Просоциалното просоциалното поведение просоциалното поведение


Категория на документа: Психология


В психологическите изследвания темата за просоциалното поведение е обвързана с развитието на детето в различните стадии.Просоциалното поведение се разглежда в контекста на емоционалното и социокогнитвиното развитие, на идентичността и ценностното съзнание, в зависимост от структура на аза и социалните отношения, в който е въвлечен. Динамиката на просоциалното поведение е проследена в структурен и онтогенетичен план, очертани са индивидуалните и половите различия в просоциалните ориентации,измененията в мотивите, и в разбиранията върху просоциалното поведение,влиянията на просоциалното поведение върху самоутвърждаването и развитието на идентичността и характера на детето.
Като цяло обаче изследванията върху просоциалното поведение в прехода към юношеството си остават ограничени, въпреки съществените трансформации в развитието на този стадий.
Целта на изследването е да очертае различията в проявите на просоциалното поведение при децата в прехода към юношеството, като и влиянията на емпатията, на социо-когнитивното и моралното мислене, на различните ориентации и ценности и характера на социалните отношения при неговото разгръщане.
Емпиричните изследвания откриват,че през този период просоциалното поведение придобива много по разнообразни форми на обективиране и смисъла на детето.
Основните дебати обикновено са свързани с това дали просоциалното поведение е устойчиво във времето и ситуациите.
Въпреки съществуващите неясноти има няколко концептуални причини поради,който се приема, че просоциалното поведение се развива. Много от децата, тенденция, която се запазва и през юношеството са склонни да обвързват моралната незрялост с отклоненията от просоциалното поведение. Около 75% от юношите вярват ,че прехода към зрялостта е свързан с преодоляване на центрираността в собсвения аз и със засилване на сензитивността към другите.Казано по общо ориентацията към другите и преодоляването на ориентацията към себе си се разглежда като белег на зрялост.Децата започват да свързват собствената и чуждата перспектива ,чуждата перспектива се вгражда в собствената перспектива,което е придружено с изменения в нагласите,ценностите и вярванията,засягащи другите.Децата разбират по -дълбоко,че другите могат да имат позиция и разбирания,които са различни от собствената позиция и разбирания,разбират,че могат да застанат на перспективата на другите,което открива възможност за изграждане на отношения с различни форми и за откликване с различни просоциални действия.Способността да се разбира чуждата перспектива започва да се генерализира,което открива в съзнанието другия като обобщен друг.
Зависимостта на моралното мислене от развитието на способността да се застава на чуждата гледна точка.
Емпиричните изследванията откриват,че в тази възраст развитието на способността да се застава на чуждата гледна точка се определя от измененията в поведението и социалните отношения.
Обвързването на просоциалното поведение с емпатията свидетелства за разбиране,което допуска наличие на определена готовност за жертва.Присъствието на вината като мотив за просоциалното поведение се обяснява с нейния интерперсонален характер и връзка с емпатията.Вината подтиква към осъзнаване на причинените ощетявания и към предприемане на действия на тяхното компенсиране,които по същество са просоциални.
Връзката между емпатия и вина обяснява силата на вината като мотив за просоциални действия.Така просоциалното поведение се оказва в разбирането на децата ориентирано към другия,а не към облекчаване на собствения дистрес.
Просоциалното поведение е силно свързано и с мотиви като реципрочност и приятелство.Ако емпатията и вината насочват разбирането към свързването на просоциалното поведение с принципа на грижата ,то приятелството и реципрочността-с принципа на справедливостта,като се подчертава неговата инструментална ценност.
Макар и слабо ,понякога децата свързват просоциалното поведение с възможността да се подобри публичния аз-образ или да се постигне съвършенство.
В тази възраст детето става много по чувствително към себе си,към собствения вътрешен свят и само определеност , към приемането от връстниците.Осъзнаването на различието между интимния и публичния аз-образ,чрез което детето легитимира себе си пред другите,засилва чувствителността към просоциалните действия,доколкото чрез тях детето представя себе си пред другите.
Емпиричните анализи показват ,че децата свързват просоциалното поведение с действието на мотиви ,които са с различна насоченост.В разбиранията на просоциалното поведение обикновено се насочва емпатията,която се обединява с вината,реципрочността и приятелството,по слабо като мотиви са представени подобряването на публичния образ и стремежа към съвършенство, обединява в себе си едновременно и двете ориентации-към другия и към себе си.
Обясненията изключват противопоставяния та на отделните ориентации.Все пак доминиращо значение в разбиранията придобива ориентацията към другия.Мотивите,издаващи насоченост към другия,се обединяват с мотиви в насоченост към собствения аз.
В разбиранията на децата просоциалното поведение се открива като -поли мотивирано-зад него се откриват мотиви с различна насоченост;
-изпълнено инструментална ценност-подпомага разгръщането на междуличностните отношения,
-съзнателно и преднамерено-освободено от случайностите.
Емпиричните анализи откриват различия в обясненията на просоциалното поведение ,когато е вписано в контекста на отношенията дете-дете,дете-възрастен.

Просоциалното поведение изисква личен поглед върху
ситуацията, лично мнение относно участниците в нея. За него няма
универсална програма за решения. Поради тази, а може би и поради
хиляди други причини, в днешното общество се забелязва
изключително голям, дори тревожен дефицит на подпомагащо
поведение. Ежедневно ни заливат потоци от информация, но все по-
рядко може да се открие в нея пример за такова поведение. Телевизия,
радио, вестници, всички масмедии ни засипват с новини за
престъпления и извръщения . Цялата тази палитра от най-разнообразни
видове агресивно поведение сякаш засяга самолюбието на хората,
техният вечен стремеж към уникалност и ги подтиква да създават все
по-нови негови нюанси, за да се появи и техният лик на първа
страница или във водещите новини. Агресията се е превърнала в
болест, заляла цялото човечество. Бездушието, конкуренцията и
експлоатацията е неизменна част от поведението, дори и към най-
близките. Всичко това представлява част от проблемите, поставени
пред социалните психолози от много години насам. Голяма част от тях
все още таят надеждата, че опитите да се заличи всичко човешко у
човечеството няма да бъдат доведени до успешен край. Като мярка
срещу цялата тази агресия, разпростряла се върху целия съвременен
свят, те издигат лозунга за повече човечност в отношенията между
хората, за по-често проявяване на просоциалното поведение.
Разбира се когато става дума за децата нещата стоят по разлика
начин. За това трябва да се взима в предвид връзката между:
Когнитивните процеси и порсоциалното поведение- много е важно
да се знае какво е разбирането на детето за просоциалното поведение
/ като трябва с простички думи да му се обясни какво е това/ ; какво е
разбирането на детето за страданието на другия, може ли да различи
емоциите при останалите хора и как би реагирало при различно те
емоции; как би обяснило причините за това поведение, и как ще може




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Просоциалното просоциалното поведение просоциалното поведение 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.