Общуване между учители и ученици


Категория на документа: Психология


ОБЩУВАНЕ МЕЖДУ УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ

1. Структура на общуването.

В общуването могат да се обособят три взаимно свързани страни: комуникативна, интерактивна и перцептивна. Комуникативната страна на общуването, или комуникацията в тесен смисъл на думата, се състои в обмяна на информация между общуващите индивиди. Интерактивната страна се състои в организацията на взаимодействието между общуващите индивиди, т.е. в обмена не само на знания, идеи, но и на въздействия. Перцептивната страна на общуването характеризира процеса на взаимно възприемане на партньорите по общуване и установяване въз основа на това на взаимно разбиране.
2. Общуването като обмен на информация /комуникативна страна на общуването/.
2.1. Специфика на обмена на информация в комуникативния процес.

Когато става дума за комуникация в тесния смисъл на думата, преди всичко се има предвид фактът, че в процеса на съвместната дейност хората обменят помежду си различни представи, идеи, интереси, настроения, чувства, нагласи. Всичко това може да се разглежда като информация и тогава самият процес на комуникация може да бъде изобразен като процес на обмена на информация. Оттук може да бъде направена следната примамлива крачка и да се интерпретира целият процес на човешката комуникация в термините на теорията на информацията, което именно се прави в редица системи на социалнопсихологическото знание. Подобен подход обаче не може да бъде приеман за методологически коректен, тъй като в него се изпускат някои от най-важните характеристики именно на човешката комуникация, която не се свежда само до процеса на предаване и приемане на информация. При всяко разглеждане на човешката комуникация от позицията на теорията на информацията се фиксира само формалната страна на работата: как информацията се предава, докато в условията на човешкото общуване информацията не само се предава, но и се формира, уточнява се, развива се.

Каква е спецификата на процеса на обмена на информация, който действително има място и в случай на комуникация между двама души.

Първо, общуването не може да се разглежда като изпращане на информация от някаква предаваща система или като приемането й от друга система поради това, че за разлика от простото "движение на информация" между две устройства тук имаме работа с отношение на два индивида, всеки от които е активен субект: тяхното взаимно информиране предполага очертаване на съвместна дейност. Това означава, че всеки участник в комуникативния процес предполага активност също и в своя партньор, той не може да се разглежда като някакъв обект. Другият участник се явява също като субект и оттук следва, че насочвайки информация към него, е необходимо да се ориентираш, т.е. да анализираш неговите мотиви, цели, нагласи /освен, разбира се, анализа и на своите собствени цели, мотиви и нагласи/. Но в този случай следва да се предполага, че в отговор на изпратената информация ще бъде получена нова информация, изхождаща от другия партньор. Именно поради това в комуникативния процес става не просто "движение на информация", а като минимум - активен обмен.

Второ, характерът на обмена на информация между хората, а не между технически устройства, се определя от това, че посредством система от знаци партньорите могат да си повлияят един на друг. С други думи, обменът на такава информация задължително предполага въздействие върху поведението на партньора, т.е. знакът променя състоянието на участниците в комуникативния процес. Комуникативното влияние, което възниква тук, не е нищо друго освен психично въздействие на единия комуникант върху другия с цел да се измени неговото поведение. Ефективността на комуникацията се измерва именно с това, доколко се е получило това въздействие.

Трето, комуникативното влияние като резултат на обмена на информация е възможно само тогава, когато човекът, насочващ информацията /комуникаторът/, и човекът, който я приема /реципиентът/, притежават единна или сходна система на кодиране и декодиране. На обикновен език това правило се изразява с думите: "Всички трябва да говорят на един език". Само приемането на единна система от значения осигурява възможност на партньорите да се разбират един друг. За описание на тази ситуация социалната психология заимства от лингвистиката термина "тезаурус"" обозначаващ именно обща система от значения, приемани от всички членове на групата.

Четвърто, в условията на човешката комуникация могат да възникнат съвършено специфични комуникативни бариери. Те имат социален или психически характер. От една страна, такива бариери могат да възникнат поради това, че липсва единно разбиране на ситуацията на общуването, предизвикано не просто от различния "език", на който разговарят участниците в комуникативния процес, а от различия от по-дълбок аспект, съществуващи между партньорите. Това могат да бъдат социални, политически, религиозни, професионални различия, които не само пораждат различна интерпретация на едни и същи понятия, използвани в процеса на комуникация, а и изобщо различно светоглед.

От друга страна, бариерите при комуникацията могат да имат и по-"чисто" изразен психически характер: те могат да възникнат вследствие на индивидуални психически особености на общуващите /например стеснителност, затвореност/, или поради формирали се между общуващите особен род психически отношения: неприязън един към друг, недоверие и др.
2.2. Средства за комуникация. Реч.

Предаването на всяка информация е възможно само посредством знаци, по-точно знакови системи. Съществуват няколко знакови системи, които се използват в комуникативния процес, и в съответствие с тях може да бъде изградена класификацията на комуникативните процеси. Различават се вербална комуникация /като знакова система се използва речта/ и невербална комуникация /използват се различни неречеви знакови системи/.

