Особености в развитието на деца с умнствена изостаналост (интелектуална недостатъчност). Обучение.


Категория на документа: Психология



Реферат

Тема:
Особености в развитието на деца с умствена изостаналост(интелектуална недостатъчност). Обучение

Увод
В разработката ще разгледаме особеностите в развитието на деца с умствена изостаналост и какви са възможностите за тяхното обучение.
Според МКБ 10 умствената изостаналост (F70 - F79) се определя като:
Ñúñòîÿíèå íà çàäúðæàíî èëè íåïúëíî óìñòâåíî ðàçâèòèå, õàðàêòåðèçèðàùî ñå ñ íàðóøåíèå íà óìåíèÿòà, êîèòî âúçíèêâàò â ïðîöåñà íà ðàçâèòèå è äàâàò ñâîÿ äÿë âúâ ôîðìèðàíåòî íà îáùîòî íèâî íà èíòåëèãåíòíîñò, ò.å. êîãíèòèâíèòå, ðå÷åâèòå, äâèãàòåëíèòå è ñîöèàëíèòå óìåíèÿ. Èçîñòàâàíåòî ìîæå äà ñå ñú÷åòàâà, íî ìîæå è äà íå ñå ñú÷åòàâà, ñ äðóãè ïñèõè÷íè è ñîìàòè÷íè ðàçñòðîéñòâà.
Ñòåïåíòà íà óìñòâåíà èçîñòàíàëîñò îáèêíîâåíî ñå îöåíÿâà ÷ðåç ñòàíäàðòèçèðàíè òåñòîâå çà èíòåëèãåíòíîñò. Êúì òÿõ ìîæå äà ñå äîáàâÿò ñêàëè çà îöåíêà íà ñîöèàëíàòà àäàïòàöèÿ â êîíêðåòíî îáêðúæåíèå. Òåçè îöåíêè äàâàò ïðèáëèçèòåëíà ïðåäñòàâà çà ñòåïåíòà íà óìñòâåíà èçîñòàíàëîñò.
Ñ âðåìåòî èíòåëåêòóàëíèòå ñïîñîáíîñòè è ñîöèàëíàòà àäàïòàöèÿ ìîãàò äà ñå ïðîìåíÿò è, ìàêàð è ñëàáî, ìîãàò äà ñå ïîäîáðÿò â ðåçóëòàò íà обучение è ðåõàáèëèòàöèÿ. Äèàãíîçàòà ñëåäâà äà ñå ïîñòàâÿ âúç îñíîâà íà ñåãàøíèòå íèâà íà ôóíêöèîíèðàíå.
Степените описани от МКБ-10 са както следва:
1. Лека умствена изостаналост - интелектуален коефициент (IQ) = 50 - 69
2. Умерена умствена изостаналост - IQ = 35 - 49
3. Тежка умствена изостаналост - IQ = 20 - 34
4. Дълбока умствена изостаналост - IQ = под 20;
5. Умствена изостаналост неуточнена - включва умствен дефицит, умствена недостатъчност неопределени (БДУ - без допълнителни указания).
Имайки предвид всичко посочено в МКБ-10 ще разгледаме особеностите в развитието на децата с умствена изостаналост, описани в литературата от редица автори, работещи в областта на обучението и терапевтирането.

Особености на моториката при деца с умствена изостаналост
Според редица автори като Монтесори, Катаева, Стребелева и други в психомоторното развитие на децата с умствена изостаналост се забелязват значителни отклонения в сравнение с децата в норма.
Нарушението на фината моторика може да се дължи на различни причини - наранявания, церебрална парализа, умствена изостаналост и др. Психомоторната сфера е много важен компонент от когнитивното развитие. При сравнение на психомоторното развитие на децата с умствена изостаналост и децата в норма може да се набележат следните разлики:
- Разлика в моторното развитие на децата с умствена изостаналост се открива още в младенческа възраст. Те по-късно започват да държат главата си изправена, да седят и по-късно прохождат;
- Липсва зрително-двигателна координация;
- В ранна детска възраст, а често и в предучилищната, предметните действия липсват. На тяхно място се появяват манипулативните действия т.е. действия, при които предметите не се използват според тяхното предназначение;
- Предметното възприятие е недоразвито - обяснява се с обща моторна недоразвитост, която затруднява процеса на активно възприемане и опознаване на предметите от заобикалящия свят;
- Сензитивният период за много от психическите процеси е пропуснат;
- Развиващо въздействие на възрастните не се извършва и зоната на близкото развитие на се разширява.
Всичко изброено по-горе е така, защото при децата с умствена изостаналост потребността от общуване със семейството се трансформира в потребност от помощ. Взаимоотношенията на умствено изостаналото дете с неговите родители и близки се изграждат неправилно и е неблагоприятно за неговото психично развитие. Семейството най-често не успява да социализира детето и да го възпита на самостоятелност. Детето се развива слабо и моторно неловки. То дълго време не може да се научи да ходи, да стои и да седи. Не може да задържа с ръцете си предмети, които трябва да използва в ежедневието си. В желанието да бъдат полезни на своите деца родителите поемат голяма част от задълженията им - обличане, събличане, хранене и др. По този начин лишават децата си от най-важната жизнена школа, а именно ученето на предметните действия, които са основата на всички социални умения.

