Отношения при смърт и умиране


Категория на документа: Психология



Нов Български Университет

LBRB115: Отношения и човешко развитие
Тема 14: Отношения при смърт и умиране
Изготвила: Марина Томова, f69809 - Artes Liberales

Как хората и социалните институции се справят със затруднените отношения във връзка със страха от смърта?
-Хората- Страхът от смърта е естествено нещо, което е част от двигателя на чувството за самосъхранение. При загуба на близък за нас човек е добре да не игнорираме болката си. Колкото повече се противим да приемем действителноста и отричаме, толкова повече ни боли. Истината, е че когато приемем случилото се добиваме известна сила над скръбта. Проявите и фазите през, които минаваме скърбейки могат да бъдат описани в няколко фази. Първото и най-разпространено чувство при хората преживели загуба е тъгата. Хората загубили близък често търсят и викат починалия като обикалят по места, свързани с него с надеждата да го открият. Често също се обръщат на ум към починалия. Въздишането също помага при загуба. Изследване на Болницата с общ профил в Масачузетс, доказало, че нивата на кислород и въглероден двуокис са близко до нивото в кръвта на хора с депресия. Въздишането е тясно свързано с физическото преживяване за недостиг на въздух. За преборване на страха също помага посещаване на места, които напомнят хубави мигове прекарани с починалия. Ако човек направи обратното и избягва всичко свързано с починал близък, страха от смърта се засилва. На човек изпаднал в скръб или страх от смъртта вследствие от починал близък трябва да му

бъде помогнато от други близки хора, за да не изпитва вина. Добре е хората, които са преживели загуба да бъдат социализирани от приятели и роднини и да участват в събирания както без причина, така и на помените. Най-вероятно човека ще изпадне в депресия и някой близък трябва да следи, за да предотврати загубата на апетита му, цялостната апатия и евентуалното изгубване на интерес към радоста и живота,безпомощността, самоподценяването, раздразнителноста и обземането на мисли за самоубийство. Следващият етап е да се приеме и утвърди реалноста, обикновенно тогава човек започва бавно да се връща към нормалният си начин на живот. Ако въпросният човек все още изпитва страх от смърта, то трябва да му бъде обяснено, че да премине през самият страх ще е по-малко страшно, отколкото да живее в постоянен страх, породен от чувство за безпомощност. За да се освободи човек от страха, той първо трябва да го приеме и да признае съществуването му, но да не се идентифицира с него. Да не бяга от страха , а да се изправи по някакъв начин срещу него и да се освободи.
-Институциите-За преодоляване на патологичният страх от смъртта в екзистенциалната терапия прилагат разяснение на естеството на смъртта, тълкуване на съновидения свързани с починали близки или от страх от смъртта, обясняване на преходността към съществуването, терапии с консултант. Често при загуба на близък, човек може да развие паническо разстройство - то се лекува с умело съчетание на пододяща медикаментозна терапия и психотерапия. Важна част от това лечение е предотвратяването на рецидивиди - повторна поява на атаки и симптоми свързани с тях.
Според медицинската дефиниция установяването на смъртта се състои в доказване на липса на определен набор от жизнени функции (дихателната и сърдечната). Съвременното медицинско оборудване позволява да се подържа дихателната и сърдечна функция дори дълго след смърта на пациента. За да бъде констатирана мозъчна смърт при пациента трябва да отсъстват каквито и да били клинични доказателства за мозъчна дейност, за установяването й най-често се следи за липсата на мозъчна дейност. Диагностицирането на мозъчна смърт е строго и точно - вземат се мерки да се отличи от подобните на смърт обратими състояние. Обичайно изискване е независима неврологична експертиза на двама независими лекари. Медицинският преглед трябва да докаже пълна неврологична липса.
В България реда за установяване на смърта се определя от министъра на здравеопазването. Документът, който регламентира медицинските критерии и правния ред за това е действащата моментна наредба номер 14 от 2004г. Смърта се установява от комисия, състояща се от трима лекари-специалисти по анестизиология, неврология, неврохирургия или рентгенология - назначава се от ръководителя на лечебното заведение.

Какви практики развиват общностите, за да отчуждят темата за смърта от себе си ?
За да преживее човек загуба на близък и да се отчужди и отърси от тази неприятна случка първо трябва да си даде време и да се опита да намери спокойствие по някакъв начин. Да се изясни със себе си и да опита да продължи нататък. Трябва да не се насилва да взима прибързани решения - като смяна на местоживеенето, изхвърляне на общи вещи и др. подобни коренни промени. Мащабни промени от този вид е по-добре да бъдат отложени за по-късно, когато човека ще мисли по-рационално. Трябва да се погрижи за себе си - да възстанови нивата на серотонина, които рязко спадат при силен стрес. Да се опитва да прави приятни и любими неща и да се потърси начин с който да се разтоварва. Да даде на приятелите си и роднините си възможност да бъдат до него и да го подкрепят -Дори да не разбират как се чувства въпросният човек, по-добре е да има някой наоколо. Могат да му помогнат да се отърси от чувството за вина, ако изпитва такова, както и да не търси грешки, за които сам да се обвинява. Да продължи някое недовършено дело на любимия загубен човек - Да направи неща, които приживе покойника е искал или започнал да прави. Така ще почувства удовлетворение. Да намери човек, с който да говори за случилото си и да сподели болката си -не трябва тъгата и скръбта да бъдат подтискани. Може да опише на някой близък любими случки, които са преживели с въпросният покойник или да му опише добрите му качества.
Защо ни е необходимо знанието за смъртта?
За да се подържа добро качество на живот при умиращи пациенти-Тези грижи са нужни в момент, в който заболяването на пациента вече е неличимо. Облеквачат болката и други симптоми, интегрират психичните, духовни и социални аспекти на грижите. Целта на тези грижи е да се постигне възможно най-доброто качество за оставащия живот на умиращите пациенти и техните семейства. Чрез тези знания обучените хора могат да предлагат доколкото е възможно по-активна система за подкрепа на живота на пациента и подпомагане на семейството със заболяването на пациента и утеха. Хосписите осигуряват на смъртно болните психологическо благосъстояние и добра среда за пациентите и техните семейства. За да се оказва подкрепа на професионалистите, които работят с такива случаи-За да бъде възможно медицинското обслужване да е адекватно.За да се работи с организации и институции, чийто пряка задача е в близка връзка със смърта и умирането-Българското законодателство да може да се събрази с опита на останалите европейски страни. Да могат да се достигат цели, които действат в обществена полза и сферата на здравеопазването да успее да открие своя изява и да бъде използвана като потенциал. Да се разширят източниците на финасиране на дейността на хосписите, като се създаде възможност да получават средства от дарения и програми за финасиране.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Отношения при смърт и умиране 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.