Пенитенциарна психология


Категория на документа: Психология



Емоционалната регулация зависи от спецификата на професионалната мотивация от персоналните претенции и от идентификацията с персоналната роля и организация, от самооценката на личността и нейните темпераментови особености.

Връзката на работоспособността със съответния тип ВНД.

При лицата с чертите на силния подвижен уравновесен тип ВНД фазата на оптималната работоспособност е сравнително устойчив, а това води до добра издръжливост и продължителната работа. Сработването при тази категория лица става бързо и леко, в фазата на понижаване на работоспособността има добра възможност за компенсация при наличие на повишено волево усилие.

При уравновесения силен, но слабо подвижен тип ВНД са характерни следните особености на работоспособността. При умерено натоварване този тип хора са спокойни работят равномерно и постепенно достигат до границата на оптималната работоспособност. Изградените при тях динамични стереотипи улесняват работата, но същевременно затрудняват превключването от един тип дейност в друг. При поставянето на нови задачи може да се разколебае работоспособността. При повишени изисквания те се адаптират по трудно.

При лица с лица с преобладаваща възбуда и недостатъчна уравновесеност широката ирадиация на възбудените процеси често води до неадекватни реакции, поради което в процеса на работа се допускат повече грешки. Работата става не ритмична и прекъсвана от чести паузи. След рязък подем настъпва понижаване, като водещо място има емоционалното увлечение. Това води до колебания в работоспособността. След фазата на оптимална работоспособност настъпва фазата на превъзбуждане. Може да се стигне до висока работоспособност, но при затруднения да настъпи срив.

Лицата, които със своите реакции се доближават до инертния тип ВНД, показват следните особености: периодите на подем се редуват с периоди на понижена активност. Снижаването на работоспособността настъпва сравнително рано. Проличава повишена чувствителност към промените на работната среда и начините на работа. При обикновени изисквания тези хора са добри изпълнители, но при изисквания свързани с напрегната работа показват слаба издръжливост.

Това са универсални закономерности които имат място и в дейността на служителите по изпълнения на наказанията и трябва да се отчитат при техния подбор и включването им в различни функционални екипи, дейности и ситуации.

Литература: Затворно дело кн. 2/1996 г. (26-36 стр.)

7 Тема
Правила за комуникация с лишените от свобода

Поставянето на лишените от свобода в изкуствена среда, каквато е средата на пенитенциарните заведения поражда редица рискове и възможности за неадекватни реакции. Всичко това налага да се разработят изследват набор от правила за комуникация с осъдените лица.

1. При непосредствен контакт с лишен от свобода не следва да се заема позицията на адвокат, на представителите, на правораздавателните и правозащитните институции.

2. Оставете лишения от свобода да се изговори. Смисълът на това правило става разбираем при отчитане на факта, че осъдения е изолиран, депривиран, стигматизиран и натрупва значително количество отрицателни емоции и неудовлетвореност . той се нуждае от релаксация, изслушване и подкрепа. Много често желанието му да вентилира отрицателните емоции го подтиква към контакт със служител.

3. Лишеният от свобода трябва да бъде информиран за направеното. Осъдените често поставят пред администрацията въпроси изискващи време и усилия, за да се постигне конкретен резултат. Те обаче изискват бързо решение и често прибягват до ултиматуми и автоагресия. За да се предотвратят тези екстремни реакции те трябва да бъдат информирани за всяка предприета крачка.

4. Зачитайте достойнството на лишените от свобода. Служителите се увличат в ролевото противостоене и се държат пренебрежително и обидно с осъдените. Всичко това води до ответни екстремални реакции от страна на лишените от свобода.

5. С лишените от свобода не трябва да се спори или да се прави опит за респектирането му пред други лишени от свобода. Спазването на това правило гарантира безопасността на служителя. Всяка негова реакция към осъден реализирана в присъствие на други лишени от свобода може да доведе до интензивна проява на солидарност, групово неподчинение и масирана ответна агресия.

6. Поставеният от лишения от свобода проблем разделете на части, за да осигурите по лесното му разрешаване. Спазването на посоченото правило води до успокояване на лишения от свобода и постигане на контрол върху неговите реакции и ситуацията като цяло. Този ход убеждава и осъдения, че практически и сериозно сме се заели с проблема както и му показва, че и той трябва да прояви търпение. Така лишения от свобода се учи на въздържание и мобилизира самоконтрола си. От друга страна ние получаваме реално време за действие и маневриране.

