Може ли наградата (външният стимул) да подобри способността ни да запомняме?


Категория на документа: Психология


 Целта на настоящото изследване е да провери дали един външен стимул би могъл да подобри способността ни да запомняме. Подобни експерименти, свързани с положително подкрепление (или в някои случаи с отрицателно или наказание) са провеждани неведнъж. Като примери биха могли да се споменат голям брой такива, но непременно трябва да бъде отбелязано името на Едуард Деси, който работи главно в сферата на вътрешната и външната мотивация (например експериментът от 1970 год. с пъзела). Също така е интересен експериментът на Лепър и сътрудниците му, направен непосредствено след този на Деси, според който очакването на награда "подкопава" вътрешния интерес, тъй като изследваните лица очакват да бъдат наградени за дейност, която обикновено изпълняват без конкретна награда. 1 Въпреки, че споменатите експерименти имат съвсем друга процедура на провеждане и например се интересуват от нарастващата или намаляваща мотивация на участващите в няколкото етапа от протичането си, биха могли да се намерят паралели между тях и настоящето изследване, било то и само във факта, че основен за провеждането му е външният стимул, т.е. вид мотивация.

Като хипотеза открояваме следното твърдение: "Външният стимул (наградата) подобрява способността за запомняме при деца между 9 и 10 години". Както следва трябва да бъдат определени променливите, които в случая са: независима променлива - външният стимул, чрез който се очаква да се потвърди или отхвърли хипотезата, като в конкретния случай независимата променлива е разделена на две нива - със стимул и без стимул. Наградата в този експеримент ще бъде шоколад, поради конкретния избор на изследвани лица, който ще бъде коментиран и мотивиран по-надолу. Зависимата променлива в изследването е нивото на запомняне, като тук е моментът да се уточни, че няма да се правят по-специални разграничения относно нивото на запомняне (т.е. няма да разделяме няколко нива като високо, над високото, средно, ниско, под ниското), а условно приемаме, че възпроизвеждането на под 7 думи в писмен вид е ниско, а над 7 - високо. Само по себе си това не е от голяма важност за експеримента, тъй като резултатите от двете изследвани групи ще бъдат сравнявани един с друг, а не спрямо някаква отделна скала.

Относно независимата променлива е важно да се уточни следното:
- Шоколадът, който е избран за провеждане на експеримента, е български, в синя опаковка
- Шоколадът е от типа "фин млечен шоколад"
- Шоколадите са от по-малките разфасовки (45 гр.)
- Шоколадите за всички ИЛ са едни и същи
Що се отнася до зависимата променлива, то уточненията са следните:
- за определяне нивото на запомняне ще бъде използван слухов стимул - думи, които ще бъдат четени
- думите ще бъдат 15 (петнадесет) на брой
- сложността на думите би могла да се разпредели така: 11 двусрични, 2 едносрични, 1 трисрична и 1 четирисрична
- след прочитане на думите, те щя трябва да бъдат възпроизведени в писмен вид, като последователността на записването им не е от значение
- времето, което ИЛ имат за възпроизвеждане на думите е 3 мин. и 30 сек.

Дизайнът, който е преценено, че е най-подходящ за провеждане на това изследване, е двугруповият, тъй като експериментът има две условия, две нива на независимата променлива (в случая - със и без стимул-шоколад). Избрани са две групи от деца, като едната група (със стимул) е т.нар. експериментална група, а другата (без стимул) - контролна, като последната се явява в т.нар. нулево ниво (нещо изключително характерно за двугруповия дизайн, макар и не винаги задължително). Освен това двугруповият дизайн предполага подбор и разпределяне на ИЛ на принципа на рандомизацията(а не клъстърна извадка например, която би била подходяща при по-голяма популяция, която предполага непрактичност на рандомизирания избор), което от своя страна означава, че всяко лице, участващо в експеримента, има равни шансове да попадне в една от двете групи. По този начин експериментаторите имат възможност да формират групи, които са приблизително сходни, като така се контролират външните променливи, свързани с лицата.

Що се отнася до външните променливи и тяхното контролиране, те могат да бъдат представени по този начин:
- децата са разпределени по две на чин, както седят обикновено
- пред тях няма други разсейващи предмети, освен лист и химикалка, които ще са им необходимо за записване на запомнените думи
- групата, на която се четат думите в дадения момент се намира в собствената си класна стая; не се намира в друго помещение, за да няма стрес от смяна на обстановката
- докато тече експериментът, останалите деца се намират в друга класна стая с преподавателя си
- в стаята с ИЛ е само експериментаторът, който чете условието за провеждане на експеримента и думите
- изследването е проведено между 9 и 10 часа сутринта
- преди експериментът всички ИЛ са закусили съответно с кроасан и чай (училищна закуска, характерна за СОУ-то, в което е проведен експериментът)
- експериментът е проведен в учебно време и по този начин са избегнати всякакви шумове от коридорите
- при провеждането на изследването всички прозорци на класната стая са затворени
- температурата и осветлението са характерните за такъв вид помещение - 20-21C, луминесцентни лампи

Тук е мястото да се уточни, че по време на експериментът в класната стая не присъства трето лице (преподавател, училищен психолог и пр.), тъй като се счита, че това би нарушило чистотата на експеримента.2

За изследвани лица в настоящия експеримент са избрани общо 14 деца от трети клас на възраст между 9 и 10 години. Разпределени са в две групи по 7 деца - със стимул и без стимул, като в първата група половото разпределение е 4 момчета и 3 момичета, а във втората - 3 момчета и 4 момичета (разпределението отново е на случаен принцип). Преди провеждане на експериментът е взето съгласието от директора и заместник-директора на съответното учебно заведение, както и това на преподавателя на класа, при когото следва да бъде проведено изследването. Преди започване на самия експеримент децата са осведомени в какво ще участват, като информацията, която им е разкрита не застрашава чистотата на изследването, нито нарушава етичните норми, които експериментаторът би следвало да спази. 3

