Поведенчески и емоционални разстройства с начало, обичайно за детството и юношеството


Категория на документа: Психология



В развитите страни честотата на тежката сте-пен на изоставане е 3-4/1000. При скринингови изследвания на цялата популация са открити превалентни нива на лека степен на изоставане 25-80/1000 души от общата популация. Смята се, че в страните с по-слабо икономическо развитие честотата е по-висока.

Повечето изследвания показват нарастване на болестността през детството с пик по време на юношеството, което се обяснява с нараства¬щото проявяване на скритите случаи във връзка с нарастващите обучителни изисквания. Устано¬вява се, че при момчетата както леката, така и по-тежката форма на умствена изостаналост е по-честа (съответно 1,6:1 и 1,2:1).

Етиология и патогенеза Всеки патогенен процес, който уврежда ког- нитивните функции по време на развитието, може да доведе до умствена изостаналост. Това може да са пренатални, перинатални и постнатални процеси. През последните десетилетия изучава¬нето на умствената изостаналост бележи голям напредък. Американската асоциация за умствена изостаналост (AAMR) в началото на 90-те години изброява над 300 причини за умственото изоста¬ване, а в края на десетилетието само известните генетични причини са вече над 500.

Случаите на умствена изостаналост могат да бъдат разделени на две основни групи. Едната група демонстрира ясни биологични причини за възникналите когнитивни нарушения и при нея е възможно да се докажат ясни перинатални и постнатални проблеми. Тази органична етиоло¬гия може да се наблюдава при около половината от децата с умствена изостаналост. При втората група няма ясна и доказана органична причина. Тук попадат повечето от децата с лека степен на умствено изоставане.

Най-често се установява генетична етио¬логия, ранно увреждане на плода от инфекция (токсоплазмоза, цитомегаловирус, сифилис, ру¬беола), от интоксикация (алкохол, медикаменти). Пример за интоксикационен синдром е фетални- ят алкохолен синдром. Редица генетични синд¬роми се съпровождат с умствена изостаналост, като при тях се откриват типични хромозомни отклонения. В повечето случаи тези генетични аномалии възникват, без да са генетично преда¬дени. Най-честите синдроми са Down, Angelman, Prader-Willi, Williams, синдромът на чупливата Х-хромозома, велокардиофациалният синдром и други. Смята се, че синдромите на Down, на чу¬пливата Х-хромозома и на феталния алкохолен синдром са около 30% от идентифицираните слу¬чаи на умствена изостаналост. Повечето синдро¬ми, свързани с проблеми на метаболизма на от¬делни аминокиселини (напр. фенилкетонурията), също са генетично обусловени.

Клинични особености

Клиничните особености на децата с различна степен на умствена изостаналост могат да бъдат описани като нарушения и ограничения, възпре¬пятстващи постигането на достатъчно добри нива на научаване, функциониране и независимост.

При лена степен на изоставане езиковото развитие на децата може да бъде нормално, но е затруднено обучението. Налице са социална и емоционална незрялост. Независимо че в края на юношеството те могат да изпълняват някои несложни задачи и роли, за тях е трудно да жи-веят самостоятелно.

При умерена степен езиковото развитие увредено. Възможно е елементарно ограмотя * не. Основните умения за самообслужване да бъдат достигнати. Могат да се развият емошонални умения за близост и приятелство възрастни биха могли да работят на специалграни места със структурирани задачи и супереи- зия. Напълно независим живот е невъзможен

При тежката степен езикът може да бъпр отсъстващ или ограничен до отделни думи* фрази. Дори елементарните умения за самооб- служване изискват помощ. Възможно е успешно включване на децата и юношите в специализи¬рани програми за структурирано прекарване на времето, не може да се очаква трудова ангажи¬раност.

Дълбоката степен често е свързана с теж¬ко мозъчно увреждане. Децата и юношите имат нужда от постоянна грижа.

Понастоящем има значителен прогрес в раз-бираното на психопатологията при умствената изостаналост. Психиатричните разстройства при децата с изоставане в развитието се срещат 24 пъти по-често от общата популация. Епидеми¬ологичното изследване на М.Rutter намира се¬риозни психиатрични разстройства при деца с умствена изостаналост в 30% от случаите, дока¬то в останалата детска популация само при 7%. Понастоящем се приема, че 39-40% от децата между 5 и 15 години с умствено изоставане ще имат психиатрично разстройство. Трябва да се има предвид, че съществува риск от свръхдиаг- ностика на психотични състояния поради особе¬ности в мисленето и поведението при умствената изостаналост, които могат да наподобяват халю- цинаторни преживявания (зрителни и слухови) или налудности.

