Процесът мислене при животните


Категория на документа: Психология




Югозападен Университет
"Неофит Рилски"
гр.Благоевград

РЕФЕРАТ

Тема: Процесът мислене при животните

Изготвил: Проверил:

.................... х.ас.Т.Гергов

спец: Психология -I курс

фак.номер:.......

Мисленето е съществена страна на интелекта. Неслучайно в по - тесен смисъл той се разглежда като мислене. То се явява потребност в усложняващите се условия на живота, когато пред обитателите на природата възникват непознати ситуации, трудности. Премерването, възникването в обстоятелствата, откриването на връзки и зависимости и взимането на решения слага начало на мисленето. В еволюционното развитие то се обогатява и усъвършенства и достига високо развитие у приматите.
Мисленето е дейност в ума, психически процес, който се извършва с образи на възприемането или на миналия опит - представите. В тази смисъл то е опосредствено. Ето защо мисленето на много от обитателие на природата има когнитивен характер. Те си създават вътрешна картина на дейстителността, с която взаимодействат, ''вътрешна карта'' по която се ориентират. Тя се състои от взаимно свързани представи за обекти, за тяхното местоположение, появяване, проявления. Те носят значима информация на животните за количествени, пространствени и времеви характеристики на средата.
Въз основа на мисленето:
1. Животните изпреварващо се ориентират в условията на средата.
2. В ума избират от възможни - целесъобразни начини на поведение.
3. Мислено се прилагат подхода, приет за добър, оценяват достойнствата му, последствията и при необходимост внасят корекции или се отказват от замисленето.
4. Вземат решение за действие и премахват към изпълнението му.
Освен проблемността (затруднението, противоречието между опита и неизвестното в новите условия), мисленето възниква при отделени подбуди ( мотиви), при способности на животни да отделят устойчиви (инвариантни) свойства, връзки отношения в средата, да предвиждат резултати от собствени действия, междинни цели и варианти за тяхното постигане.
Цялата мисловна дейност се извършва толкова по - бързо, колкото обстоятелствата са по - динамични, когато няма време за бавене. Тя гарантиа адекватност на поведението на животното, неговата успешност. Прави го по - маневрено в обстоятелствата и в този смисъл по - свободно.
При опастност например различни са посоките за бягство, местата за скриване начините (снишаване, притихване, заравяне в листата и др.). Животното трябва да направи своя избор и той не може да бъде случаен, хаотичен. Не може да е проявление на инстиктивен механизъм.

Когато трябва да прескочи дълбока река животното не предприема действието където и да е, а върви край брега, мислено съотнася възможностите на скока си с ширината на реката и изпълнява замисленото там, където преценява, че то ще е успешно. При ловуване също се проектира печеливша стратегия. Лъвското семейство, както и вълчата глутница при ловуване разпределят своите роли. Едни откриват дивеча, други го подгонват в исканата посока, където го обграждат,а трети се заемат да го нападнат и убият. Действията не са строго определени. Те могат да се сменяват в зависимост от информацията, която получават един от други т.е. променят тактиката си, осъществява се предварителното й проектиране. Или мисленето е тази сложна дейснот в ума, която и гарантира успеха на практическите действия на поведението на животните, проиграва в ума възможните начини на остипване и определя оптималните.
Мисленето се появява с възникването на търсещо поведение у животните т.е. на поведение, което расузнава обстановката и дата израз на предпочитания, което се основава на анализиране и оценяване. Търсещото поведение включва критично отношение към обстоятелствата, контролиране и коригиране на стратегиите. Вътрешното търсене на алтернативи, осъществено чрез мисленето, се отразява във виншните проявления на животните - търсещото им поведение.

