Пациентът в обучението


Категория на документа: Психология


МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ - СОФИЯ
ФАКУЛТЕТ ПО ОБЩЕСТВЕНО ЗДРАВЕ

КУРСОВА РАБОТА
ПО
МЕДИЦИНСКА ПЕДАГОГИКА
ПРОФ. Д-Р ТЕОДОР ПОПОВ.ДП

НА ТЕМА:
ПАЦИЕНТЪТ В ОБУЧЕНИЕТО

ИЗГОТВИЛ: АННА АЛЕКСАНДРОВА ТОДОРОВА
СПЕЦИАЛНОСТ: "УПРАВЛЕНИЕ НА ЗДРАВНИ ГРИЖИ"
СТЕПЕН: БАКАЛАВЪР
ФОРМА НА ОБУЧЕНИЕ: РЕДОВНА
І КУРС, ІІ СЕМЕСТЪР, ФАК.№ 548

СОФИЯ - 2014 Г.

Специфична особеност на учебния процес във висшето медицинско училище е провеждането му в реални болнични условия и участието на пациента в него. Като страна от сложното взаимодействие "преподавател-студент-пациент" и потребител на здравни услуги, болният ежедневно общува с бъдещите медицински специалисти. Това общуване има специфични изменения и е значимо не само за отделния пациент, но и за взаимоотношенията между преподавателите и студентите. Именно в условията на взаимодействието "пациент-студент" се проявяват усвоените знания и формираните умения, навици и качества у студентите. Това безспорно зависи както от индивидуалните качества и особености на пациента и бъдещия медик, така и от педагогическото майсторство на преподавателя.

Фактори, които влият върху поведението на пациента и отношението му към учебния процес

Основно психично преживяване на пациента е отношението му към собственото заболяване. Начинът, по който болния възприема болестта, дава отражение върху поведенческите му реакции. Поради това редица автори изследват отношението и поведението на болния по време на заболяването.

Г. Дестунис представя следните типове отношение на личността към болестта:
* Страх от болестта, с прояви на загриженост и опасения, но и с вяра и надежда в добрия изход.
* Пренебрегване, подценяване и отрицателно отношение към болестта.
* Безразличие, нехайство и срам от болестта.
* Търсене на болестта, с прояви на "бягство в болестта".

Често се срещат болни, които се "съпротивляват" на болестта и отказват да отидат на преглед, нарушават диетичния режим или прекъсват лечението си. Мотивите могат да бъдат реакция на слабост, необоснован оптимизъм или страх от диагнозата и прогнозата.

Според М. Ачкова, съществуват четири типа отношение на личността към здравето:
* Оптимисстично, до неоснователно оптимистично и нехайно отношение. Това са личности, които омаловажават ранните симптоми на заболяванито си. Най-често е защитна реакция на личността, прикриваща страха от заболяването.
* Фаталистично отношение към собственото здраве. Тези личности са убедени, че нищо не зависи от тях, а здравословното им състояние се определя от външни фактори.
* Песимистично отношение, до хипохондрична ангажираност за собственото здраве. При този тип личности се наблюдава търсене на помощ, изследвания и консултации при най-незначителни и обясними здравни проблеми.
* Реалистично отношение към собственото здраве. Това са личности, готови да водят здравословен начин на живот и да поемат отговорност за здравето си.

Изложените виждания са основание за приемем, че познаването на личността на пациента и отчитането на психичното му състояние са фактори, съдействащи за формиране на адекватно професионално поведение у студента. Начинът, по който бъдещите медицински специалисти се отнасут към своите пациенти играе важна роля в цялостния учебен и лечебен процес и съдейства за приобщаване на болния като партнъор в обучението.

От голямо значение за болните при настаняването им в лечебното задедение е първоначалният контакт с медицинския специалист. Още тогава загриженото и любезно отношение на медицинския персонал може да ги предразположи и успокои, което от своя страна би довело до по-лесното им адаптиране кам болничната обстановка. Възможността за подбор на стаята и леглото, в зависимост от заболяването и личността на болния, показва готовност на персовала за приемането му и намалява психотравмените изживявания от новата обстановка. Пациентите се притесняват от факта, че стябва да съжителстват в една стя с абсолютно непознати, да се обслужват от чужди хора и да разголват пред тях тялото и душата си. Страхът и срамът са доминиращи емоционални преживявания, които определят поведението на пациента в болничното заведение.

Отделянето от семейството, от удобствата в собствения дом, липсата на близките в момент, когато се чевства физически зле, допълнитено натоварват болния и изострят чувството му за достойнство.

Особено раними са възрастните и застаряващите хора, тъй като те са най-зависими от помощта на другите. Бездушието и хормализма в отношението към тях ги кара да се затварят в себе си, да проявяват негативно, а понякога и агресивно поведение спрямо студентите и цялостния учебен процес.

Соматичните заболявания в по-малка или по-голяма степен обуславят промени в психичния живот на човека. Болките и другите неприятни преживявания в резултат на заболяването, страхът от диагнозата, лечението и особено от прогнозата на заболяването променят болния - той става напрегнат, тревожен, конфликтен, потиснат, а понякога и прекалено взискателен. Настъпват редица промени, вследствие на които той става зависим от околните и изпитва нужда от помощ.

Взаимоотношенията между пациента и бъдещите медицински специалисти се влияят от редица фактори, свързани с :
* Вида и тежестта на заболяването;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Пациентът в обучението 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.