Периодизации на развитието. Аспекти и нива на личностното развитие на детството.


Категория на документа: Психология


Югозападен университет
" Неофит Рилски"
Педагогически факултет
Гр.Благоевград

Реферат

Тема: Периодизации на развитието. Аспекти и нива на личностното развитие на детството.

Разработил: Проверил:
Росица Марчева Георгиева Доц. д.р. Балабанова
Специалност: ПНУП
Факултетен № 13200341001

При определяне характеристиките на възрастовите периоди на детско то развитие съществуват различни подходи и становища. Така според Ж. Пиаже, възпитанието се определя от развитието, а развитието е резултат от съзряването на организма. За Кафка развитието и възпитанието са независими един от друг процеси; възпитанието е средство за изява на вроденото. Неприемливо е схващането за развитието и възпитанието като идентични процеси / Джеймс/.

Съвременната психология разкри диалектическото взаимоотношение между развитието и възпитанието чрез диалектически свързаните фактори; наследственост, среда, възпитание, активност на индивида, който в своето единство осигуряват единството на личността.

Теорията на Л. С. Виготски за възможността да се формира у детето "Зона на близкото развитие" е нов подход към обсъждането на проблема в полза на водещата роля на възпитанието за развитието. Зоната на актуал ното развитие и зоната на близкото развитие / в резултат на педагогичес кото взаимодействие, което може по-късно и самостоятелно да се осъщест вява от детето/ са свързани и осигуряват перспективата в развитието на личността.

В научната литература са познати различни класификации на детското развитие. Многообразието на подходите се определя от науките, изучава щи развитието /биология, медицина, психология, педагогика и т.н./, както и от философска основа на науките за развитието. Така в медицинската педиодизация особено се подчертава значението на преходните етапи на развитие, разкриващи връзката на социалния фактор с биологичния и тех ните непрекъснати взаимодействия /кърмачески период, период - транзи тен между 2-3 годишна възраст, пубертет и т.н./. От гледна точка на фило софската постановки ще посочим неофройдиската теория според която билогическия фактор предопределя цялостното развитие на човека.

Според А. Н. Леонтиев за основа на класификацията на психическото развитие трябва да се приеме " типът жизнени връзки " на детето, пред ставени чрез доминиращата активност. Посочва се, че възпитанието, фор миращо съдържателната страна на психиката, определя възрастовите грани ци, а не обратното. Така се обяснява и несъвпадението на принадлежността към дадена възрастова група и равнището на неговата "умствена възраст".

В разгънатата концепция за психическото развитие на Д. Б. Елконин като водещи дейсности съответните възрастови периоди са включени: не посресдстеното емоционално общуване - от раждането до 1 година; пред метно - манипулативна дейност - от 1до 3 години; сюжетно - ролева игра - от 3 до 7 години; учене - от 7 до 12 години; интимно - личностно общуване - от 12 до 15 години; учебно - професионална дейност - от 15 до 17 години. По повод периодизацията на психическото развитие, дадена от Д. Б. Елконин, А. В. Петровски отбелязва изолираността на конструира щите личноски феномени /водещи дейности/ в дадените възрасти. Според
А. В. Петровски, Н. С. Лейтест и др. "Дейността се оказа водеща за всеки възрастов епат и готви развиващата личност към нови етапи, но преходът във всеки нов възрастов период е обусловен от обективните обществено - исторически условия, "социална ситуация на развитието" на детството.

От особено значение според О. В. Петровски е да се отдиференцират понятията: личност и индивидуални особености на човека. Става въпрос за два аспекта на развитието - психическо развитие на личността. А. В. Пет ровски утвърждава самостоятелна периодизиция на резвитието на личност та, на основата на принципа за дейностното опосредстване на междулично стните отношения.