Търсещото поведение, обусловено от многобройните и все по - сложни взаимодействия на животните със средата, се проявава при развитие на мисленето и допринася за неговото разгръщане и задълбочаване. Мисленето като дейснот, която детерминира и черпи информация от търсещото поведение, се осъществява при съотнасяне на възприеманата ситуяция с миналия опит. Той позволява тя да се опознае, а с това да се овладява и да се действа по - надеждно. Без миналия опит ориентирането и констиктивната дейност биха били невъзможни. Съдържанието на опита са представите - нагледните образи на обекти, ситуации, начини на поведение. Те са опорите на мисленето. Ако по данни на Д. Мак Фарленд, на едни гълъби показваме храна и това придружаваме с включването на слаба светлина, а на други - поотделно (без свързване във времето) храната и светлината, то след няколко опити и двете групи гълъби еднакво кълват механизма, чрез който подава храната. Гълъбите от първата група обаче кълват и електрическата крушка. Това показва, че при тях е възникнала мислена връзка между светлината и храната.
Важен момент, който стимулира мисленето е любопитвството у животните. Риби, птици, бозайници през лятото се отправят към нови места, за да задоволяват своето любопитство. То много пъти е в основата на изследователската дейност. Известна е играта на кучета, на котки, с намерени предмети. Маймуна резус с часове се занимавала с подадената й играчка. Когато под нея поставили лакомство, маймуната лесно го открила и интересът към играчката изчезнал.
Нагледните образи, от които животните се ползват при мисленето има различна степен на обощеност. Тя се изисква и определя от промянящите се условия, при които животните осъществяват жизнените си функции, кето ще рече на мястото, кето те заемат в еволюционното развитие. Даден вид хищници могат да се различават по големина, по височинана звуците, които издават, по промени в цвета и дължината на козината, но това не пречи на животните да ги възприемат като еднакво опасни, като един и същ неприятел. С други думи, животните си изработват обобщени представи за възприемането, отделят значими признаци, на които бързо и точно го разпознават и това услеснява при определяна на начина на реагиране. Стъпки и специфичен мирис на хищника са в състояние да възпоизведат у ориентиращото се животно обобщения му образ и с помощта на мисленето то да реализира най - добра търсещото поведение за избягване на опасността. На мишки, научени да минават през съчетания на Т лабиринти, последователно премахватли някои от сетивата , кето изключвало участието на все повече видове усещания при ориентирането.Въпреки това, мишките постигали целта, преминавали успешно през усложнения лабиринт. Оказало се, че в своята активност те си съставяли абстрактни образи за направлението на движенията, за положението на лабиринта. Те ги ''освобождавали'' от влиянието на специфичните местни ориентири на лабиринта и на окръжаващата среда.
Гълъби били научени да разпознават фотографии фигурата на човек. Това те успешно правили и не се влияели от цвета на кожата на лицето сред възприеманите хора, от мястото което заемало на фотографиите, от позите му. Под друг опит маймуни били учени да намират изображенията на три насекоми сред нарисувани листа, плодове, пръчки, сходни по големина и цвят на насекомите. Маймуните успели да постигнат потребната диференцировка, кето се приема като свидетелсвтво за образуване на понятие. Те били научени също така, да разпознават цветовете на растенията от други техни части.
На разстоянието от завързано куче било поставено месо. То можело да го вземе само ако придърпа връвта, за която месото било завързано. Отначало кучето правило преки опити да достигне целта. Случайно придърпало връвта с месото. По - нататък се ползавало от опита. Това показва, че е открило и закрепило в паметта си съществена връзка - показалател за извършена мисловна дейност. Тя е присъща и на птиците. Р. Шавен установява, че те могат да се усвояват едновременно по четири задачи. Например сойката да се научи да вдига четири капака, докато не намери две зърна, зелени капаци, докато не открие три зърна, червени, докато не клъвне четири зърна, бели, докато не намери пет зърна. По този начин се доказва, че птиците умеят да броят. Веднъж сойка вдигнала капаци и открила четири зърна от необходимите пет. Експериментът се готвел да запише, че опитът е неуспешен. Тогава сойката извършила нещо необичайно. Тя спряла пред първата празна кутия и се поклонила веднъж. После втората кутия направила два поклона, пред третата - един. Изведнъж започнала отново да вдига капаците, докато не намерила петото зърно. След това сойката се върнала в своята клетка.
Папагал на име Жако, описан през 1959 г. от Лъгер, след продължителното обучение можел да отличава осем от седем, когато преди се е считало, че птиците не могат да се оперират с числа повече от седем. Жако съумял да разбере, че четири, шест или седем светещи лампички означават: изибрай четири, шест или седем зърна безпорядъчно разположени в няколко кутии. Допълнително обучение не било потребно, когато светлините заменили със звуци, които имали различен ритъм и височина (от флейта). Папагалът можел дори да комбинира числа, когато му били показвани едновременно или последователно - например като чувал два тона на флейтата, той отивал и отварял капака на кутията, на който имало две точки. Въз основа на изследвания Р. Шавен прави заключението, че мисълта, която не е изразена с думи, е особеност обща за човека и птиците. Огромното различие на човека от птиците се състои не толкова в съдържанието на мислите, а в способността те да се формулират с думи. Доказано е, че птиците извършват мисловни операции. Те сравняват, обобщават, избират, свързват събития. Животните осоцират миризма на хищник с неговото появяване, приклекналата поза като знак на помирение и др. , т.е. богатство от сигнали - с определени следствия. Риби били хранени на червен триъгълник. Те не обръщали внимание на правоъгълника, който бил под триъгълника. Създадената условна връзка - триъгълник - храна, била обобщена и рибите започнали да реагират на всички предмети с остри ъгли, но не и на правоъгълни.
