Предмет и задачи на клиничната психология


Категория на документа: Психология



СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ "СВЕТИ КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ"
ПЕДАГОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ
Катедра "Социални дейности"

Реферат- Клинична психология

Изготвил: Преподавател:

Иван Гугулянов Проф. В. Матанова
Специалност: Социални дейности
Фак. № 77608

гр. София, 2014 г.

Предмет и задачи на клиничната психология. Мястото й в системата на науките

Клиничната психология е сравнително млад раздел на науката психология. Заражда в началото на IX век. В Германия. За причина за това отделяне се счита публикуването на труда на Зомер "Книга върху техниката на психологичните методи за изследване на психопатологията". Книгата се счита за първото ръководство в областта на клиничната психология.
По-късно се появяват "Б" и "С" метричните скали за изследване на интелегентността, създадени във Франция.
Методиране в практиката на клинчно-психологичните похвати се наблюдава при подпора на военни в САЩ, по време на Първата Световна Война.
Стечение на времето на различни места по света започва използването на такива методи във все повече различни области. Те навлизат при кадидатстванията за учебни заведения, шофъорски курсове , кандидатствания за летци и други.
С появяването на "проективните методики" започва методичното развитие на клиничната психология с редица различни личносттни тестове. Тук за основа случи асоциативният експеримент на Юнг и известните на всички платна с мастилени петна.
Предмета на клиничната психология като дисциплина има двойно приложно значение. От една страна има за предмет създаването на методи за психологично изследване и въздействие, годни за клинични цели, а от друга страна тя изучава с помощта на тези методи психологичните особености на болния или застрашения от заболяване човек.
Теоритичното значение на клиничната психология се изразява в създаването и разработването на различните аспекти на проблемите и отношението на жизнената среда на човек и самия човек като личност и и заедно с патофизиологията на висшата нервна
дейност. Така се решашат редица въпроси на психо- соматичната медицина и психологията.

Съпоставяйки клинично- психологичните изследваня с медицинската среда могата да се извършат редица наблюдения и заключение.
Най- ярък пример за отключване на аномалии в поведението и реакцийте на болните е първичния страх, който бива изпитан от по-голямата част от приетите в болнично заведение. Страхът, за пример от неизвестното, от непостредственото развитие на обстоятелствата и предстоящото бъдеще след интервенцията, дори и страх от смъртта ( описан в психологията, може би като най- древното и най- силно човешко чувство). Страхът от предстояща хирургическа интервенция може да отключи у болния различни поведенчески аномалии, които могат да бъдат привидно незабележими. За пример това може да бъде постоянното недоволство от обстановката и обслужването на персонала, а може да се стигне до далеч по-сериозни усложнения във възприятията и поведениетоа като изпадане в състояние на амок и ужас. Всичко това може да бъде описано само и единствено вселдствие на едно първично човешко чувство- страхът. Всички симптоми на страха, включвайки се в един порочен кръг, повишават тревогата на болния и усилват интензивността на неговите преживявания. Така и неговото психическо състояние може сериозно да навреди на неговото физическо и жизнено състояние.
Ярък знак за тези твърдения са депрсивните състояния, в които изпадат болните, както и честото подхващане на темата за смъртта. При някои по- тежки случай често се наблюдават и самоубийствени мисли.
Основната задача на клиничния психолог е подтискането на паниката и страха сред пациентите. Повечето болни разглеждат постъпването в клиника като товар и пречка за членовете на семейството. Честото контактуване по време на престоя им със семейството при повечето от тях има положителен ефект - изпълва го с вяра за скорошно завръщане към нормален живот. В някои случаи семейството става източник за тревога и допълнителни грижи.
Нормалната личност може да бъде по-добре разбрана чрез анализ на структурата на патологично функционираща личност, за целта се изследва не само личността на страдащия, но и личността на клиничния психолог.( важно е да са обработени личните травми на психолога, за да може да се овладее преноса от пациента, т.е. да се ограничи, лимитира, възможността психологът да възприеме проблемите на клиента си.)
От изключително значение за патолога е да притежава някои неизменни качества, за да обезпечи професионализма си. Тук се включват: Социална и лична зрялост, в негативните и подтискащи ситуации да успява да извади най-позитивната гледна точка. На следващо място застава способността на психолога да съчуства. Емпатията е важно качество, защо така служителя може да съпреживее проблема на клиента си най- добре. Професионалистът трябва да спазва определени етични норми и конфиденциалност.
Клиничната психология се осланя на основния си принцип да изследва човека и неговата цялост. Принципа на соматичната медицина "причина- следствие", където се лекува причината, за да се неотрализира следствието не може да бъде приложено тук, в клиничната психология. За да се избегне оставането ан следствието след премахване на причината се прилага паралелно третиране и на двата фактора.
При формирането и организирането на задачите на клиничната психология се разглеждат точки като: Норма и патология на психичното функциониране, усъваршенстване на психотерапефтичните методи, етиология на психичните заболявания, разработване на методи за превенция, разработване на методи за оценка, разработване на методи за устойчивост и др.

В клиничната психология подходите се делят на два основни типа: Стратегически и индивидуален.
При първия подход се наблюдава уеднаквяване на социално-културните предпоставки и показатели. Класификацията е по показатели като пол, възраст, социален статут и др. Този подход е много често използван.
В индивидуалния подход важна роля може да изиграе капацитета на отделната личност. Тук Маслоу е подредил човешките потребности по следния ред:
- Защитеност
- Сигурност
- Любов
- Уважение и самоуважение
- Психично развитие

Клиничната психология, макар и сравнително млада като наука е и много необятна. Тя тепърва набира развитие, а учените допринесли за нейното развите са постигнали невероятни открития в работата си с болни/пациенти/клиенти, които помагат на професионалистите в областта и днес. За клиничната психология има много неверни митове, носещи се в обществото. Някои от тях включват твърденя като това, че психично болните са негодни да функционират в обществото, че болния е различен и странен, че само логично действащите са напълно здрави. Това са доста неверни и дезинформиращи твърдения.
Истината е, че доста голяма част от хората с такива проблеми са пълноценни членове на нашето общество и проблемите им не са пречка да изпълняват ежедневните си задължения като посещаване на курсове, ходене на работа, полагане на грижи за семейство и др.
Навремената намеса и помощ от професионален психолог може да помогне за преодоляване и превенция от тези проблеми.
Тази уникална наука се развива всекидневно и ще продължава да помага на хора с психологични проблеми и да откива нови методи за преодоляване на проблеми и заболявания.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Предмет и задачи на клиничната психология 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.