Мотиви за извършване на правонарушения


Категория на документа: Психология


I. Увод
Според Маслоу човекът е желаещо същество и като такова той винаги се стреми към повече и не се чувства задоволен от постигнатото. Ако една потребност доминира над останалите - тя определя поведението. На стъпалото на усъвършенстването хората не зависят от социалната и физическа среда , а от собствените си цели , поради което там хората са най-различни. Маслоу вярвал, че потребността от самоусъвършенстване е коренно различна от останалите нива в йерархията. Те представляват потребности, породени от недостига; включват физически или психически условия, които личността се стреми да поддържа в приемлив диапазон. Когато някоя от тези потребности бъде удоволетворена, свързаната с нея мотивация намалява или изчезва, а поведението на човека се променя.

Човешкото поведение до голяма степен се определя от въздействието на правните норми. Те влияят върху мотивацията на индивидуалното и груповото поведение. Всяко правоотношение съдържа правни и психологични реалии, които взаимодействат по специфичен начин.

Според Ч. Бекария мотивацията на хората се регулира от волята, която дава възможност да се направи избор между моралните критерии за добро или зло.

Ч. Ламброзо създава теорията за наследствено предразположение към престъпност. Предпоставките за престъпното ангажиране на личността се предават по наследствен път. Социалната среда може само да ускори или да забави тяхната реализация. Визираните от него психологически качества имат инстинктивна и безсъзнателна природа, което лишава техния носител от избор и предопределя реакциите му в конкретната ситуация.

Криминалната психология, като отрасъл на юридическата психология, обръща внимание на детайлите при формиране на престъпните нагласи на личността, нейните престъпни установки, причините и мотивите за извършване на конкретни престъпления. Тя изяснява психологическите закономерности на базата на установяване на определени тенденции в престъпната реализация на личността и нейното отношение към извършените престъпления.

II. Общи характеристики на правонарушението.

Правонарушението е негативно обществено явление. То е деяние , което има противообществен и противоправен характер. Извършването на такова деяние е свързано с юридическа санкция или с други правни последици за нарушителя. Правонарушението е пряка последица от съзнателната човешка дейност. Сложността на човешкото деяние се изразява в това, че неговата структура се формира от различни по своя характер психични елементи. Във формирането на психичната страна на деянието, разглеждана като явление, участват три елемента - мотиви, цел и решение.
1. Мотивите са пози психичен процес, който има качествена характерискика на фактор, подтикващ човека към задоволяване на определе на потребност, чрез набелязване на конкретна цел и евентуален избор на начините, средствата и условията за нейното постигане. Сложността на този процес се изразява в две насоки:
- Мотивите за отделните деяния могат да бъдат няколко. Отделните мотиви имат различно значение и роля като подтикващ фактор за извършването на конкретното деяние, поради което се разделят: на главни (основни или решаващи) и на второстепенни (подчинени или допълнителни) мотиви;
- Всеки мотив влизащ в системата от мотиви на определено деяние, може да премине през различни стадии на развитие - влечение, стремеж, желание и искане;
2. Целта е този психичен процес, който определя направлението на деянието чрез избор и конкретна представа за неговия резулта и начини, средства и условия за неговото постигане. Целта може да бъде една основна и други второстепенни. Те са взаимно свързани помежду си, както и с другите елементи на деянието.
3. Решението представлява окончателния избор на целта и начина, средствата и условията за нейното постигане.

III. Мотиви за извършване на правонарушения

При мотивирането на всички действия ,които хората извършват, те се
съобразяват с изискванията на определени норми - природни и социални.

Социализацията играе решаваща роля за формиране насочеността на личността и нейната ценностна система. В процеса на социализацията личността се приобщава се към социалните и културните дадености на средата, в която протича нейното развитие. При едни този процес протича по-лесно и безболезнено, при други се забавя и затруднява. Напълно възможни са и смущения в поведението, свързват се с отчуждение, с безперспективност и с конфликти. Проведените сравнителни психологични изследвания показват, че биогенетичното обусловените личностни качества не влияят директно върху трайното пробуждане на личността към извършването на престъпления. Това най-често се реализира чрез смущения в социализацията на личността.