Вербалната комуникация използва като знакова система човешката реч. Под реч се разбира естественият звуков език, т.е. системата от фонетични знаци, включващи два принципа: лексически и синтактически. Речта е най-универсалното средство за комуникация, тъй като при предаването на информация с помощта на речта най-малко се губи от смисъла на общуването. С помощта на речта се осъществява кодиране и декодиране на информацията: комуникаторът в процеса на говорене кодира, а реципиентът в процеса на слушане декодира тази информация. Психологическите компоненти на ситуацията при вербална комуникация се обозначават с термините "говорене" и "слушане".

При невербалната комуникация се използват различни неречеви знакови системи. Първата от тях е оптико-кинетичната система от знаци, която включва в себе си жестовете, мимиката, пантомимиката. Оптико-кинетичната система се реализира чрез движения на различните части на тялото /на ръцете - тогава имаме жестикулация, на лицето - мимика, на позата - пантомимика/.

Паралингвистичната и екстралингвистичната система от знаци представляват също "добавки" към вербалната комуникация. Паралингвистичната система е система за вокализация, т.е. за качеството на гласа, неговия диапазон, тоналност. Екстралингвистичната система - това е включване в речта на паузи, на други външни елементи, например покашляне, плач, смях, накрая самият темп на речта.

Пространството и времето за организация на комуникативния процес също се изявяват като особена знакова система. Така например разполагането на партньорите лице с лице помага за възникването на контакт, символизира внимание към говорещия, докато рязкото повикване зад гърба също може да има определено значение от отрицателен порядък.

По същия начин някои нормативи, разработени в различните култури, по отношение на времевите характеристики на общуването се изявяват като допълнения към семантично значимата информация. Идването навреме за началото на дипломатическите преговори символизира вежливост по отношение на събеседника, напротив, закъснението се тълкува като проява на неуважение. Проксемиката като специална област, занимаваща се с нормите за пространствена и времева организация на общуването, днес разполага с голям експериментален материал.

Специфична знакова система в комуникативния процес е и "контактът на очите", който се наблюдава във визуалното общуване.
3. Общуването като взаимодействие /интерактивна страна на общуването/.
3.1. Взаимодействието в структурата на общуването.

Ако комуникативният акт се ражда на основата на определена съвместна дейност, то обменът на знания и идеи по повод на тази дейност неизбежно предполага, че постигнатото взаимно разбирателство се реализира в нови съвместни опити дейността да бъде развита по-нататък. Едновременното участие на много хора в тази дейност означава, че всеки трябва да има свой принос в нея, което именно позволява да се интерпретира взаимодействието като организация на съвместната дейност.

В хода на тази дейност за участниците и е извънредно важно не само да си разменят информация, но и да организират "обмен на действия", да планират обща дейност. При това планиране е възможна такава организация на действията на единия индивид от "плановете, съзрели в главата на другия", която именно прави дейността действително колективна и неин носител ще бъде вече не отделния индивид, а групата. Взаимодействието в общуването е онази страна, която фиксира не само обмена на знаци, посредством което се изменя поведението на другия партньор, но и организацията на съвместните действия, позволяващи на групата да реализира обща за нейните членове дейност.
3.2. Взаимодействието като организация на съвместната дейност.

Взаимодействието е форма на организация на някаква конкретна дейност на хората. Съдържанието на тази форма се определя от съотношението на индивидуалните "приноси", които се правят от участниците в единния процес на дейността. Възможни са три форми за организация на съвместната дейност или три нейни модела: 1/ когато всеки участник извършва своята част от общата работа независимо от останалите; 2/ когато общата задача се изпълнява последователно от всеки участник /конвейер/ ; 3/ когато е налице едновременно действие на всеки участник с всички останали /спортен отбор/.
4. Общуването като възприемане на хората един от друг /перцептивна страна на общуването/.
4.1. Понятие за междуличностна перцепция.

В процеса на общуване задължително трябва да присъства взаимното разбиране между участниците в този процес. Самото взаимно разбиране може да се разбира по различен начин: или като разбиране на целите, мотивите, нагласите на партньора по взаимодействие, или не само като разбиране, но и като приемане, споделяне на тези цели, мотиви и нагласи, което позволява не само просто да се съгласуват действията, но и да бъдат установявани особен род отношения: на близост, привързаност, изразяващи се в чувствата на дружба, симпатия, любов. Тези две страни на взаимното разбиране дават основа за две направления в изследванията: в първия случай - в аспекта на анализа на взаимодействието, във втория случай - в аспекта на анализа на т. нар. "атракция". Обаче и в единия, и в другия случай голямо значение има фактът как се възприема партньорът по общуване, с други думи, процесът на възприемане на един човек от друг. Този процес е задължителна съставна част на общуването, която условно може да бъде наречена перцептивна страна на общуването.

В най-общ аспект може да се каже, че възприемането на другия човек означава възприемане на неговите външни признаци, съотнасянето им с личностните характеристики на възприемания индивид и на тази основа - интерпретиране на неговите постъпки.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Общуване между учители и ученици 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.