Периодизации на развитието. Аспекти и нива на личностното развитие на детството.


Категория на документа: Психология



Многобройни изследвания показват, че от ранна възраст детето на труп ва опит за интерпретиране на действителността / Н. Н. Поддяков, В.И. Ло гинова/най - напред по освоява сензорни еталони и моделни средства /предмети, играчки и др./ за нуждите на пректическата дейност. Постепен но детето се преобщава към предматния свят и встъпва във взаимодейст вие с възрастните. Нагледното моделеране е първата форма на преобразу ващата дейност. Установено е, че и при малките деца при съот ветната мотивация е възможен преход от процесуалната към резултатната страна на дейността / В. И. Логинова / .

Овладяването на игровите действия предполага планираща дейност като единство на игров и реален план. Тук, с участието на въображението / 3 - 4 год възраст / се извършва трансфер на знания, опосредствуване от ролевата позиция. Самодейният характер на играта в ранните и форми се проявява и способността на децата да подражават избирателно. Така те доброволно се упражняват в социално поведение по повод на бъдещи социални роли.

Ранната предучилищна вързраст е сензитивен период, отличаваща се с високи потенциални възможности за развитие и голяма уязвимост спрямо негативните влияния на средата. За това и адаптацията на децата в услови ята на детското заведение изисква интенцивна и пълноценна ораганизация на възрастовия потенциал. Редица автори сочат, че недостатъчният емо
ционално-социален контакт на детето забавя неговото общо психическо развитие: говор - мислене - емоции / В. М. Томова /. Наситеният със съдържателна и разнообразна дейност възпитателен процес ускорява пси хическото развитие, формира предпоставки за активна самостоятелна дей ност.

Развитието на 4 - 5 годишното дете бележи качествен скок в умствена та сфера. Общите умствени способности се формират като компонент на познавателната дейност. Детото овладява общо дейностни умения / игро ви, учебни, трудови /, които гарантират адекватност на планиращите и оценъчните функции на мисленето.

Развитието на образно - схематичното мислене е нов етап в индиви дуалното развитие на 4 - 5 годишните деца. Осъществява се трансфер на знания и подходи, разкриващи вътрешни свойства и отношения на пред метите и явленията.

Според А. Давидов проблемът за развитието на личността е проблем за развитие на творчеството / 1988г ./. От тук е и значението на ранното формиране на въображението / А. Давивод, Запорожец, Е. Петрова и др. / като условие за творческо развитие. Освен това, " всяко качество трябва да бъде единство на потребности,съзнание и практическа дейност /мения и навизи /.

При научна организация на детската дейност детето овладява знания и учения в система, отговаряща на системния характер на познанието и него вото движение от познатото към непознатото, от " вариативността на пред ставите" към " инвариантността на понятията " / Н. Н. Подяков /.

Ускореното овладяване на нов способ на действие в рамките на предучи лищна възраст не може да се постигне само по пътя на съзряването на детския организъм. Същевременно всяко безпочвено, изкуствено уско ряване на психическото развитие по определено направление забавя об щото психическо развитие на детето. Като надежно средство за интелек туално развитие и диагностика Ю. В. Карпов и Д. Б. Тализина определят
поставянето в единство на съдържателната страна на интелектуалното развитие и на операционно - техническата му характеристика.

При 4 - 5 годишните деца умственото развитие е основа за овладяване на сензорни еталони, необходими за естетико - художествената му дей ност. Тук умственото действие придобива личностен характер, посади свързването му със съдържателната характеристика на творческия процес.

В социалното развитие на децата също се откриват новообразувания с перспективен характер. Покозателна е приобщеноста на детето към дет ската група / игрова, трудова / на основата на общата цел, общите при живявания, съвместната дейност. Близките цели се заменят с по далечни: запознаване с обекти, вън от обсега на детското заведение; формира се интерес към социалната среда; засилва се стремежът към участие в дей ност с " обществен " характер; формират се редица морални и волеви качества, необходими за пряката му учебна работа и за неговия "социа лен живот".

При 5 - 6 годишните деца се отбелязва приемствено развитие във всички сфери на личността. Показателно е, че развитието на мотивите върви от единство на процесуалност и резултативност в дейтостта към все по - голямо осмиляване на познавателните задачи. Това се изразява в адек ватноста на мотивите, действията и средствата спряма целта и очаквания резултат.