7. При контакта с лишен от свобода давайте оценки на техните действия и постъпки, а не на личността им. Най - честите нарушения на това правило са свързани с повишена възбудимост и афектираност на служителите които губят самоконтрол и започват да раздават с агресивен тон обидни и унизителни личностни квалификации. При това се забравя и важното принципно изискване, че служителя играе ролята на положителен пример и еталон за лишените от свобода. Даването на личностна оценка на осъдените блокира контакта с тях и възможностите за допълнително въздействие с цел позитивно балансиране или корекция на поведението.

8. Отнасяйте се с разбиране и умерена емпатия към лишените от свобода. Това правило изразява базовото виждане, че положителната промяна в поведението на лишените от свобода може да се постигне, само ако той е убеден в добронамереността на работещия с него служител.

9. Блокирайте и изобличавайте опитите за манипулация и фамилиарничене предприемани от лишените от свобода. Трябва да се държи сметка, че голяма част от правонарушителите и в това число рецидивистите са склонни перманентно да манипулират, да скъсяват комуникативната дистанция, да провокират и да се отклоняват от спазването на законосъобразните изисквания и ограничения. Най - типично е това поведение при осъдените за измами. Част от манипулативните прийоми са свързани със скачане от тема на тема, позоваване на авторитети лансиране на тези които трудно могат да бъдат проверени, използване на напрегнатостта или неосведомеността на служителя по конкретен въпрос. При опитите за манипулиране често се прилагат изрази от рода ''да, обаче'', ''да, но'' Лишените от свобода използват наличието на конфликтни отношения между определени служители, събрана лична информация за техни проблеми. Между осъдените се натрупва и циркулира много информация отнасяща се до определени служители която също се пуска в действие при осъществяване на манипулативни контакти.

10. Задавайте въпроси които изискват разгърнат отговор, така лишения от свобода ще сподели повече информация с вас, а вие се нуждаете от нея. Колкото по детайлно и конкретно осъдения говори с вас толкова по лесно е да регистрирате противоречията в неговите съждения, опита му да прикрива определени факти и да манипулира с тях.

11. Използвайте контролираща информация. Всеки контакт с лишен от свобода трябва да се предшества или да след него да последва набиране и проучване на допълнителна информация. Тя трябва да помогне на служителя да се ориентира в същността на поставения проблем, в причините за неговото възникване, както и в предприетите манипулативни ходове от страна на осъдения.

12. При вербален контакт с лишените от свобода спазването на физическа дистанция от 60 см. до 1 метър позволява да се съхрани комуникативната инициатива и дори в определена степен да се неутрализира готовността за предприемане за манипулации. За тяхното блокиране помага и систематичното задаване на уточняващи въпроси от типа на : ''Какво имате в предвид?'', ''Аз не разбрах всъщност, какво искахте да кажете? '', ''Бихте ли обяснили по - подробно вашата мисъл? '', '' Какви факти ще приведете, за да докажете твърдението си? ''.

8 Тема
Личностно - психологически особености
на лишените от свобода

Лишените от свобода имат деформирани или несформирани ценностни ориентации. Те отричат обществените ценностни и правни норми, а престъплението за тях е предпочитания начин за решаването на житейските задачи и проблеми. Рецидивистите и лицата от организираната престъпност притежават отрицателен аз образ, развити контакти само в криминално обкръжение, слабо структурирани регулативни механизми и интензивни само оправдателни защити. Голяма част от осъдените имат невротичен тип развитие, тъй като те произхождат от семейства с външно благополучие, зад което се крият конфликти и строго фиксирано разпределение на ролите. В процеса на социализация на осъдените често може да бъде открит персонажа на доминантната хистерична майка, която се допълва от баща със слаб мъжки модел на поведение. Част от правонарушителите израстват в условия на хиперопека, при което се налагат готови решения и децата се освобождават от възможните трудности и отговорности. По такъв начин се формира личност лишена от самостоятелност, податлива на внушения, неустойчива на трудности и обвързана с конкретни ситуации. При много правонарушители се наблюдава дефицит от социализация, свързана с възпитанието в условия на хипоопека. При този тип възпитание от рано се усвояват ценностите и нормите на криминалното обкръжение и се следват моделите на криминалните неща. За психоаналитиците осъдените са хора с подтисната в детството агресивност и враждебност, които не са се формулирани конструктивно. Психоаналитиците изразяват становището, че депресивността характерна за част от осъдените представлява подтисната враждебност. Тя също е предпоставка за едно опасно поведение. При изследване на осъдени младежи Монтеби визира следната тяхна характеристика:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Пенитенциарна психология 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.