Протичане

Раждането на дете с умствена изостаналост представлява голяма травма за родителите. Пси¬хиатрите освен в диагностичния процес трябва да участват в подпомагането на родителите в адаптацията им към потребностите на детето. С напредването на училищните задачи академич¬ните затруднения при децата нарастват, което често води до нова необходимост от специализи¬рана помощ за детето и семейството. В юноше¬ството често се появяват проблеми, свързани със затрудненията да се ко нтролира агресивно или

Щ. сексуално поведение. Понякога нелоях0^бкръжението могат да се почувстват близките ^ поведението на юношата, което застра1исерИОЗНИ Пр05леми и налага търсене на обичайно тези трудности продъл¬жи при младите възрастни.

Житейската перспектива се определя не само лента на изоставане и ресурсите на обкръ¬жението, но и от редица индивидуални характе- истики (напр. темпераментови и комуникативни възможности). Това налага прогнозата на разви- шето да се прави внимателно, а стратегията за интеграция на детето - след задълбочена оцен¬ка и достатъчно проследяване.

Лечение

Планирането на интервенциите би трябвало да започне веднага след поставяне на диагно¬зата - понякога това е свързано с диагнозата и спецификата на самото разстройство (напр. при фенилкетонурия). В повечето случаи, обаче, ин¬тервенциите най-вече са насочени към подобря¬ване на условията за интегриране на детето и за разкриване на неговите потенциали. фармакологично лечение. Очевидно е, че при невъзможността за използване на ме¬дикаменти за лечение на самото разстройство фармакотерапията се използва за овладяване на определени симптоми. Най-често това са свързани с агресия поведения, самонаранява- не, стереотипни. Често психиатрите са обект на натиск от страна на близките и общността за изписване на медикаменти. При овладяването на трудни и предизвикателни поведения, особе¬но в ситуация на криза, медикаментозното ле¬чение е наложително. Психотропното лечение включва невролептично лечение, най-често с атипични медикаменти. Необходимо е да се определят таргетните симптоми, да се докумен¬тира ефектът от терапията и да се използва ми- нималната ефективна доза. След намаляването на агресивните симптоми трябва да се напра¬ви опит за намаляване на дозата. Във всички случаи медикаментозната терапия трябва да е част от мултимодални интервенции, вкл. и за справяне с поведенческите проблеми. В някои случаи фармакотерапията намалява автостиму- лиращото поведение и прави детето по-достьп- но за обучителни интервенции. Продължител¬ното медикаментозно лечение поставя и някои етични въпроси, вкл. и въпроса за информира-ното съгласие.

Психосоциални интервенции. Специфич¬ните поведенчески техники са доказали своята ефикасност за хармонизиране на поведението, когато се прилагат от ранна възраст и доста¬тъчно продължително време. Те изискват добре обучени терапевти, устойчивост, ангажираност на семейството и подходящ контекст. Всички психосоциални интервенции, вкл. обучителните и поведенческите, трябва да бъдат съобразени с индивидуалните когнитивни и комуникативни възможности. Обучението и подпомагането на семейството и непосредственото обкръжение трябва да бъдат част от терапевтичната страте¬гия.

Афективни разстройства при деца и юноши

Депресивни разстройства

Депресивните разстройства при децата се разглеждат в групата на ефективните разстрой¬ства.

Дълго време се смяташе, че децата не могат да изпитват и изразяват депресивни преживявания, а при юношите депресивните прояви се приемаха в голяма степен като проява на т.нар. нормален юношески процес. От началото на 80-те години депресивните състояния при деца и юноши се ди¬агностицират все по-често. Редица изследвания показват, че депресивните състояния може да се срещат и при малки деца, дори когато за ди¬агнозата се използват критериите за възрастни. Същевременно се установяват определени раз¬личия между юношеската и детската депресия, като се смята, че детската депресия е по-малко предиктивна от юношеската за развитие на де¬пресивно разстройство в зряла възраст.

Понастоящем се приема, че депресията как¬то в детската, така и в юношеска възраст е свър¬зана с комбинирането на генетични предраз¬полагащи фактори и преципитиращи житейски събития. Депресивните състояния при децата и особено при юношите най-често са с по-малък интензитет, отколкото при възрастните, но имат значим психо-социален ефект върху по-нататъш¬ния живот и съдба. Всички изследвания показ¬ват, че депресията в детска и дори юношеска възраст се диагностицира и лекува рядко, което

аМ юноши. Важно е започването на №бъде проведено от детски психиа- ПЙЕ проследявано.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Поведенчески и емоционални разстройства с начало, обичайно за детството и юношеството 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.