Поведенчески и емоционални разстройства с начало, обичайно за детството и юношеството


Категория на документа: Психология



В едно проучване на Американския институт за психично здраве повече от 1300 деца са насоче¬ни като суспектни за шизофрения с ранно нача¬ло. След разнообразни скринингови процедури само около 5% са диагностицирани като такива. Болшинството от погрешно диагностицираните деца по-късно развиват биполярно разстрой¬ство, голям депресивен епизод с психотични симптоми или шизоафективни психози.

Невроразвитийни разстройства (разстрой¬ства от аутистичния спектър; разстройства на езиковото развитие и др.). При деца и юноши е описан синдром на мултидименсионапно увреж¬дане (MDI). Тези деца имат краткотрайни психо¬тични епизоди, те са емоционално лабилни, с ниски социални умения, с леки когнитивни нару¬шения. Според много автори тази група е високо рискова за шизофрения.

При деца със шизотипни личностови черти установяването на разликата с продромалните ха¬рактеристики на шизофренията е много трудно.

Соматогенни и органични психотични със¬тояния: психози, свързани със злоупотреба, интоксикации, инфекциозни заболявания, някои невродегенеративни и епилептични състояния.

В диференциалната диагноза трябва да се имат предвид и някои специфични за детството разстройства, като т.нар. остро халюцинатор- но състояние. Това е спешно състояние, което изисква бърза намеса и по правило е много пла¬шещо както за родителите, така и за лекарите. Халюцинациите са визуални или тактилни, про¬дължават 10-60 минути. Те могат да се появят по всяко време, но най-често през нощта. Обичайно детето е силно уплашено. Страховете са недос¬тъпни за успокоение и рационално обяснение. По правило състоянието е с добра прогноза, но диференциалната диагноза изисква изключване на медикаментозно свръхдозиране, интоксика¬ция, а при наличие на фебрилитет - и на енце¬фалит. Наложително е достатъчно проследяване след отзвучаване на симптомите.

Лечението на шизофренията в детско-юноше¬ска възраст е мултимодално, включващо на пър¬во место медикаментозно лечение, но също така психообучение и фамилни интервенции, както и осигуряване на продължително извънболнично клинично проследяване и подпомагане.

Психофармакологично лечение. Антипси- хотичните медикаменти са основното лечение

на шизофренията при деца и юноши. Началото на терапията изисква внимателно титриране и проследяване в клинични условия. Медика¬менти от първи избор са атипичните невро- лептици - Risperidone, Olanzapine, Quetiapine Aripiprazole, Ziprazidone. Няма ясен консенсус за избора на атипиците при деца и юноши с шизофрения. Клиничните изпитвания показват добра ефикасност на клозапина при детска и юношеска шизофрения, независимо че него¬вата употреба е ограничена до резистентните случаи.

Антипсихотичната медикация трябва да бъде прилагана 4-6 седмици преди да се прави за¬ключение относно ефективността й и ако няма значимо подобрение, трябва да се опита нов, различен невролептик.

Други медикаменти като антидепресанти, ти- мостабилизатори и бензодиазепини могат да се прилагат при наличие на тревожни и депресивни симптоми само след като антипсихотичните ме¬дикаменти са давани достатъчно дълго време и при ясни клинични основания.

Електрононвулсивната терапия намира приложение само при изключителни случаи пре¬ди 16-годишна възраст, след консенсусно съгла-сие на поне двама детски психиатри.

Психосоциални интервенции. Някои форми като психообучение, когнитивно-поведенчески подходи са подходящи за подобряване на съ¬трудничеството и бъдещата интеграция, фамил¬ните подходи целят да подпомогнат родителите да възприемат шизофренията като болест и да бъдат освободени от преживяването за вина от¬носно състоянието. Много съществена е колабо рацията с училището. Важно е изграждането и поддържането на сътрудничеството с детето и семейството.

Организация на обслужването. Общоприето е, че шизофренията с ранно начало е най-теж¬ката форма на заболяването, но независимо от това дори в най-напредналите страни тя се диаг¬ностицира късно и адекватната оценка и лечение закъсняват. Смята се, че е удачно създаването на високоспециализирани психиатрични екипи на регионален принцип (за региони с популация до 5 млн.), които да гарантират коректното сво¬евременно диагностициране, планиране на ле¬чението и проследяване на децата и юношите с психотично разстройство.

Хроничните тикове здепят на хронични двигателни или гласови Де и разстройство на Турет. При хроничните двигателни или гласови тикове се наблюдават Дю двигателни или само гласови тикове. При разстройството на Турет (ТоигеИе) са налице иножествени двигателни и един или повече во¬кални тикове, които не е задължително да се наблюдават едновременно.

