в игрите и по-умели в разсъжденията си. От 4 до 5-годишна възраст децата осъзнават, че реалността е по-сложна, отколкото са очаквали, че има изненадващо много връзки между нещата и че има много въпроси, чиито отговори те все още не знаят. Тази "мистерия" тласка тяхната мотивация към научаването на нова информация, за да могат най-накрая да разберат всичко за техния свят. Те задават много въпроси и изпробват различни версии за реалността. Отговорите на "големите въпроси" предизвикват емоции на изненада, любопитство и безпокойство. Те искат да знаят как и защо вали, защо от небето, защо водата е синя и какво точно има в нея, за да бъде синя. Прохождането е един от основните моменти в развитието на бебето, който трябва да се следи от родителите. Противно на общото схващане, че колкото по- рано бебето проходи, то е толкова по- здраво и развито, докторите съветват да не се радвате ако вашето дете рано проходи, преди 11-ти месец, и да не го толерирайте за това. При тези деца има риск от деформация на краката, по-късно те ще имат много странна патешка походка, която ще ви притеснява. Много често през периода 1-2 години детето има клатеща, несигурна походка, при която замята някой от краката. Това е т.нар. бебешка походка. Тя смущава голяма част от родителите и те настояват за консултация с ортопед. Винаги след прегледа те се успокояват и разбират, че просто трябва да се изчака развитието на детето. Да не забравяме, че физиологично стъпалото на детето до 2-та година е плоско . Това също допринася за вида походка. Около третата си година детето става по-самостоятелно, не се налага някой да ходи по петите му денонощно, за да го предпазва от беди. Детето се запознава със заобикалящото пространство едва когато овладее ходенето. Към третата година на детето се появява желание да бъде самостоятелно, като в същото време се иска да получи и одобрение от възрастните. Третата година е важна възраст, защото започва оформянето на личността на детето, забелязват се първите прояви на самосъзнание и самооценка. Отношението на възрастния към детето не винаги съответства на възникналата потребност от самостоятелност, а на тази възраст детето още няма необходимите възможности да действа самостоятелно. Това поражда вътрешен конфликт, и възниква криза в развитието. С прохождането и първите умения за самостоятелно обслужване детето открива, че вече не е толкова безсилно и зависимо. Проявява желание да откриват и експериментира, което поражда нов етап от развитието, започващ с прословутата ,,криза на третата година". Кризата е гневно избухване, което се проявява, когато детето изгуби контрол. То не винаги е просто проява на невъздържаност - може да бъде и израз на детското разочарование, когато детето не може да се справи умствено или физически за постигането на това, което иска. Кризите са съвършено нормална част от развитието на детето. Те могат да бъдат изтощителни, както за детето, така и за неговите родители, но са жизнено важен отдушник за детското разочарование. Почти винаги се появяват, като инстинктивна реакция към особено разстройваща или разочароваща ситуация, а не е преднамерена проява на раздразнителност и избухливост. Обикновено в тази възраст кризите продължават около 3 - 4 минути и общо взето отшумяват, толкова бързо, колкото са се и появили. Щом тя приключи, детето се връща към обичайното си състояние, дори може да се усмихва, сякаш нищо не се е случило. Кризите се изразяват в това, че понякога малките деца, се хвърлят на земята, плачат и пищят, дори блъскат главата си, за да подсилят ефекта. Справянето с кризите са истинско предизвикателство, както за родителите, така и за детето. Въпреки че не съществува гарантиран метод за предотвратяването им, има различни тактики които помагат да се избегне най-лошото главата си, за да подсилят ефекта. Една от най-ефективните тактики за избягване на кризите е изграждане на непоклатим дневен режим. Въпреки, че изглеждат хаотични и неуправляеми, те харесват комфорта и сигурността, които им дава дневния режим и ще бъдат по-щастливи, ако денят им е планиран. По този начин те винаги ще знаят, какво да очакват. Ако знае, че трябва да прави нещо в определен момент, то по-рядко ще създава суматоха около себе си. Колкото повече време и енергия влага детето в една криза, толкова по трудно е тя да се прекрати. Щом родителят предусети наближаваща криза, моментално трябва да отклони вниманието му от всичко, което го разстройва. Ако действията са навременни и адекватни, кризата може да се прекрати още в зародиш. Може например на детето да се покаже кола ,,която е точно като тази на "тати", красиво птиче в градината или самолет, който се вижда от прозореца. Веднага след това е добре да се пренасочи вниманието на детето, към нещо ангажиращо и вглъбяващо. Умението на родителя да разсмее детето е един от най-ефективните начини за преодоляване на кризата. Щом започне да се смее, то много трудно ще се поддаде на яда и страданието. Повечето деца предпочитат да се смеят вместо да плачат. Може да се прибегне до игра с въображението. С помощта на любимата му играчка - мече или кукла се имитират различни гласове, разиграват се различни герои и по този начин на детето се внушават някои идеи, които то по принцип отхвърля. Например: мечето може да реши, че на детето много му се спи и е време за лягане. Изразена по този начин, идеята може да пасне повече на едно ядосано и разочаровано дете, отколкото ако прозвучи от устата на възрастен. Въпреки, че тази фаза от детското развитие може да се окаже доста трудна за изживяване, тя е необходим път, който детето трябва извърви към отстояването на собствената си независимост.

Източници :
1.Ландман, П. - ,,Фройд" - С. 2006
2. А.А. Люблинска "Детска психология"
2.Минчев, Б., и съавт. - ,,Ръководство за изследване на детето" - С. 2000 г





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Младенчество и ранно детство 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.