Основи на училищното обучение


Категория на документа: Психология




ОСНОВИ НА УЧИЛИЩНОТО ОБУЧЕНИЕ

Тази книга е предназначена за студенти от университетските специалности, които изучават дисциплината "Педагогика", за учители, както и за всички, които проявяват интерес към проблемите на обучението и образованието. Настоящия труд няма претенции да обхване цялата дидактическа проблематика. В него са разгледани основните въпроси на училищното обучение.

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е
1. Научен статут на дидактиката...................... 26
2. Процес на обучение ..................................... 33

НАУЧЕН СТАТУТ НА ДИДАКТИКАТА

Всяка наука има обект и предмет на изследване.

Обект на дидактическата наука е обучението като единство на всички негови компоненти, съвкупност от явления, факти на обучението разглеждани през призмата на дидактическите абстракции. То е обект на изучаване и на други науки: педагогическата психология, логиката, кибернетиката (напр. алгоритмизацията, програмираното обучение), частните дидактики по отделните учебни предмети (методики). Но изследователите на тези науки разглеждат обучението от гледна точка на проблемите на съответната наука. Това, което разграничава отделните науки с общ обект е техният предмет.

Предмет на дидактиката е "процесуално-дейностното организационно функционално единство между преподаването и ученето" [3, с. 38]. С други думи казано, предметът на дидактиката са закономерностите и принципите на обучение, неговите цели, научните основи на съдържанието на обучението, организацията, формите, методите, средствата на обучението т.е. "общите закономерности и технологии на училищното обучение "[73, с.5].

Дидактиката отговаря на въпросите с какви цели, защо и как да се учи по всички предмети и на всички равнища.

Нагледна представа за предмета на дидактиката дава структурният модел на дидактическата проблематика на френския педагог Г. Миаларе.

Централно място в него е отредено на въпроса: "Защо?" Той се свързва с целите на обучение, тъй като те отразяват своеобразието на обществените потребности, изискванията на обществото спрямо образователните институции и типа човек, формиран с тяхна помощ. Чрез компонента "За кого?" дидактиката се свързва тясно с психологията. Психологическите характеристики на детето служат пряко за нуждите на конструирането на обучението. Въпросът "Какво?" е ориентиран към съдържанието на обучението и официалните държавни документи, които го регламентират. "Как?" да се реализира обучението - чрез подходящи методи, технологии и педагогически техники. Резултатът от обучението се регистрира чрез подходящо оценяване [1, с. 19].

Дидактиката е едновременно и теоретична и нормативно-приложна наука. Нормативно-приложната й функция се заключава в това, че на основата на своите закони и закономерности установява принципите и съдържанието на обучението, дава предписания за приложението на съответстващи системи за организация на обучението, форми, методи, средства. Общата дидактика служи за теоретична основа на частните методики и изпълнява за тях ролята на методология, поради тази причина те могат да се наричат или методики или частни дидактики.

Дидактиката решава редица задачи, които се детерминират както от нейния предмет, така и от целите на обучението и образованието. Те са:
* разкриване и обуславяне на най-благоприятните фактори и условия за реализиране на процеса на обучение;
* обосноваване съдържанието на обучението съобразно актуалното развитие на обществото, отговаря на въпроса: Какво?;
* разработване въпросите за формите и методите на обучение, отговаря на въпроса: Как ?;
* подбор и класификация на ефективна и резултатна система от принципи и правила на обучение;
* разрабоване общите принципи на създаване и използване на дидактичните средства - учебници, учебни помагала, нови информационни технологии и т.н., свързани с удовлетворяване на целите на обучение;
* създаване и използване на динамични системи за организация на обучението, които да съдействат за реализацията на диференциацията и индивидуализацията, както и да отчитат особеностите на микросредата (местните условия за обучение).

Задачите на дидактиката са отворена и динамична система. Те подлежат на ревизиране, обогатяване, допълнение, съобразно парадигмалните изменения, които водят до промени на целите на обучението и образованието.

Основни понятия и категории на дидактиката.

Дидактиката има категории и понятия, които формират нейната рамка като наука. Понятието "категория" се дефинира като "научно понятие, което изразява най-общи явления на действителността"[12, с.326], а терминът "понятие" като логически оформена обща мисъл за нещо; идея; представа, сведение, познание; разбиране, схващане [12, с. 674]. Дидактиката използва както собствени понятия и категори, така и категории и понятия на педагогическата наука (например "възпитание", "учител", "ученик") и на други науки. Собствено дидактически категории, които стават и общо педагогически са "образование" и "обучение". Взаимната връзка между образованието и обучението следва да се разглежда така, както цел към средство. Образованието е цел, а обучението е средство за достигане на целта. Към понятията на дидактиката се отнасят "процес на обучение" и неговите съставни части "преподаване" и "учене". Процесът на обучението има две страни: учене и преподаване. Ученето е дейността на ученика свързана с усвояване на съдържанието на обучението. То се осъществява под непосредственото или опосредственото ръководство на учителя. Преподаването е дейността на учителя, с помощта на която учениците усвояват учебното съдържание. Процесите на учене и преподаване се разглеждат като единен процес на взаимодействие между дейността на учителя и ученика. В следващите теми ще бъдат разгледани подробно категории и понятия на дидактиката като процес на обучение, методи и форми, съдържание на обучението, системи за организация на обучението и др. Освен изброените по-горе категории и понятия, дидактиката използва и специфични понятия: клас, паралелка, изпитване, учебен предмет, учебен час и др. Всички те заедно образуват тезауруса (понятийния апарат) на дидактическата наука.

В дидактиката се използват понятия и от други научни области, например от философията "съдържание и форма", от етиката, от кибернетиката, много от понятията на психологията се възприемат като общодидактически - "умения", "навици", "мотиви", "познавателни интереси" и др. Те отразяват обективните междупредметни връзки на дидактиката не само с психологията, а и с другите науки. В резултат на това дидактиката се сблъсква с нови предизвикателства, решаването на които изисква ефективно използване достиженията и на други науки, с които тя създава и поддържа тесни връзки.

Като наука от педагогическия цикъл дидактиката има връзка със следните науки: обща педагогика, теория на възпитанието, история на педагогиката, предучилищната педагогика, началната училищна педагогика, педагогиката на средното образование, педагогиката на висшето образование, частните дидактики, андрагогията, сравнителното образование, както и с психологията, социологията, философията, анатомията, физиологията и хигиената, кибернетиката и др.

Дидактиката използва достиженията на тези науки за свои цели, а именно по-дълбоко проникване в същността на процеса на обучение, но нито една от тези науки не може да предложи дидактически решения, нито може да измести дидактиката при "конструирането, организирането и процесуалното ръководене на обучението" [1, с. 39].

Успоредно с другите клонове на педагогическата наука дидактиката непрекъснато се развива. От една страна, тя анализира и обобщава реалния педагогически опит на учителите, а от друга, тя експериментира, като описва и въвежда иновативни подходи в различните сфери на дидактиката.

3. ПРОЦЕС НА ОБУЧЕНИЕ

Въпросът свързан със същността на процеса на обучение е един от фундаменталните за дидактическата наука.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Основи на училищното обучение 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.