Моралното развитие на детето


Категория на документа: Психология



ст.5-Моралност,основана на конкретни,индивидуални правила и демократично приети закони.Правилата и законите са необходимост за поддържане на правовия ред,но могат и да се обсъждат и променят;

ст.6-Моралност,основана на универсални принципи. Доброто е израз на универсални норми,основани на обобщени концепции за справедливост,достойнство, честност.

Моралното развитие на детето във Фройдовото виждане е свързано със Суперегото.Суперегото обхваща моралните ценности и идеали към които се стремим.В него се включват съвестта и Его-идеалът.Главният архитект на съвестта са нашите родители.Аз-идеалът пришпорва Аза да се усъвършенства,тласка го към прогрес.Функциите на Суперегото са наблюдаваща и морална(санкционираща).
Фройд смята,че в началото постъпките се регулират чрез външния родителски контрол и по-късно този контрол се превръща в самоконтрол.Фройд вярва,че между 3-ата и 4-ата година детето възприема моралните атитюди и ценности на родителите,защото идентификацията с тях е силна.Фройд вярва,че детето овладява моралните норми и ценности на родителя от същия пол.Той допуска,че след като детето разреши Едиповия проблем(ок. 6-7-ата год.),то започва да навлиза в морална зрялост.За да редуцира тревожността и да избегне наказанието,за да поддържа родителската любов,детето започва да се идентифицира с родителите,така то изгражда своето Суперего.В акта на идентифицирането детето "взема"(интернализира)атитюдите и ценностите на своите родители,за да стане като тях.Интернализирането на чуждите мисли,вярвания и ценности оформя съдържанието на Суперегото.

Ако Фройд насочва своето внимание върху моралните чувства,съзнанието и Его-идеала,Пиаже и Колбърг-върху моралните съждения,то Бандура и Мишел се насочват към моралното поведение и различните влияния,които го оформят.
Бандура разглежда поведението като резултат от подкреплението,наказанието и идентификацията.Развитието на моралното поведение се разглежда като форма на овладяване на всяко едно поведение,то се разглежда като резултат от подкреплението,ако "доброто поведение е подкрепено,съществува вероятност то да се повтори отново.Поведението се определя не само от развитието на моралното съзнание,но и от ситуациите.Като цяло наказанието може да бъде и неефективно като ограничител на поведението.При овладяването на моралното поведение моделите имат важно значение.

Съпротивата срещу изкушенията и развитието на самоконтрола са основните аспекти на моралните постъпки.
Факторите, които определят съпротивата срещу изкушенията са:
1.Подкрепянето-Дейвид Пери и Рос Парк откриват,че децата са много по-склонни да се подчиняват на забраната,ако са били подкрепяни;
2.Наказанието-Рос Парк открива,че не всички наказания подпомагат детето да преодолее силата на изкушението;техният ефект зависи от:
а)времето на прилагане на наказанието;
б)силата на наказанието;
в)свързаността на наказанието;
г)придружаването на наказанието с любов и топлота.
Друго важно наблюдение на Парк е,че наказанието е по-ефективно,когато е придружено с когнитивни обяснения на смисъла на нарушенията.Страхът и наказанията не са достатъчни за съпротивата срещу изкушенията.За да се справи действително с изкушенията,детето трябва да разбере защо това поведение е лошо и защо би се появило чувството на вина и срам при неговото повторно извършване.Съпротивата срещу изкушенията е свързана с разбирането,а не със страха.

Съпротивата срещу изкушенията е тясно свързана със способността за отлагане на задоволяването.Развитието на способността за съпротива срещу изкушенията е свързано и със самоконтрола.Самоконтролът може да се определи като способност за изменение на поведението в зависимост от изискванията на ситуацията,да се построи поведението в съответствие с дадената норма без външно указание.Развитието на самоконтрола е свързано с диалогичните отношения на детето с тези,които се грижат за него;в началото контролът е външно организиран,зададен чрез инструкциите на възрастните,като в процеса на интериоризирането тези инструкции се превръщат в самоинструкции,с които детето започва да регулира своето поведение.Развитието на самоконтрола е свързано и с речта.Тя е необходимо условие за представянето на инструкциите в детското съзнание.Самият акт на интериоризирането е възможен чрез участието на знака.Развитието на самоконтрола е свързано и с цялостното когнитивно развитие,и по-специално-със способността да се антиципира възможността за задоволяване на дадена потребност в едно друго време,което е различно от непосредственото време,от "тук и сега".

