Особености в развитието на деца с умнствена изостаналост (интелектуална недостатъчност). Обучение.


Категория на документа: Психология


- периферен рецептор - око, ухо, кожа;
- нерв-проводник;
- център в кората на главния мозък.
При децата с умствена недостатъчност могат да бъдат нарушени всички елементи на анализатора.
При тези деца е характерно дифузно недоразвитие на повърхностните слоеве на кората на главния мозък, което обуславя отклонения в развитието на познавателната сетивност и в частност на сензорно-перцептивната организация. Възприятията се осъществяват в единство с другите психични процеси - представи, мислене, памет, реч.
Особеностите на усещанията и възприятията при умствено изостаналите деца могат да се систематизират както следва:
- темпът на зрителните възприятия е забавен - обяснява се с начина по който се движи погледа, децата с умствена изостаналост възприемат елементите от обекта последователно. Стеснените възприятия им пречат да се ориентират на нови места, в необичайни за тях ситуации, при визуално възприемане на определена ситуация или обект трудно отделят същественото и не могат да извлекат същественото, в следствие на което се дезориентират.
- недиференцирани усещания:
o не различават сходни предмети;
o нарушена е нормалната чувствителност спрямо различни дразнители - сензорни, тактилни, болкови. При децата с умствена изостаналост са необходими по-силни въздействия, за да има усещане, или слабите въздействия причиняват силни усещания;
o снижена цветова чувствителност - научават основните цветове, срещат трудности при разпознаването на нюансите. Обучението в цветовата сетивност е бавно и трудно;
o не могат да разберат сюжетни картини и пейзажи.
- инактивност на възприятията - не възприема и не осмисля цялостно детайлите на определена картина, не се стреми да разбере всички свойства и характеристики на изобразеното или на разглеждан обект.
- нарушена константност на възприятията - константността отразява идентичност на възприятието при промяна на условията - осветление, отдалеченост, ъгъл на възприемане, за реализиране на акта на възприемане. При децата с умствена недостатъчност се отбелязва нарушена константност при разпознаването на предметите или тяхното изображение промяна на положението им в пространството.
- недостатъчна осмисленост / обобщеност - не отделят същественото от второстепенното при възприемането на обекти, не възприемат детайли, изобразяващи душевното състояние на изобразените персонажи.
- нарушена пространствена ориентация
- нарушени исторически възприятия - затрудняват се при възприемането на последователност от събития във времето, понятия като "преди" и "след" затрудняват процеса на възприемане.
При децата с интелектуални затруднения, като често срещани, могат да се отбележат следните затруднения, констатирани от изследванията на редица автори:
- трудности при възприемане на по-сложни фигури;
- възприемат добре силно изявените качества и свойства на предметите;
- затруднено е възприемането на цялостния образ на предметите и явленията;
- пространствените и времеви възприятия са с много лошо качество.
Особености на паметта при деца с умствена изостаналост
Нарушенията в паметта при умствено изостаналите деца могат да се разглеждат в контекста на различните структурни компоненти - видове, обема и качествата на припомнянето.
- влошено качество не паметовите процеси - качеството на процесите запомняне, съхранение и възпроизвеждане до голяма степен зависят от степента на интелектуалното нарушение и личностните особености на детето. Именно поради това се запомня и съхранява не цялата, подлежаща на запаметяване информация, а отделни нейни фрагменти.
- слаба целенасочена дейност на паметовите процеси - слабата целенасочена дейност на паметовите процеси може да се установи при изследване на преднамереното и непреднамерено запомняне. Слабата целенасочена дейност на паметовите процеси при учениците от помощното училище се изразява в това, че те не умеят да си припомнят по-рано изучен материал. Друга тенденция е непълно, неточно и непоследователно възпроизвеждане. Ако при първо възпроизвеждане бъде допусната грешка, то тази грешка се повтаря и във всяко следващо повторение.
- нарушена опосредственост - децата с умствена изостаналост се затрудняват при отделяне на същественото в информацията, която трябва да се запамети, да свържат отделните елементи и да отхвърлят случайните асоциации. Това нарушение на паметта до голяма степен е свързано и с нарушения в мисловните процеси. При тези деца са нарушени както механичната, така и логическата форма на запаметяване. Обособяването на тези две форми представя етапите на развитие на този сложен психичен процес.
