Общуване със свидетели


Категория на документа: Психология


Общуване със свидетели
I. Увод
От получаваните показания често пъти зависи бързината и скоростта на приключване на работата по престъпление. Поради това, на разпита се пада една от основните роли в съдебната и досъдебната практика.

Разпитът представлява процес на комуникация между две лица, едното от които се явява разпитващ (следовател, съд, прокурор, дознател), а другото разпитван(обвиняем, експерт, заподозрян, уличено лице, дознател). Той е популярно процесуално-следствено действие, с помощта на което органите на дознанието получават информация от свидетели и заподозрени и представлява способ за събиране и проверка на доказателствени материали. Целите на използването му са:
- Получаване на признание за винодност;
- Установяване имената на съучастници;
- Получаване на допълнителна информация за обстоятелствата , при които е извършено престъплението;
- Установяване на нови насоки на разследване;
- Откриване на нови веществени доказателства;
- Елиминиране или обвиняване на други заподозрени;
Ефективността на този процес е свързана с редица психологически фактори, касаещи индивидуалните ситуативни и личностни особености на разпитвания и разпитващия, а също така и взаимодействието помежду им. На първо място в зависимост от това дали разпитваният е участвал в обмислянето и извършването на престъпление или не, той влица в категорията заподозрян или свидетел. От тук следват различни възможни подходи от страна на длъжностното лице към субекта.

Ролята на свидетелските показания в съдебните дела е голяма. В голяма част от случаите, свидетелските показания са единствения доказателствен материал в подкрепа или опровержение на фактите уличаващи обвиняемия. Въз основа на свидетелските показания често и изцяло се основават съдебните преговори, те съставляват главното оръжие , с което оперира правосъдната система, от тях зависи съдбата на хората, седящи на подсъдимата скамейка.

Бентам дава обяснение, че хората по принцип са склонни да измислят лъжи по-трудно, отколкото да казват истината, така че се предполага, че в самата природа на човека е заложена склонността към истината.

Други дават предположението, че у свидетелите се пробужда присъщото за повечето хора съзнание, че без справедливост е невъзможен нормалния ред в обществото.

Има и предположения, които обясняват правдивите свидетелски показания с религиозни и морални съображения.

В живота на всяко общество между хората - разказите, показанията, докладите се основават на презумпцията , че хората изобщо са способни да възстановят преживяната действителност с помощта на паметта и в повечето случаи са искренно разположени, с други думи те са обективни и правдиви.

На тези основания показанията на свидетелите, по правило се допускат за достоверни , поради което служат за законен източник на доказателствен материал, с който оперират магистратите за търсене на истината.

В два случая достоверността на свидетелските показания може да бъде законно оспорвана:

- Когато е налице явна недобросъвестност на свидетеля - умишлено лъжливо показание, вследствие на чувство на злоба или отмъщение към обвиняемия, или вследствие на престъпни очаквания за лична изгода след края на процеса;

- когато свидетелят има физически и психически дефекти, лишаващи го да говори истината вследствие на неговата неспособност нормално да възприема впечатления от външния свят( напр. слепота, глухота, психически неуравновесени, неспособни да се ориентират в обкръжението и да различават действителността от болезнените им фантазии);

II. Провеждане на разпит на свидетели.

По същество , показанията трябва да представляват обективно възпроизвеждане на дадено събитие или преживяване. За това е необходимо :
- Данните от възникналия феномен да бъдат възприети;
- Полученото впечатление да бъде задържано в нервно -психическия апарат(способността за запомняне)
- Паметта да може да го възстанови във вида, в който феноменът е мъзникнал в действителност( способност за репродукция);