В разбирането на Зигмунд Бауман моралността се коментира в "срещата" между Аз и Другия.Моралното развитие се осъществява в моралните ситуации.Моралната ситуация е зададена от другия. Отговорността за другия,още преди Азът да е с другия,е началото на моралността.Моето отношение към другия в ситуациите лице-в-лице вече ме поставя в морална позиция.Съществуват няколко типа ситуации,в които моралността изявява себе си:

-ситуации,в които Азът е невинен свидетел на болката или страданието на другия.В тези ситуации моралното отношение се изразява в това,дали Азът ще откликне емоционално на чуждото състояние и дали ще помогне;

-ситуации,в които Азът е автор на постъпки,нараняващи другия-ситуации на различни съзнателни или несъзнателни трансгресии.В тези ситуации моралното отношение се изразява в това,дали Азът ще осъзнае своята постъпка като нараняваща,дали ще се въвлече в обезщетяващи постъпки и ще избегне изпитваната вина;

-ситуации,в които Азът трябва да избира на кого и как да откликне,да избира между различни морални изисквания и правила.
.

Във всеки един от тези типове ситуации не е трудно да се открие присъствието на емпатията не само като преживяване на състоянието на другия,но и като мотив,задаващ постъпките на Аза.Общото в емпатийните емоционални отговори е,че те отразяват ситуацията на другия.Емпатията е непосредственият емоционален отговор на Аза в ситуации,в които е свидетел на страданието на другия;в ситуациите на трансгресии,независимо дали са реални или нереални,емпатията се трансформира във вина;в ситуациите на избори между различни морални изисквания емпатийната вина може да се допълни с емпатийно преживяване на несправедливостта,със симпатия,с емпатиен гняв и да повлияе на избора, с който Азът ще изрази своята отговорност.

Емпатията се открива като пасивна и неволева форма на афективен отговор.Това е отговор,който е породен от непосредственото възприемане на чуждата ситуация и е основан на непосредствените изрази на чуждите преживявания.Развитието на емпатията може да се представи чрез следните стадии:

-пред-емпатиен стадий-детето отговаря на чуждия дистрес,така както то самото е изпитвало дистрес,детето все още не осъзнава ясно различието между себе си и другия;

-емпатиен стадий-детето се доближава до чувствата на другия,защото разбира,че чуждите вътрешни състояния са различни от собствените;

-стадий на емпатиен дистрес отиващ зад непосредствената ситуация-детето осъзнава,че другият може да има живот,който да е обречен,нещастен или щастлив,независимо от конкретната ситуация.Разграничаването на собствените от чуждите преживявания,осигурява трансформиране на емпатията в симпатия,в емпатия,породена от несправедливостта.

Ситуациите на трансгресии са прототипи на моралната ситуация и на поява на вината-вина,породена от трансгресиите.Вината се ражда от обединяването на емпатията със самообвиненията-аз съм причина за страданието на другия.Емпатията и вината засилват чувствителността към другия,осигуряват разглеждането на ситуацията от различни перспективи.Ситуациите,в които детето е изправено пред различни избори,създават конфликти поради ощетеността,която също се преживява с вина и емпатия.

Преживяването на ситуацията на другия зависи от чувствителността,която детето е изработило към другия.Тази чувствителност е основополагаща за моралността и тя се изгражда в пространството на междуличностните отношения със значимите други. Разбирането за другия-другият може да страда,да е наранен несправедливо,да е ограбен,пренебрегнат,засегнат е основа за осмислянето на добро и зло,справедливо-несправедливо,дълг,отговорност,задължение,милост,любов,грижа,честност,щедрост...Моралността започва с другия.Но значението на другия е много по-дълбоко.Другият е обектът на моралното въздействие-със самото присъствие другият вече задава Аза като морален Аз.Моралността е свойство,което изисква близост,извън близостта моралността изчезва,емпатията,симпатията,вината загубват своята власт над Аза и той става открит за неморалните докосвания.

Изследванията и теориите за моралното развитие на детето ни помагат да осъзнаем, че много от нашите проблеми започват още от детството. Освен това се налага да направим и извод за отношението ни към детето - то е разумно същество, има уникално битие и ние трябва да го уважаваме; отношението му към света се определя от това как възприема този свят, от неговия субективен опит; моралното поведение на детето подготвя поведението му в по-късна възраст.

Литература:

1.Стаматов,Р.Детска психология.Хермес-Пловдив,2000,2003,2004



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Моралното развитие на детето 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.