Обект и предмет на общата и педагогическата психология


Категория на документа: Психология


Обект и предмет на общата и педагогическата психология

1. Същност на обекта и предмета на научното познание.
2. Обект и предмет на психологията:
А) Обект.
Б) Предмет:
а) понятийно-терминологична система;
б) изследователски методи;
в) закони и закономерности;
г) принципи;
д) специфични цели и задачи.
3. Обект и предмет на педагогическата психология.

Всяка наука има свой смисъл и специфика. Най-ясно те се разкриват чрез обекта и предмета ù.

Обектът на една наука в същността си е специфична част от обективната действителност, която се изследва само от тази наука.

Точно обектът на науката дава правото на нейното съществуване. Част от обективната действителност това е земята. Хората желаят да я познават, за да я използват, но и съхраняват - така възниква геологията. Друга част от обективната действителност е образованието. Хората са пожелали да го превърнат в инструмент за добруването си. Така възниква педагогиката. Част от обективната действителност е и психиката. Така възниква науката за нея, т.е. психологията. Психиката има различни обективни проявления. Едно от тях е психиката на участниците в образованието. Така възниква педагогическата психология.

Предметът на една наука това е специфичният ъгъл на зрение, теоретичният аспект за разглеждане на обективната действителност чрез специфични научни понятия и методи. В областта на този теоретичен аспект се разполага съответната наука със своите цели и задачи. От образованието се интересуват и педагогиката, и педагогическата психология, и социалната психология. Но ако педагогиката изследва образованието като цялостен феномен, имащ за цел да рационализира предаването на човешката култура от поколение на поколение, ако педагогическата психология изследва само психиката на участниците в образованието, то социологията се интересува само от общностите в системата на образованието. Причината е именно в това, че всяка наука има своя специфичен ъгъл на изследване на обективната действителност и по този начин свой собствен предмет.

По какво се различават обектът и предметът на една наука?

Обект на психологията това е психиката на човека. Както се вижда, би било грешка да се твърди, че обект на психологията е човекът. Човекът е действително част от обективната действителност, но психологията не се интересува от човека въобще, а само от част от него.

Предмет на психологията е описването, обясняването и прогнозирането на психиката с нейните закони и закономерности на възникване, проявление, изменение и развитие.

По-конкретно предметът на психологията я отличава от другите науки по своите:

1) понятийно-терминологична система. Понятието е форма на мислене, чрез която се отразяват съществените признаци на предметите и явленията в действителността. Следователно, щом определен предмет е уникален, т.е. не е в обсега на изследване от друга наука, то и понятията-термини, чрез които се описва, обяснява и прогнозира обекта са категории само на една наука. Те могат да се използват и от други науки, но си остават категории на науката, която ги е въвела и разкрила като същност. За психологията това са понятията: психика, психически закономерности, личност, усещане, възприятие, потребности, мотиви, темперамент и др.;

2) изследователски методи. Психологията притежава и свои собствени методи за научно изследване. Този факт се обуславя от спецификата на нейния обект на научно изследване. Така например, не е възможно да се използват едни и същи изследователски методи за измерване на съпротивлението срещу вредни въздействия върху металите и психиката. Даже когато се изследва близък до психиката обект, като например образованието, психологията съхранява спецификата на изследователските си методи - невъзможно е да се изследват чрез едни и същи изследователски методи психическия процес мислене и образователния процес за формиране на мисловни техники за рационално учене. Специфични методи на психологията това са метода на интроспекцията, лабораторния експеримент, метода на въпросниците и др.

