Политически аспект на правата на човека


Категория на документа: Психология


По правило производството е едноинстанционно, но Конвенцията предвижда заинтересованата страна в изключителни случаи да поиска отнасяне на делото в Голямо отделение. То не е задължено да разгледа жалбата. ГО преразглежда делото, само ако се засягат съществени въпроси по тълкуването и прилагането на К или има съществен проблем от значим характер. Решенията се мотивират.
Цялата процедура може да отнеме средно между 3 и 5 години.
Съдът има детайлни правила за своята дейност, включват предоставяне на парична помощ на жалбоподателя, за да се облекчи защитата на правата на човека. Има предпоставки за отпускане.

IV.Политически права и свободи в българските конституции
1.Търновска конституция
Търновската конституция правно гарантира основните граждански права и свободи. Робството, разбира се, е недопустимо в младата държава. В чл. 61 изрично се казва, че "Всякой роб, от какъвто пол, вяра и народност да бъде, свободен става, щом стъпи на българска територия". Приет е принципът за всеобщо избирателно право за пълнолетните мъже. Избираеми са всички грамотни поданици над 30 години, без никакви имуществени и цензови ограничения. Отхвърлена е частта от проекта, която предвижда наред с изборните да има и назначени народни представители. Конституцията дава пълни права на политическите убеждения и тяхното изразяване в парламента. Регламентирано е демократичното местно самоуправление. Забранени са: разделението на съсловия (с чл.57); Гарантирана е пълна свобода на печата, като се забранява цензурата.
При създаване на Търновската конституция още не е измислена пропорционалната избирателна система и изборите се провеждат по мажоритарната избирателна система.
2.Димитровска конституция
На 4.12.1947 г. VI Велико народно събрание приема Конституция на Народна република България, която окончателно разчиства и последните законодателни бариери по пътя на налагането на сталинския модел на обществено-икономическо и политическо устройство. В нея е възприет съветският принцип на единство на законодателната, изпълнителната и съдебната власт и абсолютното господство в парламента на това "триединство". Всички органи на държавната власт: Народно събрание, Президиумът на Народното събрание, правителството, съдебната система, местното самоуправление под формата на съвети и са контролирани от водещата политическа сила - Комунистическата партия. Окончателното налагане на съветския еднопартиен модел в България се осъществява с превръщането на Отечествения фронт в една единна обществено - политическа организация, когато тя губи коалиционния си характер и се поставя изцяло под ръководството на комунистическата партия.
В новата конституция формално са запазени универсалните принципи на демокрацията: всеобщо избирателно право (и за жените) според чл.6; равенство пред законите според чл.71; свобода на словото, печата, събранията, митингите и манифестациите според чл.88;
Науката и културата са поставени под прекия контрол на държавата. поради което през следващите десетилетия огромната част от публикуваните научни трудове, художествена литература, филми, театрални пиеси и тям подобни са тенденциозни и служат на държавната идеологическа пропаганда повече, отколкото на научната истина или на художествените търсения на автора. Случаите на забрана за издаване на художествени творения са много.
3.Живковска конституция
На IX конгрес на БКП се поставя въпросът за необходимостта от нова конституция. Това решение е мотивирано в партийните документи с важни икономически и идеологически причини. Ето защо през март 1968 г. е сформирана комисия за изработването на нов основен закон. Проектът е готов през март 1971 г. и след всенародно обсъждане е гласуван на референдум на 16 май 1971 г. На 18 май Народното събрание провъзгласява за приета новата Конституция на Народна република България.
Голяма част от постановките в глава III "Основни права и задължения на гражданите" са сходни с тези в предишната конституция.
По-особен е член 39, който юридически задължава обществото да възпитава младежта в комунистически дух. Това е грубо нарушение на декларираното в чл. 53 право на свобода на съвестта и вмешателство в самоопределянето на личността. "Възпитаването на младежта в комунистически дух" се осъществява чрез системна идеологическа пропаганда, която от своя страна често води до налагане на цензура на средствата за масова информация и на художествените изяви на редица творци. Образованието тук отново се поставя в услуга на марксистко-ленинската идеология с чл.45, ал.3, която гласи: "Образованието се основава на постиженията на съвременната наука и на марксистко-ленинската идеология". По този начин и училищната институция става пропагандно средство, което поставя под съмнение качеството на даваното от нея образование.
4.Новата конституция от 1991
Република България признава и гарантира правата и свободите на човека в
съответствие с общопризнатите принципи и норми на международното право, залегнало в
Конституцията на страната и в други правни документи.

Към днешна дата политическите права и свободи са неотменимо право на
гражданите да участват в обществения и политическия живот на страната. Като правило,
политическите права и свободи включват:
• право на участие в управлението на обществото и държавата;
• право на глас;
• право на сдружаване;
• свобода на събранията и демонстрациите;
• право на жалби и петиции;
• свобода на информацията;
• право на участие в управлението на държавните работи и равен достъп до
обществени услуги.
Участието на гражданите в политическите процеси на страната е активна форма на
гражданско поведение, която влияе върху приемането и прилагането на правителствени
решения, изборът на представители в институциите на държавното управление, както и
като средство за изразяване и постигане на интересите на обществото.
Обемът на политическото участие на гражданите определя политическите права.
Това участие може да бъде пряко или косвено. Законът за пряко участие на гражданите в
държавната власт и местното самоуправление определя следните принципи на гражданска активност: свободно изразяване на волята, общо, равно и пряко участие с тайно гласуване,
равен достъп до информация по всеки един върос и еднакви условия за получаване на различни становища от инстанциите.

Предвидени са решения на проблеми чрез
референдуми, граждански инициативи, инициативи на европейски граждани. Прякото участие на гражданите може да бъде изразено също така в участие:
• в масови действия (митинги, демонстрации, стачки);
• в единични промоции;
• в участие в политически партии и организации;
• в участие на гражданите в избирателните секции, които да вземат под внимание мнението на гражданите и да бъдат разглеждани исканията в контекста на всяка промяна;

• в жалби и оплаквания до висшите структури от отделни лица или групи от физически лица
• в мрежа на граждански появи чрез блогове, онлайн вестници и други източници в
интернет.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Политически аспект на правата на човека 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.