Трябва да бъдат направени и още няколко допълнителни уточнения, свързани с процедурата на експеримента. Изследването е проведено в СОУ; преди да бъдат прочетени думите, експериментаторът прочита условието на ИЛ, което е в писмен вид и еднакво за двете групи. Важно е да се уточни също, че при прочитане на условието на втората група, която е със стимул, не е уточнен видът награда, но наградата е спомената и е очаквана. След края на прочитането на думите, експериментаторът си вдига ръката, за да подаде сигнал за започване на записването. Избран е този метод, тъй като е преценено, че изказването на друга дума от типа "край", би могло да се брои като евентуален "шестнадесети стимул", което би дало своето отражение в резултатите по-късно. Употребата на вече споменатия "край" ще се случи, за да бъде съобщено изтичането на посоченото време, в което ИЛ трябва да възпроизведат запомнените думи. Тук е моментът да се уточни и фактът, че ИЛ използват личните си химикалки за записване на запомненото, но листата, на които го записват са раздадени от експериментаторът. След изтичане на времето ИЛ са инструктирани да напишат годините и пола си на листата.

Тук ще бъде разгледано накратко и проведеното пилотно изследване. Изследваните лица, взели участие в него са общо 8 деца (4 - със стимул, 4 - без стимул), като 4 от тях са момичета (по 2 във всяка група) и 4 са момчета (аналогично); възрастта им е между 9 и 10 години. Експериментът е правен по планираната процедура - в СОУ, между 9 и 10 сутринта на дата 18.01.2011г. Важно е да се уточни, че са използвани същите слухови стимули, които по-късно са използвани и в редовното изследване. След провеждането на пилотното изследване не се налага промяна на дизайна, но се наблюдават някои неконтролирани външни променливи. Първо ще се уточни, че пилотният експеримент не потвърждава хипотезата, че външният стимул подобрява способността ни да запомняме и за този резултат най-голямо значение има следната външна променлива - седенето на две деца едно до друго на един чин. Експериментаторът обърна внимание, че така ИЛ по-скоро се разсейват и това рефлектира върху запомнянето и последващото възпроизвеждане на думите. Освен това, времето, предназначено за записване (3,30 мин.) се оказа прекалено дълго. С оглед на тези два пропуска са нанесени корекции в предварителната планировка на експеримента, които следва да бъдат уточнени.

Основното изследване е проведено на дата 21. 01. 2011 год. (петък) в русенското СОУЕЕ "св. Константин-Кирил Филосов" между 9 и 10 часа сутринта. Тъй като експериментът е анонимен, лицата, взели участие в него ще бъдат назовани така:

I група (без стимул) - ИЛ1-момче/9 год.; ИЛ2-момиче/9 год.; ИЛ3-момче/9 год.; ИЛ4-момиче/10 год.; ИЛ5-момче/9 год.; ИЛ6-момче/9 год.; ИЛ7-момиче/9 год.

II група (със стимул) - ИЛ1.2-момче/10 год.; ИЛ2.2-момче/9 год.; ИЛ3.2-момиче/9 год.; ИЛ4.2-момче/9 год.; ИЛ5.2-момиче/9 год.; ИЛ6.2-момиче/9 год.; ИЛ7.2-момиче/9 год.

Процедурата на редовното изследване, такава, каквато е обяснена в началото на настоящата работа, претърпя две промени - първо (и най-важно) беше открита една неконтролирана външна променлива, а именно - седенето на децата едно до друго. Пилотното изследване показа, че това пречи върху концентрацията на ИЛ, затова при редовното изследване ИЛ бяха разпределени по едно на чин, което в последствие допринесе за експеримента. Също така времето за възпроизвеждане на запомнените думи беше намалено с една минута - от 3,30 на 2,30 минути, което е по-удачният вариант.

След разпределянето на децата по чиновете, експериментаторът им раздава бели листа, прочита инструкцията и има готовност да отговори ако възникнат някакви въпроси относно нея (въпроси не възникнаха). Следва прочитане на думите; вдигане на ръка, за да се сложи начало на записването; обявяване на край за записването. След като ИЛ въведат възрастта и пола си, експериментаторът събира листата. Групата от ИЛ е помолена да напусне класната стая, въведена е в друго помещение и е придружена от другите двама експериментатори. Въведена е втората група във вече свободната класна стая, като преподавателя, който е бил с нея, отива при вече изследваната първа група. В класната стая отново се намират само ИЛ (II група) и експериментаторът. Раздадени са им нови бели листа. Отново е прочетено условието, дадена е възможност за задаване на въпроси при евентуална неяснота (отново не са възникнали такива). Единственото допълнение на условието за II група е, че им е съобщено, че, който покаже по-високи резултати ще получи награда. След приключването на записване на думите, както при първата група, децата отбелязват годините и пола си; експериментаторът събира листата и раздава наградите на всички деца от II група. Тук ще се спомене, че шоколади получават и ИЛ от I група, за да бъде избегнат по-късен конфликт между децата, нещо, което има отношение отново към етичната норма.

Инструкциите, относно експеримента и думите, които са били четени и възпроизвеждани ще бъдат приложени по-долу съответно като Приложение.1 и Приложение.2.

Като резултат от изследването ще се отбележи, че II група (със стимул) се представи по-добре от I група (без стимул). ИЛ от II група възпроизведоха средно 8,14 думи или 54% от всички думи, докато I група възпроизведе средно по 7 думи или 47% от всички думи. Представени в таблица, резултатите биха имали следния вид:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Може ли наградата (външният стимул) да подобри способността ни да запомняме? 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.