3) закони и закономерности. Законът или закономерността са устойчиви, съществени, необходими, повтарящи се връзки между предметите и явленията в действителността. Както в психиката, така и между психиката и света съществуват редица повтарящи се, необходими, устойчиви, съществени връзки. Този факт обуславя възможността в психологията да се обособяват редица закони и закономерности, като например: закона на Вебер-Фехнер (величината на усещане е правопропорционална на логаритъма на интензивност на дразнителя); закона за регресията на паметта на Рибо (паметта изживява процес на последователно разрушаване в протежение на живота на човека), закона за специфичната енергия на Мюлер (на всеки орган на усещанията е свойствен специфичен вид усещане, независещ от характера на действащия дразнител) и др.;

4) принципи. От всяка необходима, устойчива, повтаряща се и съществена връзка произтичат съответни принципи, т.е. определени ръководни положения, с които трябва да се съобразяваме. Както когато вървим по палубата на кораб трябва да се съобразяваме с произтичащите от закона за гравитацията принципи, за да не паднем зад борда, така и когато извършваме една или друга съотнасяща се с психиката дейност, ние трябва да се съобразяваме с произтичащите от законите и закономерностите на психиката принципи. В психологията са обособени вече редица основни принципи като: принципа на детерминизма, принципа за развитието на психиката в дейността, принципа за личностния подход и др.;

5) специфични цели и задачи. Целта е образът на крайния резултат, към който се стремим, докато задачата е в същността си целта, поставена в конкретни условия. Нито една наука не може да просъществува без цели, защото съществува и се развива в дейността, а дейност без резултат няма (отсъствието на желан резултат е също резултат). Следователно нито една наука не може да се развива и без да си поставя съответни задачи. Това важи и за психологията, която е възникнала, развивала се е и се е диференцирала или интегрирала с други науки благодарение на нови цели и задачи, които си е поставяла: да изследва законите и закономерностите на психичните проявления, да обогатява изследователския си инструментариум, да подпомага личности и групи, съобщества и общества да общуват и преобразуват света и себе си и т.н.

Като научна дисциплина в системата на психологията педагогическата психология от една страна носи всички съществени признаци на рода - психологията. Но като вид тя се отличава със свои характеристики, които я разграничават от останалите научни дисциплини в системата на психологията. Това се обуславя от нейните обект и предмет.

Обект на педагогическата психология е психиката на участниците в образованието. В някои източници по педагогическа психология обектът ù се ограничава само до психиката на учещите се. Това е неистинно по няколко причини: 1) освен учещи се, в образованието има и възпитаващи се носители на човешката психика; 2) поради закономерността за единството на дейността на образователя и образоващия се (за да има образователен процес са необходими и двамата), педагогическата психология не може да не изследва и образователите; 3) в системата на образованието има и други носители на човешка психика, които пряко или косвено взаимодействат с психиката на участниците в конкретния образователен процес и я изменят по един или друг начин - директори, инспектори, администратори, обслужващ персонал, родители, педагози от различни клубове по интереси и т.н.

Предмет на педагогическата психология е описването, обясняването и прогнозирането на психиката на участниците в образованието с нейните закони и закономерности на проявление, изменение и развитие.

В предмета на педагогическата психология също се обособяват специфични дейности по изясняването на понятийно - терминологичната система, изследователски-те методи, законите и закономерностите, принципите, целите и задачите. От една страна тя използва достиженията на психологията, нейните понятия и термини, методи, закони, принципи. От друга страна, поради характера на възникването си - като гранична научна дисциплина в резултат на взаимовръзките между педагогиката и психологията, тя обогатява и понятията си, и терминологията си, и методите си, и законите, и принципите си посредством достиженията на педагогиката. Най-ясно това може да проличи чрез определянето на целите и задачите на педагогическата психология.

Основна цел на педагогическата психология е да изследва психиката на участниците в образованието, като съдейства за оптималното протичане на психологичните процеси на образователи и образоващи се в образователния процес, ефективното педагогическо ръководство и управляване, адекватното взаимодействие между участниците в образованието, училището и обществото, училището и държавата и т.н.

Задачи на педагогическата психология са:
1) да се изяснят и определят специфичните педагогопсихологични понятия-термини в система;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Обект и предмет на общата и педагогическата психология 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.