Приложна психология


Категория на документа: Психология


1. Предмет и задачи на медицинската психология
Медицинскат психология е клон от науката Психология, който изучава участието на псих.фактори за появата, развитието и хода на псих. и соматични заболявания.
Основната задча на МП е да подпомогне лечението и предпазване от заболявания ч/з изработване на цялостен подход към болния. Този цялостен подход се нарича психо-терапевтичен подход и има някои основни изисквания:
* Да бъде индивидуален
* На всички пациенти независимо от техния статус да осигуряваме: зачитане, разбиране, подкрепа
* Да изграждаме такива взаимоотношения с пациентите че да ги зареждаме с тях: оптимизъм, вяра
* За да бъде подхода психо-терапевтичен, с отношенията ни трябва да ги подтикваме да участват активно в процеса на лечение и да знаят че отговорността за изхода на лечението е тяхна отговорност
Подхода е едно изискване в работата на всеки медицински специалист. Той гарантира освен качествмо на медицинските грижи и по-висока стойност на удовлетвореност на пациентите от медицински грижи, които получават.
Задачи на МП:
* Да изучава личността на болния
* Да изучава взаимоотношенията м/у болен и мед.персонал
* Да изучава псих.прояви при различните соматични заболявания
* Да изучава влиянието на различните болести в/у психиката
* За изучава ролята на психиката за появата и хода на болестите
* Да създава методи за психологично изследване на болния
* За изучава метди за психотерапия

2. Раздели на медицинската психология
* Клинична психология-изучава поведението и личността на псих.болните, псих.промени и методите за изсл.на псих.болните
* Психопатология-в часност изучава разстройствата на псих.сфери
* Психология на здравето-изучава методите, стратегиите, условиятаза поддържането на здраве и за предотвратяването на заболяванията
* Патопсихология-изучава псих.промени при соматично болните
* Психо-соматична медицина-изучава заболяванията които са телесни, но са причинени от псих. фактори
Позеденческата медицина възниква като раздел в средата на ХХв. поради това, че с напредъка на медицината делът на соц.значимите заболявания нараства. Соц.значимите заболявания са пряко свързани с начина на живот на човека, следователно трябва да се коригира поведението на хората към по-добро здраве.
Поведенческата медицина изучава упоритите типове на нездравословно поведение.
* Тютюнопушене-причинява рак и др.заболявания. колкото е по-голяма дозата, толкова е по-голям ефекта. Субстанцията към която се пристрастява човек е никотина. Към никотина се изгражда физ.и псих.зависимост. налице е абстинентен синдром-сичптоми които се появяват при липса на субстанцията. Симптоми: главоболие, раздразнение, нонижено настроение, трудна концинтрация, умора, нарушение на вниманието и др. абстинентния синдром при цигарите е по-слабо изразен в сравнение с алкохола и наркотика, но продължителен-около 3 седмици.
* Злоупотреба с алкохол-допринася за развитието на болестите-цироза, панкреатит, рак, соц.пропадане. Причините са: генетични, биологични, психологични. Превенцията тук е много важна. Наличието на абстинентен период е важен белег. Симптоми: тремор, стомашночревни оплаквания, делир. Алкохолната абстиненция е много по-тежка в сравнение с тази, която се наблюдава при тютюнопушенето. Успеха на лечението е в малък %.
* Нездравословен начен на хранене
-анорексия-краен отказ от прием на храна. Най-често се среща при жените. Започва преди и по време на пубертета. Имаме изопачена представа за собственото тяло. Храненето се регулира не от физиологични причини, а от психични. Теглото става малко. Причините са в периода на детството,след един стадий на болестта тя става неличима, като 1/3 боледуват хронично, а 5% завършват със смърт.
-булемия-преяждане и пречистване. Пациентите са със затруднен контрол-психолабилни са.
-затлъстяване-повишава риска от Хипертония, Диабет, ССз-ния. Лечението е по стандарт и включва: медикаменти, балансирана диета, двигателен режим и психотерапия.
* Поведение тип А-нарича се още инфарктно поведние. Изследванията показват, че тези хора са 2.5 пъти повече изложени на инфаркт в сравнение с общата популация. В основата лежи амбицията-изключително амбициозни хора, работохолици, нетърпеливи, винаги бързат, мислят единствано за професионалното си израстване. Те работят много, по(иват малко и среса им е прекомерен.

3. История на медицинската психология
В историята на мед. през ХVІІІ-ХІХв. се разработват т.н. класически клинични методи за изследване на телесно болния, което дава началото на по дефиринцирано изучаване на заболяванията и съответно начало на наблюдения на псих. състояние на болния от всички заболявания.
Постепенно се обогатяват сведенията за психологията на болния. Един от представителите е френския психолог Рибо, който изучава закономерностите на псих.дейност не само в здр.хора, но и в псих.болните.
Първото ръководство по МП е побликувано от берлинския психолог Лотце през 1852год.
Следващия автор-20 год. по-късно излиза "психологична медицина" на Тюк.
Тези две книги носят ограниченията на своето време, защото по скоро представляват очерци на тогавашната психиатрия и историята на развитието и. Независимо от това тези ръководства дават първия тласък в развитието а МП.
Вторият тласък дават успехите на експелименталната психология през втората половина на ХІХв. През 1874год. Вилхем Вунд основава в Лайпциг първата с света лаборатория по Експериментална психология. Следва Бехтерев който създава същата в Русия през 1885год. при Мед. факултет на Казански университет. Малко след това се обособява и ІІ-рата лаборатория от Корсаков в Психиатрична клиника в Москва. Заслугите на Корсаков са, че той за пръв път обособява т.н. психично лечение в самостоятелен рздел на медицината. Друга заслуга има и Павлов който работи предимно в областта на физиологията, но подчертава тясната връзка м/у психиката и тялото.
В началото на ХХв. се появява Психолог. медицина на Жане, в която той излага богатия си клиничен и психотерапивтичен опит.
През 1922год. излиза МП на Кречмер, в която автора прави сериозен опит да я раздели като самостоятелен раздел на науката, занимаващ се с аномалиите на псих.живот, а не само с чистите психиатрични проблеми. Кречмер застъпва Конституциално-биологичното направление, което независимо от недостатъците си десетки години остава основното ръководство по МП.
Други автори които обогатяват МП са: Берншейн, Рибаков, Шилдер, Александър, Дънбар.
От западните ръководства: Франкъл, Баминт и др.
В Б-я работят: Кръсников, Чолаков, Владимир Иванов, Христозов.

4. Теория на А.Маслоу за потребностите
Тя подчертава занчението на две фундаментални изходни положения:
* Ние сме нуждаещи се животни, чиито потребности зависят от това, което вече имаме. Само потребности които не са още задоволени, могат да въздействат в/у поведението ни
* Нашите потребности са подредени йерархично на базата на своята важност. След като се задоволи някоя потребност, възниква друга която изисква задоволяване
Маслоу изказва хипотезата за наличието на 6 нива на потребност:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Приложна психология 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.