Поведение - същност, видове, двигатели


Категория на документа: Психология


36.ПОВЕДЕНИЕ-СЪЩНОСТ,ВИДОВЕ,ДВИГАТЕЛИ
Поведението е съвкупност от действия,които живия организъм извършва с цел да постигне оптимална приспособеност към средата.Т.е.начина на отношение на човек към заобикалящия го свят и хора.Поведението се изучава от соц.психология с цел да се изучи човешкото поведение,като се акцентира в/у това как мислят и как общуват хората.
Действието е движение към определена цел.Адаптацията е приспособяване и стремеж за постигане на равновесие със средата.Това равновесие обаче е временно тъй като и средата и организма търпят промени.
Хората оценяват приемливостта на даден тип поведение въз основа на социални норми,които регулират поведението,упражнявайки по този начин социален контрол.
Дейността е основната единица на поведението.Тя осъществява многообразни жизнени функции на организма и всички взаимоотношения със заобикалящата го среда.
Разграничават се 4 вида поведение
-мотивиращо - в променящата се външна и вътрешна среда възникват определени потребности на организма.Тези потребности предизвикват възбуда - мотивационна.Тази възбуда е източник на последващо действие за задоволяване на потребностите.Във всеки един момент от живота си човек изпитва определени нужди,които го подтикват към действия.Тези нужди психологията нарича потребности.
Съществуват различни класификации на потребностите но една от най-популярните е на Маслоу.Тя обединява най-важните и основни човешки потребности в една йерархия подредени по приоритет.Всяка една по-висша потребност се появява и актуализира след задоволяване на потребности от по-нисш ранг.
Мотивацията е това което предизвиква движение т.е.потребността и възникналата мотивационна възбуда.
Поведението минава през различни нива за достигане на целта.След постигане на целта започва консумативно поведение и мотивационната възбуда угасва.
-инстинктивно -Инстикта е вътрешна подбуда за действие/неосъзната/.Той тласка човека или животното към задоволяване на потребностите.Имаме два основни инстинкта:
1.за себесъхранение- нагоните които го обслужват са глад,жажда и др.
2.за създаване и отглеждане на поколение.-сексуален нагон
-заучено поведение -то не е наследствено,а е индивидуално,променящо се.Този вид поведение се запазва при определени условия в които е имало приспособителен резултат
-осъзнато -с узряването на индивида неговото поведение става все по осъзнато.Тук човек сам подрежда своите приоритети.Изпълнението на желания и избор на действия за постигането им зависят от собствена ,свободна воля.
-автоматизирано-след като дадено действие/я/ станат усвоени и здраво фиксирани те се включват в нашия динамичен стереотип.Първично повтаряната дейност става автоматична.Така могат да се вършат едновременно две или повече действия.

37.ЕМОЦИОНАЛНА РЕАКТИВНОСТ.РЕФЛЕКСИЯ
Емоцията и чуствата са преживявания.Емоцията е реакция на индивида към заобикалящата го действителност под формата на обуктивна оцветеност на преживяното.Емоцията е положително или отрицателно отношение на личността към даден стимул.Тя е първичен,бърз но не много точен сигнал.Силата на емоциите зависи от значимостта на стимулите и индивидуалността на човек.Емоциите могат да са слаби,силни,умерени.
Чуството е псих.процес възникнал в резултат на отношението на човек към предмети,хора или към самия себе си с оглед удовлетворяване или неудовлетворяване на потребности.Чуствата са по-висши и по-сложни преживявания характерни само за човека.Те биват:
-стенични-страх,паника,пол.емоции
-астенични-вцепеняване,губене на ума и дума.
Според времетраенето се делят на :настроение,афект,страст.
Настроението е слабо по сила но със сравнително голяма продължителност и не винаги причината е известна.
Афекта е по-силно чуство,настъпва бързо,трае кратко и протича бурно.Причините които го предизвекват са външни - ужас,гняв,страх,радост,опастност..
Афекта дезорганизира психическия живот на човек и затруднява паметта.
Страстта е силно трайно чуство свързано със стремеж за удовлетворяване на някаква потребност.Може да бъде:морална,познавателна,етична,религиозна.
Рефлексията е психически процес при който човек изследва и прецинява сам себе си,своя вътрешен свят,собственото си познание.Рефлексията се дели на интелектуална и личностна.Личностна е умението да "видиш себе си от страни" и има голямо значение при оценка на собственото си здраве и на болестните разстройства.Проявява се в реакциите на личността при боледуване от соматични разстройства.