Функцията на тези три психически способности, необходими за даване на свидетелски показания, или на една от тях, може да се окаже , че са отклонени от нормата, което да се дължи не само на психични заболявания и болестни състояния, но и поради несъвършенства, присъщи на нашите нормални психически способности.
1. Типологизация на свидетелите
- Свидетели-очевидци - те са най-важни за хода на следствието и съда. Преди всичко очевидците възприемат непосредствено самия факт. Показанията на свидетеля представляват поредица от съждения за регистрираното от него събитие, както и оценка за станалото. По тази причина той не е в състояние да преодолее в своите показания оценката за възприетите от него факти. Това е свързано с ролята на мисленето в процеса на възприятието, а също така със свойствата на паметта и речта. Цялостта на възприятията е факт, но тя не съвпада с онова, което е обективната цялост, тъй като то притежава определена селективност. Свидетелите - очевидци се делят на активни участници и наблюдатели. Самата роля на активен участник се подразделя на потърпевш и активно съдействал на органите на реда. Очевидците - наблюдатели също се разделят на няколко позиции: част от тях наблюдават събитието, имат възможност да действат активно, но не го правят от страх от отмъщение, нежелание да се намесят и т.н. Различната роля на свидетеля - очевидец по време на ситуацията е свързана с конкретни личностни нагласи, но тя оказва съществено влияние при даването на свидетелски показания. Обикновено активно участващите в инцидента преувеличават опасността от нападение, физическата сила на престъпника, активността на нападателното поведение.
Пасивният очевидец наблюдател , представя ситуацията така, че поведението му да изглежда максимално респектабилно. В тези ситуации се пускат в ход защитни механизми като изтласкване, заместване и рационализиране. Недобросъвестни свидетели - очевидци са тези, които разполагат с достоверна информация за случилото се, но умишлено не споделят или дезинформират следствието поради страх и съобразяване с евентуална негативна оценка от страна на референтната група. Те се идентифицират с професионалната, ррелигиозната, националната и расовата принадлежност на самия правонарушител.
- Лъжесвидетели - лъжеца свидетел, обикновено е умен и голям актьор. Лансира лъжливи версии, поради силна ненавист към обвиняемия. При разпит на такъв свидетел, най-удачния начин за водене на разговора е да не се показват от страна на разпитващия впечатления и емоции. Предполагайки , че разказът му не буди подозрение и му вярват, свидетелят сам се оплита в лъжите си, противоречейки си с установени или изнесени факти.
- Словоохотливия свидетел - често пъти са жени, демонстриращи самоувереност и решителност, характерни за хора с висока и неадекватна самооценка. В съдебната зала изглеждат убедителни, въпреки че съдържанието на показанията им представя преди всичко значимостта на собствената им личност. Разобличаването на подобна свидетелка изисква колкото е възможно да се поддържа самоувереността и да се подтиква готовността и, която по-скоро ще навреди на делото.
- Упоритият свидетел - себенеуверен тип, с ригидни вербални защити. Към упоритият свидетел въпросите трябва да се дозират и да не се задават твърде решително. По този начин ще се преодолее излишната враждебност и подозрителност на разпитвания към длъжностното лице.
- Враждебни свидетели - не са склонни да дават каквато и да е информация, враждебно настроени са и се съпротивляват срещу всякакъв вид диалог;
- Изплашени свидетели - страхуват се ако помогнат на властите, от това че заподозреният или неговите съучастници ще научат и ще отмъстят по един или друг начин. Те вярват, че някой ги дебне и поради това имат известни съпротиви към съдействие на разследващите органи;
- Предубедени свидетели - отзивчиво предоставят информация, но показанията им са пристрастни по някакъв начин спрямо заподозрения или жертвата. Тъй като всяка една по-тясна взаимовръзка между свидетеля и заподозрения влияе на показанията, често е налице силно желание да се засили или намали отговорността за стореното от заподозрения;
- Стеснителни свидетели - когато свидетелят е със занижена самооценка, стеснителен и срамежлив, по-неуверен или с невисоко развити речеви умения, е нужно преди всичко да бъде редуцирано нивото му на невротичност от разпитващия. Препоръчително е да се задават прости и конкретни въпроси.
- Неохотни свидетели - те са резервирани към длъжностното лице. Възможно е да са свързани по някакъв начин със заподозрения или пък да нямат желание да сътрудничат активно на водещия разпита. Информацията , която може да бъде получена от този топ свидетел често се оказва ключова за изясняване на отделните детайли на престъплението;
- Ненадеждни свидетели - попадащите в тази категория са хора, при които познавателния процес не е цялостен, поради различни причини(психични заболявания, възрастови особености), или пък чиято мотивация се различава от целта при разпита(търсещи известност, патологични лъжци)



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Общуване със свидетели 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.