- превес нагледно-образната над словесно-логическата памет - при децата с умствена изостаналост нагледно-образната памет запазва своята доминираща функция. В началния курс на обучение информацията, която подлежи на запаметяване се онагледява, по този начин в процеса се включват повече анализатори и се подобрява възприемането и запаметяването на материала.
Особености на мисленето при деца с умствена изостаналост
Психическата активност на децата с умствена изостаналост се определя до голяма степен от състоянието на мисленето. При тези деца мисленето се формира в условията на непълноценно сетивно познание, речево недоразвитие и ограничена практическа дейност. Всички мисловни процеси при тези деца са нарушени.
Анализ - ограничен и фрагментарен. Синтезът е лишен от систематичност. Тези операции се реализират при усвояването на предметните действия. Децата не установяват връзка между свойствата и качествата на предметите, липсва информация за последователността между тях. Те не анализират свойствата, свързани със съзнанието, а само тези, които се възприемат визуално. Синтезът е лишен от систематичност и е непълен. Анализът и синтезът се основават на информацията за форма, цвят и големина.
Сравнението - сложна мисловна дейност за разпознаване на признаците по сходство и разлика между предметите. По-лесно за децата с умствена изостаналост е мисловната операция анализ. Тези деца съпоставят две-три части на един предмет и преминават към описание на друг. Могат да сравняват два предмета, но им е трудно да въвеждат трети в процеса на сравнението.
Обобщение - способността на човека да мисли и разсъждава чрез понятия и обобщения, които в обобщена форма предлагат информация за явленията от действителността. При децата с умствена изостаналост обобщенията са слабо изучени, те правят неголеми по обем ситуационни обобщения. Те се представят в две основни разновидности - нагледни и словесни.
Фрагментарността на възприятията, бедността на нагледните и слухови представи, ограничава много речевия опит и недостатъчното владеене на предметните действия лишават детето с умствена недостатъчност от необходимата база, върху основата на която може да се развива мисленето.
Проведени са редица експерименти за установяване особеностите на мисленето при деца с умствена изостаналост, от които са изведени следните особености:
- мисленето е конкретно;
- непоследователност на мисленето - може да е вследствие на лоша концентрация и внимание, слаб тонус на психическата активност, която задържа аналитико-синтетичната дейност и усвояването на научни понятия, тромавост на интелектуалните процеси и тенденция към стереотипност на мисленето.
- нарушена регулираща функция на мисленето - неспособност да планират дейността си за предстоящите събития.
- некритичност на мисленето - неумение да сравняват своите мисли и действия с изискванията на реалността. В резултат на мисловната некритичност се увеличава внушаемостта на децата и могат да станат жертва на престъпни деяния.
Особености на речта на децата с умствена изостаналост
Речниковият състав характеризира особеностите на познавателната дейност.
Речниковия състав се характеризира със следното:
- беден речников запас - липсват точни наименования за познати действия и предмети, липсващата дума се заменя с общоприети жестове и мимики;
- трудно разбират и не използват правилно думите с обобщаващо значение като мебел, дрехи, обувки, плодове и др.;
- в речта им най-често присъстват съществителни имена - прилагателните и глаголите се използват ограничено и неадекватно. Затрудняват се при използване на думи, означаващи свойства на предметите; често използват прилагателни за означаване на цвят, големина и форма на предметите;
В процеса на обучение речниковият запас на децата с умствена изостаналост се обогатява и разширява в известна степен.
Съотношение между активния и пасивния речник при деца с умствена недостатъчност
При децата с умствена изостаналост, без значение възрастта, пасивният речник преобладава над активния т.е. голям брой от думите, който са познати на децата, влизат в пасивния им речник и не се използват активно. Разминаването между думите от активния и пасивния речник може да се констатира при почти всички думи като части на речта. Силно се забелязва при прилагателните имена. Бедността на активния речник на тези ученици, ограниченият брой думи със специално и общо значение и на думи, отразяващи отношения между предметите и явленията, показва дълбоко недоразвитие не само на речта, но и на мисленето на тези деца.
В процеса на активното психолого-педагогическо въздействие речниковият запас на децата се увеличава - предимно пасивния речник. Трансформирането на думи от пасивния към активния речник е много бавен и продължителен процес. В процеса на онтогенетичното развитие пасивният речник запазва своето доминиращо значение и несъответствието с активния се задълбочава.
Особености на изреченията при деца с умствена изостаналост
При децата с умствена изостаналост често се срещат следните грешки при конструиране на изречението:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Особености в развитието на деца с умнствена изостаналост (интелектуална недостатъчност). Обучение. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.