Основи на училищното обучение


Категория на документа: Психология


трябва <-> мога/не мога <-> искам/ не искам;
* противоречие между науката и учебните предмети - учителят разполага с по-голям обем от знания, отколкото предлага на учениците в процеса на обучение, защото реализацията на училищното обучение не винаги изисква от учениците задълбочени аналитически знания по предмета. Учителят не винаги може да научи, а ученикът по ред причини да усвои в пълна степен целия обем от информация.

Освен изброените противоречия в процеса на обучение могат да възникнат и други такива, като например - противоречие между непрекъснато нарастващите потребности на обществото и процеса на обучение; между достигнатото равнище на знанията и предявяваните потребности; между теоретичните познания и тяхното приложение на практика.

"Обучението чрез неизменната си образователна и възпитателна същност изпълнява фундаментални и непреходни социални функции, които се разграничават съществено от функциите на другите социални феномени" [3, с. 22].

Процесът на обучение се характеризира със следните функции:
* образователна - основният смисъл на тази функция се състои в усвояване от учениците на система от научни знания, умения и навици за използването им в практиката. Научните знания включват факти, понятия, закони, закономерности, теории, обобщена картина на света. В съответствие с образователната функция те трябва да станат достояние на личността и да се включат в стуктурата на нейния опит. За да се реализира тази функция е необходимо знанията да се отличават с пълнота, систематичност, съзнателност, трайност и действеност. За целта е необходима такава организация на процеса на обучение, която да съдейства от съдържанието да не отпадат онези важни елементи, необходими за разбирането на основните идеи и съществените причинно-следствени връзки, така че в общата система от знания да не се образуват празнини. Крайният резултат от реализацията на тази функция е действеността на знанията, която се свързва със съзнателното опериране с тях, със способността за приложение на старите знания за получаване на нови, както и с формирането на важни учебни и специфични умения и навици;
* възпитателна - възпитателният характер на обучението е закономерност, която действа неизбежно във всяка епоха и при всички условия. Възпитателната функция органично произтича от съдържанието, формите и методите на обучение. Тя се реализира и посредством специална организация на общуване между учителя и учениците. Обективно обучението не може да не възпитава определени възгледи, убеждения, отношения, качества на личността. Формирането на личността е невъзможно без усвояването на система от понятия, норми и потребности. Обучението възпитава винаги, но не автоматично и не винаги в желаната посока, затова реализицията на тази функция изисква при организацията на процеса на обучение изборът на съдържанието, формите и методите да произтича от правилното разбиране на задачите на възпитанието на един или друг етап от развитието на обществото. В съвременните условия тя предполага формирането на научен светоглед и отношение към науката, природата, изкуството, обществото, към себе си и към другите, изисква разбиране на законите на природата и обществото, формиране на нравствени качества на личността и волеви черти на характера, които да съответстват на социално приемливите форми на поведение. Важен аспект от осъществяването на възпитателната функция на обучението е формирането на положителни мотиви за учене, които изначално определят успеха от дейността;
* развиваща - както и при възпитателната функция, развиващият характер на обучението обективно произтича от самата природа на този социален процес. Правилното обучение води до развитие, когато развиващата функция се реализира най-ефективно при взаимодействие между учителя и учениците ориентирано към развитие на личността. В контекста на традиционните подходи при организация на обучението осъществяването на развиващата функция се свежда преди всичко до развитие на речта и мисленето, като се пропуска, че и речта и свързаното с нея мислене ефективно се развиват при съответното развитие на потребностите, сензорната, емоционално-волевата и мотивационната сфера на личността. Пълноценното интелектуално, социално и нравствено развитие е резултат от единството при реализацията на образователната и възпитателната функция.

Тези три функции се намират в сложно преплитащи се връзки: едната предшества другата и е нейна причина, другата е следствие, но едновременно е и условие за активиране на причината; образователната и възпитателната функция в единство са основа на развиващата функция; последната на свой ред засилва (интензифицира) предходните.

Основни характеристики на обучението (по М. Андреев). Обучението е:
* специфичен човешки феномен - институционализираното обучение се отнася единствено и само до човека, макар че често се правят опити да се отъждествява дресирането (наричано учене) при животните и обучението при хората; дресирането е акт на биологична приспособимост, която в най-голяма степен е генетично програмирана и детерминирана, докато опитът на човечеството е фиксиран в символи, предмети, традиции, култура, които съществуват обективно и вън от детето;
* съществена, обща, вечна функция на обществото - няма общество без обучение, съвременната социална практика е немислима без обучението, без обучение не може да се реализира същността на човека;
* обучението има перманентен характер - човек се учи през целия живот, развитието на информационните технологии и информационният взрив обуславят необходимостта на хората от различни възрасти за учене през целия живот, ученето днес не е присъщо само на младостта;
* обучението има исторически характер - развитието и измененията в обществото детерминират особеностите на обучението, независимо от това, в характера и технологията на обучението се запазват много непреходни елементи поради историческата приемственост;
* обучението има национален характер - поради своеобразието на обществено-историческото развитие на дадена страна обучението носи белезите на историческите традиции и особеностите на условията на живот на народа;
* обучението има диференциран характер - породен е от голямата разнородност на социалните дейности и наличието на индивидуали и възрастови особености на подрастващите [1, с. 20-21].

