Предмет и обект на психология на управлението. Основни теоретични проблеми на психология на управлението.


Категория на документа: Психология


Предмет и обект на психология на управлението. Основни теоретични проблеми на психология на управлението

Обект на психология на управлението е социалната организация. Тя се счита за най-разпространената модификация на съществуване на соц. Група в човешкото общество. Соц. Организация се формира и осъществява конкретна дейност с цел задоволяване на определени соц. Потребности както на своите членове, така и на обществото като цяло. Тя обаче е обект на изследване и на редица други научни дисциплини като социология, управление, педагогика, военно дело, политология и др. Затова и соц. организация не може да бъде обособена като самостоятелна научна дисциплина.

Предметът на организационната психология е разкриването на психологическите и социалнопсихологическите закономерности, свързани с ефективното осъществяване на дейността и поведението на индивидите, включени в съвместна дейност в организацията, както и изучаването на социалнопсихологическите характеристика на структурата на тези организации и онези социалнопсихологически образувания, които обуславят ефективността на самата соц. организация.

Чрез изследването на соц. организация, организационната психология създава специфично психологическо знание, необходимо за самата научна дисциплина за по-нататъшното и развитие, но и за достъпно знание за индивидите, които ръководят различни соц. организации в обществото, като се създават условия за повишаване нивото на управленския потенциал на ръководителите. Така става възможно ръководителите да осъществяват целенасочено и ефективно въздействие върху процесите, които протичат в соц. организация и да постигнат по-висока резултатност и в своята управленска дейност.

Основните теоретични проблеми на психология на управлението са 7 и са отражение на психологическите и социалнопсихологическите характеристики на основните процеси и явления, които протичат при съвместната дейност на индивидите в соц. организации и до голяма степен предопределят тяхната ефективност в границите на организацията:
А. Структура на организацията- организацията се разглежда като целенасочена и изкуствено създадена система за постигане на по-голяма ефективност на индивидуално осъществяваните дейности. Така се разкриват социалнопсихологическите характеристики на организацията за по-висока ефективност, но и за благоприятни условия за процесите и явленията, които да осигурят тази ефективност.
Б. Социалнопсихологически процеси и явления, които възникват при съвместната дейност в организацията- съществено значение за организацията имат социалните роли, груповите норми и груповите ценности. За успешното осъществяване на съвместната дейност в организацията е значима реализацията на ролевото поведение на членовете и на ръководителя и. Груповите норми са предпоставка за ускоряване процеса на унифициране на индивидуалното поведение на членовете и за бързото формиране на организационно единство. Груповите ценности оказват влияние върху промяната в индивидуалните ценностни системи на членовете и на мотивацията им.
В. Междуличностни отношения и общуване в организацията- проблемите на общуването се определят като едни от съществените се ефективно функциониране на соц. организация и това предопределя и големия изследователски интерес. Изследват се три основни аспекта на общуването в организацията: информационен, регулативен и афективен, както и на механизмите, които гарантират ефективното общуване както между самите членове, така и между ръководството и ръководените. Веднъж формирани междуличностните отношения започват да оказват съществено влияние върху процесите на общуване в организацията, върху удовлетвореността от това общуване и едновременно с това в основата на неофициалната подстуктура на организацията.
Г. Мотивацията и организацията- универсален механизъм за влияние върху индивидуалното поведение и за повишаване на активността на членовете на организацията при съвместно осъществявана дейност. Съществува зависимост между силата на мотивацията по отношение на дадена дейност и резултатите, които индивидът постига в тази дейност. Изработени множество теории и концепции от специалисти-изследователи за влиянието на мотивацията при хората, които са в голяма полза на ръководителите за постигане на висока ефективност в работния процес.
Д. Конфликтите в организацията- факторите, за появата на конфликти са: обективни- ограниченост на ресурсите, структурна взаимозависимост, недобра организация на съвместната дейност и др.; субективни- различие в соц. възприятия, различие в критериите за оценка, които прилага ръководителят, проблеми при общуване и др. За ефективното и пълноценно сработване на екипа е от съществено значение ръководителят да може да предотвратявя възможни конфликти възникнали по време на съвместно осъществявана дейност.
Е.Управленски решения в организацията- съществен аспект от дейността на ръководителя, който определя ефективността на функционирането на организацията. За определяне на съществените характеристики на организационните решения, които да прилагат ръководителите, специалистите предлагат 3 основни критерии: степен на определеност на ситуацията за решаване; равнище на риск на вземаните управленски решения; равнище на точност на вземаните управленски решения.
Ж. Развитие на организацията- налага се разработване на стратегия от страна на ръководството за успешното и функциониране. За целта се налага развитие и усъвършенстване на личностните и професионални качества на членовете на организацията, насоки на развитие на отделните звена на организацията и целенасочено формиране на положителни соц. нагласи в членовете на организацията като условие за активна подкрепа на осъществяваните промени в организацията.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Предмет и обект на психология на управлението. Основни теоретични проблеми на психология на управлението. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.