PAS синдром - нарушения на привързаността


Категория на документа: Психология


ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ ,,ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ"
ПЕДАГОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

КУРСОВА РАБОТА

По: Емоционална привързаност - просоциално поведение в детско-юношеска възраст

Тема: Нарушения на привързаността

Синдром на родителското отчуждаване /PAS-синдром/

Изготвил/студент: Георги Георгиев Костов
Фак. №1206568013
Специалност: Училищна психология
Магистърска програма

научен ръководител: доц. Кирилка Тагарева

СЪДЪРЖАНИЕ

1. Употребата на детето в процеса на разделяне - Синдром на родителско отчуждаване

2. Как се манипулира детето

3. Езикът на детето

4. Последици от Синдрома на родителското отчуждаване

5. Законови пътища за превенция и справяне с PAS

1. Употребата на детето в процеса на разделяне - Синдром на родителско отчуждаване
Синдромът на родителското отчуждаване е нарушение , характеризиращо се с комплекс от симптоми резулат от процес при който родителят на когото са присъдени родителските права трансформира възприятия и поведение от себе си върху детето си, насочени към разрушаване на неговата връзка с другия родител, докато техните чувства станат противоположни на тези, които би трябвало да се очакват. Тази ситуация е директно свързана с конфликтния процес на изолиране и отчуждаване. Често отчуждаването започва с мълчаливото съгласие на детето, и постепенно се преминава към конфликтни ситуации.
Днес, Синдрома на родителско отчуждаване/PAS/ е зло което се разбира трудно от работещите в областта на правосъдието. Информацията която е на разположение на професионалистите - психолози, лекари и социални служители, натоварени да работят по проблема все още е оскъдна.
Поради това, всяка година хиляди деца страдат, и търпят последствия които могат да бъдат избегнати и да им бъдат спестени.
През 1985г. Ричарт Гарднер професор по клинична психиатрия към Клиниката по Детска психиатрия на Колумбийския университет за пръв път дефинира проблема, в научния материал озаглавен ",,Съвременни насоки на развода и взаимовръзката с родителските права". Като се ревизира историята на този синдром се установява, че някои основни понятия и насоки са описани по различен начин, дори успоредно и без контакт по между си от различни автори , всеки от които се опира на собствен професионален опит и дава различно име на един и същ феномен.
Wallerstein/1980г./ в Калифорния и Jacobs/1988/ в Ню Йорк поотделно описват случаи които те класифицират като Медеа синдром - започва с брак в криза, последван от разделяне и описване на родителско поведение на пренасяне върху детето на факта че родителите започват раздялата си в началото на съвместния живот. Michigan Blush и Ross/1986/ описват профил на родители с фалшиви обвинявания в сексуален тормоз, дефиниран като SAID/Sexual Allegations In Divorce/. Накрая през същата година, Turkat описва свързания с развода синдром на нараняващата майка /Malicious Mother /-при тези случаи майките успешно и злонамерено употребяват закона за да накажат бившите си съпрузи, използвайки всички официални и неофициални пътища, за да провалят и забранят контакта между детето и бащата.
Изброеното рефлектира в разбирането на различните ситуации, създадени в процеса на разделяне и развод - за което професионалистите и родителите трябва да знаят. Възприемането на "готови сценарии" от детето, на идеите за нараняващо поведение от отчуждаващия родител са изградени чрез манипулиране на детските възможности до степен, когато детето усеща и възприема отрицателната емоция до изхвърляне на образа на другия родител като нещо произхождащо от самото дете, феномен дефиниран от Гарднер като "независимо мислене". От този момент детето се затваря само в себе си и се стреми да си вярва, че всичко е изградено от неговото собствено виждане, екипира само себе си с всички необходими за собствената му ценностна система доводи и убеждения, до степен на непробиваема с нищо изолация.
1. КАК СЕ МАНИПУЛИРА ДЕТЕТО ?

В процеса на манипулирането и обучаването на детето в намразване до отхвърляне на контакт с другия родител, са налице и се наблюдават специални поведенчески реакции, използвани от отчуждителя при осъществяване на екзекуторския му план.

Най-често се започва с увреждане на комуникацията между детето и неупражняващият правата родител, като не се позволяват телефонни обаждания на детето, както и с ограничаване на физическият контакт посредством нарушаване на определения режим, включване на болести, ангажименти, забравяне и тнт.

Това увреждане обхваща много аспекти - не се информира другия родител за различни дейности на детето, свързани с неговото развитие, като училищни активности, културни активности, спорт, рождени дни, събирания и тнт. После или паралелно се започва очернящата кампания, атаки към другия родител пред самото дете. Освен това продължават и се разширяват обектите на атака-обезценяване и подиграване с новия партньор на другия родител пълно изваждане от живота на детето с извинения като "забравяне" и др.

Малко по малко отчуждаващия родител оказва влияние в всички посоки на развитието на детето и включва в участие цялата си фамилия, държи ключа за всички решения в живота на детето без да се консултира с другия родител.
В желанието се да експулсира /отстрани/ отчуждения родител от живота на детето, отчуждителя превзема все по-обширни територии - възпрепятства достъпа до училищните доклади и познанията за училищния успех, или домашния живот с отчуждения родител - когато му казва че дрехите от другия родител са грозни и не му се позволява да ги облича.

Когато процеса на живеене само с единия родител напредва, се достига до момента в който детето взема инициативата за мразене на другия родител и няма нужда от натиска на отчуждаващия родител. Последният се кълне, че не може нищо да се направи за да се промени решението на детето и създава/инсценира/ една картина на безпомощност пред околните. В същото време по заобиколен начин се стимулира поведението на отхвърляне на другия родител, позволява се на детето да избира дали до го посещава или не, като на самото дете се предоставят права и отговорности, неподходящи за неговата възраст. Това има важно значение, когато е необходимо да се разбере държанието на отчуждаващия родител-външна ,,безпомощност,, и склонност към коопериране. От съдебна гледна точка е нормална процедура да се използва фамилна медиация и психологическа терапия за да спрат процесите. Поради промените в детето, отчуждителя радикално променя външното си поведение до слабост и коопериране. Слабостта се дефинира като невъзможност да се направи нищо при наличие на собствено нежелание на детето да се види с другия родител, идващо от ясно уточнени до дефинирани, "основателни причини". Сговорчивостта на отчуждителя идва от това, че вече самото дете използва горчиви и тежки аргументи, което обърква професионалните психолози и социални служители, които накрая пишат грешни доклади твърдейки, че няма възможност и начин за промяна на поведението на детето. Професионалистите създават доклад на базата на затворения контакт на отчуждаващия родител и детето, без да се дава възможност на отхвърления родител да отговори на обвиненията на своето дете, и може би това е най-лошото - те оправдават погрешните си изводи и заключения с посочване на отрицателни изживявания, които децата били имали с отхвърления родител, без тези преживявания да са били обстойно и коректно изследвани от тях.
2. ЕЗИКЪТ НА ДЕТЕТО
При наличен Синдром на Родителското отчуждаване ние можем да разберем модела на изразяване на детето, който не е нищо повече от отражение на идентифициращите критерии използвани за да диагностицира наличието на патология.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
PAS синдром - нарушения на привързаността 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.