Пиаже в своите изследвания разглежда пет стадия на интелектуално развитие - сензомоторен, предоперационен, период на конкретните операции, период на формалните операции и стадий на нормалните операции. С понятието операции той определя тези умствени процеси, които се използват за пренасяне и манипулиране на информацията. Сензомоторният стадий е времето от раждането до две годишна възраст, когато с развитието на моториката се увеличава способността за изследване на околната среда. Чрез разнообразните движения като хващане, клатене, хвърляне и др., които многократно се повтарят, се осъществява адаптиране на детето в средата. Осъществената адаптация е резултат от съвместната дейност на анализаторите, което от своя страна отразява психо-физическото развитие на индивидите.
Като цяло моторната активност се отчита като важен показател за умственото развитие. Ако има дефицити на моторно равнище, то може да се очаква изоставане в умственото развитие и отклонение от нормата, както е при децата с умствена изостаналост. Всяко ускорение или забавяне в моторното развитие представлява съответен индикатор, който е отражение на умственото развитие и дава възможност за преценка на състоянието му, съобразно с неговата възраст. При деца с умствена изостаналост се наблюдава:
- недоразвитие на двигателната сфера, изразяващо се в некоординираност, неточност и неритмични движения;
- неправилно изпълнение на по-сложни действия с ръцете;
- трудности при синхронизиране на действията между ръцете и краката.
Развитие на дейността при деца с умствена изостаналост
При умствено изостаналите деца предметната дейност в ранна детска възраст не се развива. Те не проявяват интерес към предметите, дори играчките не предизвикват у тях реакция на оживление и на потребност от нейното изучаване, не се отбелязва и желание за взимане на играчката и за включването и в игрови ситуации.
Въпроси от типа: "Какво е това?" и " Какво може да се направи с него?" не се срещат във вербалните им изяви. Около третата година в поведенческата им стратегия може да се появят определени действия, но това все още са манипулативни и неадекватни действия, т.е. те са в противоречие с функционалната значимост на предметите. За да се развият предметните дейности трябва да бъдат създадени предпоставки за развитието им. Предпоставките са мотивите, потребностите, желанието, интересите към определени обекти. Потребността от хранене предизвиква желание в детето за самостоятелна боравене с вилицата и лъжицата. Недостатъчното развитие на предметните действия, предметните възприятия и предметната дейност затрудняват формирането на полезните умения.
Качеството на усвоените умения и навици до голяма степен зависи от психомоторното развитие на децата. Като съществени черти на психомоториката при умствено изостаналите могат да се посочат недостатъчната инициативност и самостоятелност в действията. Тези деца трудно се включват в нови действия, предпочитат подражателните и такива, които са вече добре усвоени. Освен това дейността е важна функция на когнитивното и личното развитие, което определя недостатъчната мотивация на извършването на едни или други действия.
За децата с умствена изостаналост предучилищната възраст е началният етап от развитието на перцептивното действие. Възникват интереси към играчките и желание да се запознаят с техните свойства. Някой от умствено изостаналите деца могат да се ориентират по отношение на формата, цвета и величината на предметите, като използват образци. Това е невъзможно без упорити и постоянни тренировки на новите действия, операции и способи, което е съпътствано с многократни повторения и определени действия се превръщат в умения и трайни навици.
За формиране на определени полезни умения, или за усвояването на предметните действия е необходимо да се спазва следното:
- отчитане на индивидуалните особености на моториката, характера на нарушението и развитието на компенсаторните процеси;
- редовно провеждане на тренировъчни упражнения;
- осигуряване на условия за изпълнение на поставените задачи;
- използване на подпомагащи прийоми;
- изработване на индивидуална програма на всеки ученик.
Всичко това е предпоставка за когнитивното и личностна развитие на децата с умствена изостаналост.
Усещания и възприятия при умствено изостаналите деца
В основата на познанието са заложени усещанията и възприятията, които са процеси на непосредствено отражение на действителността и са свързани с преработването на информацията, която постъпва от външната среда. Възприемат се и се усещат онези свойства на предметите, които въздействат върху анализаторите. Без тях са невъзможни не само проявите на останалите психически функции, но и целият съзнателен живот. Усещанията имат отношение към отделните свойства и качества на предметите, а възприятията дават комплексна информация т.е. предметите се възприемат в своята съвкупност от качества и свойства.
Всеки анализатор се състои от три части:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Особености в развитието на деца с умнствена изостаналост (интелектуална недостатъчност). Обучение. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.