Ян Дембовски описва интересни опити с мишки, които разкриват възможностите им да се абстрахират т.е. да разпознават предмети по важни признаци. Камера, в която имало мишки била с три еднакви врати. На тях били закачени бели кръгове на червен фон с различна големина - в отношение 1:2:4. Едни от мишките били дресирани да се ориентират на най - малкия кръг и да преминат през вратата, зад която имало подкрепление (храна). Други били обучавани да различават най - големия кръг и да извършват съответно преминаване през вратата, а трети да диференцират средния по големина кръг. След създаване и укрепване на навика мишските проявили способност за транспозиция т.е. когато била изменена абсолютната големина на кръговете (при запавзване на съотношениетото), мишките отново избирали най -големия или най - малкия кръг според дресировката. Опитът по - нататък бил усложнен като вместо кръгове на вратите били поставени триъгълници в същите съотношения. Изборът пак бил правилен.Животните действали съобразно разликата в големината на фигурите. Това потрърдило възможността да абстрахират, да се ръководят от относителни признаци. По - нататък на мишките били показвани окръжности и фируги с различна степен на яркост. Част от животните се справили и с тези по - сложни задачи. Трудност за мишките представлявало ориентирането по средната величина. Причина затова е невзможността едновременно да обхващат два признака (най - голяма и най - малка фигура).
След осемдесет опита пилета били научени да преминават през по - малката от двете врати в клетката. Когато по - малката врата била разширена така, че тя станала по - голяма от голямата, пилетата започнали да преминават през по - малката, която преди това била голямата т.е. ориентирали се на принципа, на отделния и обобщен признак - големина. Слон бил научен да различава кръст от окръжност. Успешните му действия били възнаграждавани. Скоро той започнал да посочва за кръстове всички линии, които се пресичат т.е. извършил обобщение.
О. Къолер учил гълъби, папагали, гарвани да различават количества от 1 до 7. Той успял да научи птиците да кълват толкова зърна колкото пръсти покаже, колкото пъти светне електрическата крушка или звънец. Те извършвали сравнения и абстрахирания, които им позволили да се справят със задачата. Къолер установил, че видовете птици имат различни граници, в които могат да осъществяват мисловната си активност. Гълъбите могли да постигнат мисловната си активност в пределите на числата до 5, гаргите и вълнестите папагали до 7 и само папагалът Жако се ориентирал в количества до 8. Той бил в състояние да усвои и до 100 човешки дими и да ги свързва в извсетни ситуации.
Вътрешните състояния и потребности на животните в затруднени условия са пусковия механизъм за разгръщане на мисленето. Опасностите активизират мисленето за тяхното избягване. Гладът стимулира животните да търсят решение на проблема за намиране на храна, да изследват мислено различни възможности и да предприемат най - надеждната. В първия случай външните обстоятелства, свързани с вътрешните, стимулират мисленето и това му предава непреднамерен характер. Във втория - гладното животно по вътрешни подбуди осъществява мисловна активност и в този смисъл тя е преднамерена.
При непосредствено възприемана цитуяция и в зависимост от нейната сложност, животните разгръщат своето мислене било то в хода на практическото разрешаване на затруднението ( търсят храна, намират подходящо място за нощуване и др.) и то прави мисленето им нагледно-действено или преди практическо поведение, като се опират на своя опит от нагледни образи, предварително птоучват ситуяцията, определят начина на постъпване и тогава предприемат непосредственото му осъществяване. В този случай мисленето на животните е нагледнообразно. Към него те прибягват, когато е потребно да се избере оптимален начин на постъпване, особено когато от това зависи съхраняването на живота. Не може практичеси да се пробва дали е въсможно хишникът да бъде уплашен. Наложително е да се избере най - надеждният начин, колкото и за кратко да е времето за това. Въз основа на миналия опит е потребно бързо в ума да се съпоставят начини на постъпване с оглед на условията и да се действа по най - перспектияния.
Много са нагледните образи, които животните притежават и мисловните действия, които извършват. Те им помагат да разграничават познатото от непознатото, благоприятното от опасното, целесъобразно да постъпят в променени условия, където онаследените механизми не им осигуряват жизнено потребно поведение. Мисленето на животните без имена не ги лишава от неговото присъствие и умело използване. Тяхното безименно мислене изпълнява успешно своитеориентиращи, оланиращи, направляващи, контролизиращи и др. функции. Д. Мак Фарленд съобщава, че след като навъшат шест месеца, жабите вече се ориентират по абсолютните размери на възприемането на обекти, независимо от разстоянието, на което те се намират. Това е резултат на съждения за разстоянията при оценка на размерите. Маймуните, когато са възпрепятствани да се движат по най - краткия път към целта, използват странични пътеки, което показва, че те имат мислен образ на околната среда. Възрастен павиан се катерил по отвесна скала. Под него на каменна площадка си играели малки. Изведнъж се отронил голям камък и политнал към площадката. Павианът ловко го хванал и изкрещя;л за опасност. Изчакал малките да се отдръпнат и тогава пуснал камъка. Покатерил се на стената по - нататък.
Млад павиан радразнил по - голям мъжки. Предусещахки опастността, той побърал да седне до по - възрастен мъжки. Последният възприел заплахата към себе си и реагирал, при което заплашващият отстъпил.
Силно развито е мисленето при делфините и дори някои автори изтъкват,че то е по-бързо отколкото при човека.
Мисленето достига високо развитие и приматите. Изпреварващо ориентиране в ума помага на шимпанзето да обели пръчка и с нея да бърка в мравуняка с цел да се полепят мравки, които да оближе. То му позволява да използва пръчката като средство за отбрана, за докосване на себеподобни като знак на подканяне или за объщане на внимание.

Използвана литература:
Еволюционна психология 1997г. -Любомир Георгиев
Еволюционна психология 2003г. -Любомир Георгиев



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Процесът мислене при животните 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.