На основата на системно дейностния подход към личността се предла гат два модела за нейното развитие. Първият включва фазите на адаптация, на индивидуализация и на интеграция на личността, приложими към всич ки възрастови периоди. Към втория модел се отнасят възрастовите етапи на фирмиране на личността: ранна детска възраст / 0-3г./, предучилищно детство /3-7г./, младша училищна възраст / 7-11 г./, средна /11-15г./, стар ша училищна възраст /15-18г/.

Като основа за периодизация на развитието на личността, М. С. Каган посочва следните водещи дейности: общуване от раждането до 3 години; детско художествено творчество - от 3 до 7 години; познание от 7 до 15г.; ценностно ориентировъчна дейност от 15 до 18 години; преобразуваща дейност / зрялост /; общуване - старост.

В. В. Давидов отрича необходимостта от самостоятелна периодизация на развитието на личността и посочва, че социалната ситуация на развитие то се осъществява чрез "водещи дейности", а личността е част от общопси хическото развитие.

По повод на единството на психологическия и педагогическия подход при изучаване и формиране личността на детето, Е. Петрова изтъква, че е необходимо " да се преодолее традиционното проучване на "умствената зрялост, която отразява предимно стандартното възрастово психическо раз витие, без да се съотнася към показатели, определящи формирането на лич ността в епохата на научното - техническото развитие".

Като отчита водещата роля на външните специализирани въздействия за развитието на умствените способности, Е. Петрова вижда тяхното предимство в запазването на детството при осигуряване на перспектива в развитието /1986г/. Според Т. А. Илина, "подвижността на възрастовите граници не отменя качественно своеобразие на всеки период на развитие то, особенно в детството". Като основни възрастови периоди тя сочи: до училищна възраст /ранна и предучилищна/, училищна, юношеска и период на социална зрелост.

При обосновката на възрастовата си периодизация Б. С. Лейкина посоч ва следните фактори: необратимост на времето, продължителност на живо та, психическото развитие /възпитание и обучение/. "Всеки възрастов пе
риод - казва тя се определя от количеството преживени години, степента на съзряване на различните органи, техните функции, а също от жизнения опит, обема от знания, видовете и съдържанието на дейността, мястото на човека в обществото". За това възрастовите особености се характеризират според структурата на личността и нейните интегративни функции. На та зи основа Б. С. Лейкина определя следните периоди на детството: ранна възраст, предучилищна възраст, начална училищна възраст, средна училищ на възраст, горна училищна възраст.

Развитието на детето в ранна и предучилищна възраст се осъществява в определена социална среда, при специфичен начин на живот и възпи тание. Отчитането на анатомо - физиологическите особености / заложби, нагласи, пособности/, в единство с определящата роля на условията на живот и възпитание съдейства за качествено преобразуване на вътрешните личностни условия, в резултат на което детето постепенно се превръща в субект на възпитателния процес.

Като целенасочен, оганизиращ и формиращ процес възпитанието обоб щава комплексните социални влияния и ги целенасочва съобразно опреде лени възрастови и индивидуални особености в развитието на детето.

Възпитанието реализира задачит на умственото, равственото, естети ческото, трудовото и физическо развитие. За това всеки аспект на развити ето на личността се осъществява в контекста на общото психическо раз витие, чрез комплексна възпитателна дейсност.

Ранната предучилищна възраст е период на ускорено психофизическо развитие. Детето овладява ходенето и речта като основни средства за позна ване на природата / предматната / и обществената среда. Самото формира не на механизмите на социалната адаптация се извършва на основата на разширяването и обогатяването на социалните контакти на детето. Воде щи са задачите на физическото и на сензорното възпитание, които стоят в основата на общопсихическото развитие.

Развитието на двигателния анализатор и на коровите отдели на висшата нервна система, участващи в преработката /преборазованието/ на външни те въздействия, става база за развитие на мисленето, речта и действието. Типични форми на мислене са пректическата и нагледно - действената представени чрез ситуативна реч.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Периодизации на развитието. Аспекти и нива на личностното развитие на детството. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.