Влияние на емоциите върху резултатите от обучението. Процесът на обучение и протичащите познавателни процеси почти винаги са съпътствани от положителни и отрицателни емоционални преживявания. Емоционалните процеси (емоции, чувства, настроения, афекти, стрес, и др.) са способни да оказват регулиращо и активиращо влияние както на възприятията, паметта, мисленето, въображението, така и на интересите, потребностите, мотивите и др. В този контекст емоциите са регулатор на дейността на човека. Експериментално е установено, че с помощта на емоциите се достига не само до успешно решаване на отделни мисловни задачи, но и до успешност на цялата когнитивна дейност като цяло. В учебната дейност емоционалният компонент трябва да е включен не като съпровождащ, а като водещ, тъй като емоциите въздействат на всички основни психични функции. Емоционалният компонент в голяма степен детерминира не само успешното учене, а съдейства и за формиране на личността. Той оказва силно влияние на паметта на човека. Положителните емоции съдействат за по-доброто запомняне на учебния материал. По-дълго време се помнят позитивните емоции, но и негативната информация също "остава" в паметта. Запомня се не само хубавото и лошото, но и яркото, силното, емоционалното. Човек оценява емоционалните събития като приятни или неприятни, те се запомнят по-добре отколкото идиферентните (безразличните).

Емоциите, които възникват в процеса на мислене, се наричат ителектуални емоции. Към тях се отнасят емоциите свързани с успеха и неуспеха в процеса на мислене (т.е. емоциите свързани с преживяването на успеха или провала), както и емоциите предопределящи успеха или неуспеха. Различните фази на мислене предполагат възникването на интелектуални емоции от различен характер. Първата фаза е свързана с възникване на емоция удивление. Тя позволява да се осъзнае проблемът и да се подбераът средства за неговото преодоляване. На следващата фаза на процеса на мислене възникват емоционалните догадки. Те сигнализират за новия смисъл на образованието и създават възможности за неговото понататъшно използване. Тези догадки са следствие от миналия опит на човека и неговите знания. На този етап се формира увереност или съмнение за това дали мисленето протича правилно. Когато възниква увереност, човек действа по- определено, по-организирано и мисли по-активно. Съмнението свидетелства за безперспективност на процеса на мислене. Следователно емоциите определят посоката на мислене. Най-много емоции възникват на заключителния етап на мислене, когато се проверява правилността на решените задачи. Именно в резултат на мисленето се проявяват както позитивни, така и негативни емоции: радост, възторг, възхищение, удовлетворение, облекчение или неудовлетворение, разочарование, скептицизъм, тревожност.

Емоциите съдействат за успеха във всички дейности, в това число и в учебната. Единствено при свръхемоционална възбуда селективният курс на действие се нарушава. Налице е импулсивност и непредвидимост на поведението, повишава се тревожността, съзнанието "зацикля", мисленето се фиксира единствено върху това, което се случва.

Емоциите могат да бъдат подобрени по няколко начина: активиране на доминиращите потребности; намаляване на дефицита на информация, необходима за постигане на целите; определяне на значимите и амбициозни цели.

Най-добрър ефект върху резултатите от обучението оказват позитивните емоции. Те предпоставят не само високи постижения в учебната дейност, но като цяло съдействат за създаването положителен емоционален тонус. Без тях лесно настъпват летаргия, агресивност,а понякога и болезнени емоционални състояния: афект, фрустрация, депресия [122].

Учене и преподаване. Основното дидактически противоречиво отношение е отношението учене - преподаване. "То не само поражда всички останали отношения, но въплащава същността на обучението и спецификата на дидактическата гледна точка към него" [101, с. 138].

Учене. Ученето е комплициран феномен, който трудно може да се дефинира еднозначно. Доказателство за това са множеството вариращи, понякога противоречиви определения характеризиращи неговата същност и особености. Затрудненията се пораждат и от факта, че към неговото изучаване, опознаване и изследване отношение имат и други науки. Ученето в условията на обучението има своите специфични характеристики и параметри, които не могат да бъдат описани извън контекста на феномена "учене" като цяло.

Същност на ученето. Дефиниции.

O. Oprea - Ученето е процес на "адаптация, познание и развитие, който е проектиран и съгласуван както във вътрешен, така и във външен план и прогресира чрез успешно регулиране и саморегулиране съобразно определени цели, насочени към усвояване на познанията и социалния опит" [115, с. 34].

М. Кордуел - "Ученето е процес, който води до относително стабилни промени на поведението или към предразположеност на организма да се държи по определен начин"[74].

Л. Десев дефинира ученето като "адаптивни изменения в поведението и в субектите на дейността и общуването в следствие и (или) упражнения; интеграция между процеси на отражение и преобразуване под влияние на вътрешна активност на субекта и възрастово специфично взаимодействие между вътрешни и външни фактори; основно, устойчиво, системно и последователно преустройство на вътрешната и външна организация на системата човешка индивидуалност, в резултат на което се изменят нейни качествени характеристики и взаимодействието и с околния свят. Ученето е процес на усвояване, на промяна, с изключително индивидуален характер, въпреки че често протича в социална (групова, колективна) ситуация" [23, с. 632].

М. Андреев - Ученето е "психичен процес, който води до съхраняване на думи, идеи, факти, умствени образи и моторни умения (или някакъв друг вид информация) в човешката памет"[4, с. 167].

T. Prodanovic and R. Nickovic - "Ученето в условията на обучението е целенасочен и рационално организиран процес за усвояване на социалния опит в неговата обобщена и систематизирана форма, запазвайки основното си свойство да води към прогресивни и относително трайни изменения в личността"[117, с. 75].

П. Радев - Ученето при човека се отличава от ученето при животните по това, че то е:
* условие и фактор за промяна на свойствата и качектвата на личността;
* социално опосредствано и повече или по-малко управляемо и самоуправляемо;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Основи на училищното обучение 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.