Разпространение. Около 4-5 на 10 000 деца имат тикови разстройства, като преобладават момчетата.

Етиология. Предразполагащият етиологичен фактор е генетичен. Понастоящем се приема, че множество все още неидентифицирани гени са свързани с появата и персистирането на ти¬ковете. Спорно е дали в някои случаи появата или екзацербациите на тиковете са свързани и с определени инфекции. Стресът може да има преципитараща роля в появата или влошаване¬то на тиковете.

Клинични прояви. Тиковете са внезапни, бързи, репетитивни, неритмични, неволеви дви¬жения или вокализации.Те могат да бъдат прости и сложни, като и простите, и сложните могат да бъдат двигателни или гласови (вокални). Прости¬те Двигателни тикове са отделни движения (на¬пример мигане, завъртане на главата, повдигане на рамото), а простите гласови - отделни вока¬лизации ("чистене на гърлото", "издухване през носа"). Сложните двигателни тикове включват Действия (например приклякване, подскачане, завъртане, ритуално докосване), ехопраксия - повтаряне на жестове и движения, извършвани от друг, копропраксия - неприлични жестове. Сложните гласови тикове включват ехолалия - повтаряне на чутото, копролалия - неволеви изговаряния на неприлични думи, палилалия - повтаряне на последната произнесена сричка или дума. Копрофеномените (двигателни или гласови) са редки и не се наблюдават в повечето случаи.

Диференциална диагноза. Тиковете следва да се отграничат от други абнормни движения, като хореични, атетозни, дистонни, хемибалис- тични, от лицев хемиспазъм, късни дискинезии при невролептично лечение, маниеризми, воле¬ви движения при т. нар. стереотипни движения - чоплене на ноктите, на носа и др., от трихотило- манията, както и от компулсивни прояви.

Протичане и прогноза. Хроничните тикове са с тенденция да персистират дори пожизнено, фактът, обаче, че честотата им при възрастните е по-малка от тази при децата, показва, че в ре¬дица случаи те отзвучават спонтанно. На второ място в повечето от случаите, когато те персис¬тират, се забелязва редукция на интензивността и честотата им в късна юношеска или ранна мла¬дежка възраст. Сравнително често, обаче, тико¬вете са съчетани с хиперкинетично разстрой¬ство, а по-късно -ис обсесивно-компулсивни симптоми.

Лечение. В повечето случаи тиковете налагат изчаквателен подход и информиране на роди¬телите и детето за относително благоприятната прогноза. В относително по-редки случаи е необ¬ходимо сравнително бързо да се започне лекар¬ствено лечение за контрол на тиковете. Най-често се използват антилсихотици (поради блокиращия допаминовите рецептори ефект) - Haloperidol, Risperidone, пимозид и др. При съчетаване с хи- перкинетични разстройства е възможно да се из¬ползва психостимулант, но в редица случаи пси- хостимулантите обострят тиковете, което изисква висока квалификация на провеждащия лечението.

В тези случаи е подходящ препаратът Atomoxetin, който не е наличен у нас.

ДРУГИ ПОВЕДЕНЧЕСКИ И ЕМОЦИОНАЛНИ РАЗСТРОЙСТВА С НАЧАЛО, ОБИЧАЙНО ЗА ДЕТСТВОТО И ЮНОШЕСТВОТО

Неорганична енуреза Разстройство, при което има неволево изпус¬кане на урина през деня или през нощта. Раз¬стройството не е свързано с липса на контрол на пикочния мехур, която да се дължи на невроло¬гични увреждания или анатомични дефекти.

Обикновено контролът върху отделянето на урина се постига при децата във възрастта 1,5-2 ини през деня и до 3 години през нощта. Де¬тето, което продължава често да се изпуска след 3-4-годишна възраст, се смята, че има първична енуреза. Ако детето започва да се изпуска след относително стабилен период на контрол върху отделянето на урина, енурезата се нарича вто- рична. Енурезата може да бъде дневна, нощна или смесена. 70 % от децата с нощна енуреза имат сиблинг или родител, страдащ от същото разстройство. Предиктори за първичната енуре¬за е фамилната история и някои особености на съня в ранна възраст. Рискът от вторична енуре¬за е висок при деца, които късно са усвоили кон¬трола над сфинктерите и наскоро са преживели неблагоприятни събития.

Няма ясни епидемиологични данни, но из¬следвания в края на 90-те години в Западна Ев¬ропа показват, че 1/3 до 1/2 от децата с енуреза не са консултирани от лекар.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Поведенчески и емоционални разстройства с начало, обичайно за детството и юношеството 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.