Модел за хазартно поведение


Категория на документа: Психология


 Проверка на модел за хазартно преживяване и поведение
Първа глава: Възникване на хазарта като средство за забавление
1. Играта като средство за забавление
1.1. Същност на играта

Играта (реч.) е физическа или интелектуална форма на организирана по някакъв признак социална или индивидуална активност, която съществува от праисторически времена и се предприема по ред причини: за забавление, отмора, каляване на тялото или умствените способности, с познавателна цел, със залог, за сплотяване на общност.

Играта обикновено, но не задължително има ясно зададени правила и цел, която играчът или играчите трябва да постигнат.

Често за целите на игрите се използват определени предмети (карти, табла, стикове, пионки, ракети, топка, кегли, компютър, лист и хартия и пр.) и определени места (игрища, плувни басейни, казина, площадки, пясъчници), въпреки че не е задължително при някои игри.

Играчките са предмети, замислени специално за да бъдат използвани за игра от децата: конструктори, камиончета, куклени къщи, плюшени животни, кубче Рубик и пр.

Има игри предимно за деца (дама, ластик, кубчета, броилки) и игри предимно за възрастни (шах, скрабъл, билярд, голф). Играят се както у дома (не се сърди човече, игра на конец), така и в зала (боулинг) или на открито (на федербал, сляпа баба, пейнтбол).

Разграничават се игри по-типични за момичетата (с кукли, на "майка и деца") и такива, по-популярни сред момчетата (с прашка, на войници). Има и универсални игри (на стражари и апаши, гоненица, криеница).

Игрите могат да се превърнат в професия (спортовете и покерът например, или писането на кръстословици и ребуси).

Всяка дейност, която носи наслада и се поддържа от нея, може да се нарече игра.
1.2. Игрите на "порасналите деца"

Психологията обръща голямо внимание на играта при детето, като средство за социализация и развитие. Голяма част от психолозите я определят като типична дейност на детството, но тя продължава да съществува, макар и видоизменена по някакъв начин и в живота на възрастните. Игрите на "порасналите деца" имат и буквален и преносен смисъл. Възрастният, пораснал индивид, също играе игри, които са малко по различни от детските, но и не много по различни от тях.

"Във всеки пораснал индивид остава по едно непораснало дете, което иска да се забавлява." М. Алгафари

Актуална тема в психологията на развитието на човека днес е т. нар. удължаване на детството на съвременния homo sapiens. С нарастването на образователният цикъл и отлагането на професионалната кариера е на лице феномена продължително юношество. Още от ранна възраст съвременните деца получават много повече информация отколкото са получавали предходните поколения, но това информационно израстване е за сметка на личностното изоставане. Безгрижието, което се полага в една по-ранна възраст, може да се разпростре върху една по късна възраст, ако то не е получено в необходимата доза.

Анри Валон в своите студия разглежда играта на децата и играта на възрастните. В първия случай според него играта е постоянно развиваща се дейност, а във втория случай тя е временно връщане фиктивно към ранното състояние на човека.

Ф. Бойтейндайк вижда във играта влечение към освобождение.

Дей е идентифицирал пет типа игри: изследователска, творческа, разнообразна, подражателска и катарзисна, които можем да открием и при възрастните индивиди.

Изследователската игра събужда любопитството и води до изследователско поведение. Такива са мъжките забавления, свързани с разглобяване на нещо и откриване на начина му на функциониране.

Творческата игра е свързана с удоволствието да се създава нещо. Такива са женските занимания като бродиране, плетене, пошиване на гоблени и дори готвенето от досадно задължение може да се превърне в творчески процес.

Разнообразяващата игра е безцелното действие или взаимодействие със средата, когато ни е скучно. Такава игра между възрастните е флирта.

Подражателната игра е за постигане на компетентност и овладяване на нещо. Това е играта, която се играе от всички възрастни. Динамиката на съвременния живот изисква от човека непрекъснато да овладява нови компетенции.

Катарзисната игра е терапевтичната игра, която води до редуциране на възбудата и освобождаване на сдържани емоции.

Ерик Бърн вижда четири основни функции на играта при възрастния индивид:

* За освобождаване от напрежение;

* За избягване на неприятни ситуации;

* За осигуряването на погалване;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Модел за хазартно поведение 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.