Всеки човек е социално активна личност и като такава възроптава срещу съдържанието на норми , които ограничават неговата лична свобода. В същото време се нуждае от това ограничение, защото то му помага да се адаптира към околните . Подобна двойственост на възприемане и оценка на различните социални норми, определя избор на поведение. Всичко това показва, че девиантната личност е резултат от наличието на социални деформации или е следствие от нарушеното взаимодействие между нея и социалната среда. Тези особености имат отношение към нейната социализация и влияят върху индивидуалния начин на живот.

Мотивите често биват наричани подбуди или субективни причини на правонарушението. Извършването на правонарушение е действие, което се основава не само на един единствен мотив, а на комплекс от мотиви.

През 1934г. е въведен т.нар. Модел на късото съединение S(стимул) --- R(реакция).
Този модел се прилага при умишлените убийства, правонарушения извършени от непълнолетни, от близки приятели. След извършване на деянието, извършителят не може да разбере защо го е извършил.

Умишленото престъпление се извършва при активна борба на мотиви. Това е етап в мотивационната дейност на правонарушителя, при който неговата воля следвайки егоистични цели се насочва към извършване на правонарушение. Борбата на мотиви е елемент от умишлено престъпно деяние. В тази борба надделява онзи мотив, който е емоционално по-завладяващ и съвпада с антисоциалната ориентация на личността. Доминиращият мотив има най-голямо криминологично, наказателноправно и социалнопсихологическо значение.

Този доминиращ мотив позволява да се направи класификация на мотивите.
1. Користни, когато извършителят иска да придобие материална облага, т.е.да се облагодетелства лично чрез престъплението, което извършва. Под влияние на користни мотиви могат да се извършват кражби, грабежи, убийства, може да се злоупотреби с власт или със служебно положение. При разхищаването на обществена собственост също може да действа користен мотив. Това са главно случаите, при които с тези свои действия извършителят цели лично облагодетелстване. Користта се проявява в много широки граници - от дребна кражба до тежки, организирани грабежи. Този мотив е особено действен при икономическите престъпления.
2. Хулигански подбуди, когато извършителят или извършителите нарушават установения обществен ред, но не търсят някаква лично изгода от своите действия. Това нарушаване на обществения ред може да стане чрез скандали и конфликти. Дръзките нарушения на обществения ред могат да завършат с побоища, включително и убийства. Хулиганският мотив почти винаги е свързан с актуализиране на потребност за извършване на дръзки и цинични действия, както и за предизвикване на скандали на обществени места.
3. Отмъщение - това е най-широко разпространения мотив при традиционните престъпления. Мотивът за отмъщение се поражда на лична основа и е лишен от елемент на значителна социалност - това го прави по-действен , тъй като ангажира в голяма степен отрицателните емоции на правонарушителя. Когато се актуализира потребност и се извършват действия за възмездие по повод нанесено обида, накърнено честолюбие, малтретиране и др. С такъв мотив могат да се извършат и престъпления срещу лица от полицията, които са участвали в предотвратяване на конфликти или в пресичане на престъпления. Лицата, извършващи престъпления под влиянието на такъв мотив са злонамерени.
4. Лична заинтересованост, когато се извършват действия , чрез които се

препятствува или стопира дейността на друго лице. От тези действия няма пряка материална изгода, но се гарантира по-добра лична сигурност и перспектива за себе и за други лица.

5. Омраза - престъпни деяния, при които извършителят избира жертвата на деянието поради действителна или предполагаема нейна принадлежност към определена група в обществото. Принадлежността на жертвата към такава група се определя от признак. Най-чести признаци са расата или етносът, националността, религията, сексуалната ориентация, класата, половата идентичност. Правонарушенията извършени от омраза могат да бъдат извършени срещу личността, група от хора или имущество.

IV. Мотивация за извършване на различните видове правонарушения.

Комплексът от характерологични черти , който оказва съществено значение при формирането и функционирането на мотивацията за извършване на правонарушения, включва: повишеното ниво на самооценка, егоцентризъм, висока обидчивост, емоционална неустойчивост, ниски способности към адаптивните форми на поведение и др.

Отражение върху девиантното поведение дава и възрастово-психологическите особености на личността. Водещи мотиви сред непълнолетните правонарушители са стремежът към самоутвърждаване, чрез демонстрация на сила, както и солидарност с референтната група. Тези мотиви често пъти са породени от внушение или подражание, те са с импулсивен и ситуативен характер.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Мотиви за извършване на правонарушения 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.