Организираният учебен процес формира системност на знанията целенасоченост и вариативност при решаването на задачи в познавателна проблемна ситуация. Овладяват се специални знания, необходими като основа при изучаването на съответни учибни дисциплини в училище. От първостепенно значение е създаването на психологическа нагласа към учението като вид дейност. В тази възраст волевият механизъм се акти визара чрез мотиви, придобили личностен смисъл. В най - голяма сепен това са познавателните мотиви, приложени към различни форми на детс ката активност. В тоза възраст нараства теоритичният цел на обучението, но все още нагледно - образният характер на мисленето и практическата дейност са доминиращи. В системата от методи нараства значението на словестните методи. Обогатяването на цялостният опит на детето води до по - голяма активност и самостоятелност, а това са основните показатели за развиващият характер на обучението / Н. А . Менчинска, Г. С. Костюк, Г. Д. Пирьов /.

На тази основа въпросът за границите между възрастните е въпрос на динамиката и приемствеността във възпитанието и наговия ефект върху развитието на " индивидуалността като обективна и субективна реалност".

Пълноценното формиране на детската личност е резултат от целена сочени въздействия върху детето при отчитане на възрастовите и на инди вивуалните особености на неговото развитие. Възрастовите особености
отразяват закономерни, устойчиви тенденции на развитие, маркиращи отделните периоди в онтогенезата.

Индивидуалните особености отчитат характера на темпа на развитие, разкриват конкретните черти на индивида, с които той се представя като неповторим по структура и усложняващ се като система био-психо-со циален феномен.

В предучилищна възраст е възможно на основата на практическата дейност да се изгради динамичен стереотип с установъчно действие: изобразителност, предпочитание, интерес, инициатива.

Знае се, че психологическият трансфер включва знания, умения и качества на съответните психични процеси, така че активноста на детето се пренася от една сфера или дейност към друга. Същевременно съдържа телната и проблемна дейност активира и пасивните деца, ако те бъдат съот ветно подготвени да се вклювчват в нея.

Към края на предучилищна възраст у детето се формира позиция с познавателен, нравствен, естетически характер и съдържание. Това съдейства оценката и самооцанката да се оформят като психологически фактор за самовъзпитание. Според А. В. Петровски /1987г/ развитието на индивидуалните качества се опосредства не само от вътрешно индиви дуал ни и вътредейностни особености, но и от междуличностните отношения в групите, тъй като " индивидуално-типичното съществува в личността като социално-психологическо" /1981г./

Голямо е разнообразието на индивидуалните фарактеристики на психи ческите процеси у отделните лица. Развитието на мнемическите, сензор ните, познавателните, двигателните механизми опосрества темпа и ръста на овладяване на дейностите. Така равитието на фонематичния слух подпо мага звуковия анализ на речта, необходим за ограмотяването. Същевремен но, познаването на възрастовите особености насочва организацията на дей ността към оптимална изява на индививуалните възможности на децата.

Преходът от един възрастов период към друг, от една към друга " социална ситуация на развитие" поставя детето в условия за адаптиране / акомодиране и асимилиране / на средата. От педагогическа гледна точка е целесъобразно подготовката и приемствеността да се осъществяват като единни процеси на интеграция и индивидуализация на детето, като 6 - 7 годишните деца развиващ ефект има преобразуващата самостоятелна дей ност.

Индивидуалните особености имат широк диапазон - свойства, качест ва, състояния, детерминирани наследствено, вродени или придобити. Ин дивидуалните особености демонстрират личностния потенциал, който е и обект на развиващо възпитание и обучение. В това отношение развитието на способностите е ектуална педагогическа задача. С формирането на пред поставки за творческа дейност е възможно да се разкрият заложби, да се
актуализират определени наклонности и предпочитания към дейности, да се създаде перспектива за усъвършенстване на личността.

У нас е приета периодизация на базата на дейността на децата, чрез която се развива психиката им и във която тя се проявява или опознава. На тази основа се различават следните периоди:
* Младенчески период - от раждането до 1 г. Възраст
* Яслена възраст - от 1 до 3 г. Възраст
* Предучилищна възраст - от 3 до 6 г. или 7 г. възраст



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Периодизации на развитието. Аспекти и нива на личностното развитие на детството. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.