Пациентът в обучението


Категория на документа: Психология


* Етапа на протичане на заболяването;
* Наличните усложнения;
* Личностната ценностна система;
* Здравната култура;
* Социалния статус;
* Религиозните убеждения.

Всеки пациентност с характер, темперамент, със свои идеали, убеждения и мироглед и това определя отношението му към студентите и учебния процес. В резултат на заболяването тякои болни стават конфликтни, раздразнителни и дори агресивни. Най-често конфликтите са свързани с незачитане правата на пациентите или отказ от тяхна страна да изпълняват предписаните назначения. В тези случаи е най-добре студентите да проявят толерантност и добро възпитание и да запазят търпение.

За поведението на болния по време на заболяване значение има неговата личност. Тя трябва да бъде внимателно проучена преди да се предпреме един или друг начин на комуникация и подход към него. Темпепаментовите особености на пациента дават чувствително отражение върху отношението му към заболяването и върху поведението по време на лечението.

В основата на сангвиничния темперамент стои силния, уравновесен, бързотодвижен тип висша нервна дейност. Съобщаването на диагнозата, както и предложението за хоспитализиране този тип пациенти посрещат сравнително спокойно, трезво, с оптимистични мисли за бързо и добро възстановяване на здравето. Бързо свикват с болничната обстановка, активно се адаптират към новата среда, лесно създават запознанства с останалите пациенти и персонала. Те са общителни и трезво преценяват повежданото лечение и качествата на персонала. Отчитат същественото и не отдават прекалено значение на случайните, отрицателни прояви при комуникацията.

Доста по-различно е поведението на флегматика по време на заболяване, което се обуславя от неговия бавен, уравновесен тип висша нервна дейност. Съобщаването на диагнозата и предложението за хоспитализация този тип пациенти посрещат трезво, спокойно. Тъй като са необщителни, те трудно намират начин да споделят опасенията си и имат нужда от по-дълго убеждаване. По-бавното разрушаване на стария стереотип и изграждане на новия е причина за трудното им свикване с болничната обстановка. Външната неемоционалност на флегматика не отговаря на неговото психично състояние. Склонността да трупа в себе си проблемите, без да ги сподели, може да доведе до бавен, но тежък невротичен срив. Трудно комунитиращи с непознати, тези болни имат нужда от емоионална подкрепа, от спокоен и открровен разговор с бъдещите медици.

Съвсем противоположно е отношението и поведението на холерика. Като силен, бързоподвижен и неуравновесен тип той, или не забелязва болезнената симптоматика, или често търси помощ по дребни поводи. Проявата в една или друга посока зависи от възпитанието, характеровите особености, професия, емоционална и трудова ангожираност. Комуникацията с такъв тип пациенти изисква мого умения и добра подготовка, защото холериците понасят лечението по-трудно. Те често сменят доверието с недоверие, търсят много консултации, лесно се сугестират от останалите пациенти. Съобщаването на диагнозата, както и предложението за хоспитализация са придружени със силни емоционални реакции. Дори леката диагноза може да доведе до психотравма. Всичко това изисква при комуникацията с такъв тип пациент добро познаване и използване на позитивни техники за общуване.

Пациента с меланхоличен темперамент притежава слаб тип висша нервна дийност и лесно усеща първите прояви на заболяването, но късно кърси помощ от специалист. За този тип пациенти е характерна генерализирана страхова реакция. Те не дават външен израз на чувствата си или само тихо се оплакват. При комуникация с тях всичко трябва да се съобщтава крайно внимателно. Пациентите - меланхолици имат нужда от непрекъснато позитивиране и вдъхване на вяра.

Поведението на болния и отношението му кам учебния процес в голяма степен са детерминирани от неговата религиозна, културна и етническа принадлежност. Културните различия могат да доведат до конфликт на ценности. Може да се стигне до отказ от грижи, лечение и сътрудничество в процеса на обучение. Това налага всички дейности да бъдат планирани и извършвани съобразно схващанията на пациента за здравето, живота, страданието и смъртта. Познаването на различните религиозни традиции и обреди от страна на медицинските специалисти води до проява на толерантност, уважение, разбиране и съпричасност не само към пациентите, но и към техните семейства и близки.

Присъствието на болния човек внушава милосърдие, състрадание, съчувствие у студента и го кара да изпитва емпатия към него и състоянието, в което се намира. Такова отношение намалява чувството на уязвимост у пациента и демонстрира способност за разбиране на неговите потребности и емоционални преживявания.

В този аспект комуникативните умения на медицинските специалисти играят важна роля при взаимоотношенията им с пациентите. Правилното общуване и ефективните комуникации водят до спечелване на доверието на пациента, до неговото предразполагане за сътредничество в учебния процес.

Резултатите от проведени изследвания показват, че пациентите биха се доверили на студенти, които в процеса на общуване им вдъхват увереност в собствените сили и възможности и ги карат да се чувстват обичани, нужни и ценени. Такива взаимоотношения помагат на болния да се въоръжи с воля и активост в подпомагане на цялостния здравен процес и да преодолее по-лесно болката от различни манипулации и интервенции. Той не е в състояние да прецени уменията и качествата на обучаваните, но може да оцени начинът, по който общуват с него. Това налага студентите да владеят собственото си емоционално състояние, да прилагат умения за еднакво отношение към различните типове пациенти и да се отнасят честно и базпристрастно към всеки един от тях. Пациентите оценяват най-високо иминно тези студенти, които са есвоили умения за общуване и отделят време за тях. Те възприемат всекидневните разговори като опит за разбиране на техните проблеми, като проява на състрадание и загриженост.

Присъствието на болния като трета страна от сложното взаимодействие преподавател-студент-пациент придава неповторимост и специфични черти на учебния процес във висшето медицинско училище, които не са характерни за други висши училища. Пациентът е фактор, който внушава респект и кара бъдещия медицински специалист да проявява мексимална отговорност при осъществяване на ежедневните дейности в стационарното заведение. Със своите страхове, нагласи, отношение към здравето и болестта, към студентите и медицинския екип, той може, както да подпомогне, така и да провили педагогическите намерения на преподавателя.

Уважението към неговата личност включва уважение към човешкото му достоинство, към неговите ценности, желания и принципи. Той трябва да получава информация и да участва активно в планирането и осъществяването на учебният процес. Справедливо С.Димитрова отбелязва, че "Съвременният пациент не е традиционния болен от миналите векове, които " се оставя в ръцете" на лечителя с убеждението, че той знае най-добре как да го излекува. Днес болният познава в една или друга степен както правата си, така и задълженията на лекуващият го." Това ангажира бъдещите медицински специалисти да информират пациента преди извършване на различни манипулации и интервенции, да осигуряват разбирането на информацията, свободата на избор и да насърчават вземането на адекватно решение, както и да провеждат съответната психическа подготовка.

Приобщаването на пациента и получаването на доброволното му съгласие за участие в учебния процес изисква установяването на хуманни отношения, насочени към партньорство и сътрудничество. До голяма степен това зависи както от индивидуалните личностни качества на студентите, способността им за рационално общуване, мотивацията им за безкористна помощ, така и от педагогичесткото маисторство на преподавателя и уменията му за организиране на учебен процес в реални болнични условия.

ползвана литература:

1. Попов, Т., Медицинска педагогика - Учебник за студенти от Факултетите по обществено здраве. София, 2011г.,
изд."ЕКС-ПРЕС".





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Пациентът в обучението 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.