38.СТРАХ,ТРЕВОЖНОСТ,ДЕПРЕСИЯ
Според Шипковенски страхът е емоционална реакция,която настъпва при опастност за съществуването на организма.
Единствено човек е способен да изпитва страх не само когато е заплашен физически,а и при загуба на морално-етични ценности -чест,уважение,достойнство.
Обикновенно при сигнал за застрашеност първоначалната реакция е краткотрайна/СЕПВАНЕ/.Следва вегетативна реакция според силата на дразнителя и реактивността на индивида.Повишава се адреналина в кръвта,кр.захар,учестява се дихателната и сърдечната дейност,мускултурата се напряга и пр.Чрез вегетативната реакция организма се подготвя за действие.При животните наблюдаваме-застиване,бягство или нападение.За разлика от тях човек оценява ситуацията.
При различните индивиди силата на личността да овладява страха чрез:смелост и съобразителност са различни.Има хора които са плахи,несигурни,пасивни.
При децата - когато е по-малко неговото познание за света е оскъдно.След определена възраст то попълва празнотите от знания с фантазии.В ранна възраст реакциите на страха са предимно със силата и внезапността на дразнителя,а не с неговата реална същност.
Патологични страхове/фобии/ - Фобията е силен неовладян страх от даден обект или ситуация,които обаче не са носители на реална заплаха и човек осъзнава че страхът му е необоснован.Често фобиите възникват още от детството.Когато страхът се провокира от даден предмет или явление човек намира спасение като го избягва.
Има фобии които пречат на социалното функциониране.
Тревожност - Тя е една от механизмите сигнализиращи за необходимостта от подготовка на организма да реагира при ситуация изискваща псих.и физ.напрежение.
Хората се различават по своята готовност да изпадат в състояние на тревожност.Нормална тревожност имаме например преди спортно състезание.Тя е нормална защото се свързва с желанието за успех.
Патологична тревожност - пациента изпитва непрекъсната,безповодна,неопределена тревожност.Съзнанието му е завладяно от тревожно очакване и лоши предчуствия.
Паническо разстройство - характеризира се със спонтанно възникващи и повтарящи се пристъпи на паника -тревожност нарастваща до ужас.Съпровожда се от сърцебиене,задушаване,болки в гърдите,световъртеж и т.н.Пристъпите са кратки до няколко минути.После настъпва успокоуние но често пациента очаква с тревога следващото повторение.Това също нарушава нормалното му соц.функциониране.
Хипохондрични изживявания - синдром който може да съпътства различни псих.разстройства.Напр.пациента преживява че страда от болест която всъщност не съществува.Това са пациенти които със заблуждаващи и променящи оплаквания заемат голяма част от времето на мед.персонал.Настояват за преледи,изследвания,съмняват се в резултатите,искат да ги повторят,чустват се пренебрегнати.
Депресия - Едно от най-честите проявления на псих.разстройство.Депресивни състояния настъпили като реакция от неблагоприятни житейски събития не винаги трябва да се квалифицират като болест.Една голяма депресия има диагностични критерии:
-подтистнатост на настроението-тъга,плач
-намален интерес към развлечения
-загуба на апетит и тегло
-безсъние или сънливост
-чувство на умора
-чувство на вина и малоценност
-забавени мисли
-суицидни мисли



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Поведение - същност, видове, двигатели 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.