Просоциалното просоциалното поведение просоциалното поведение


Категория на документа: Психология


да му помогне т.е за добро или за зло/ възможността да направи
само оценка на поведението си и на собствените си емоции/
Емоционалните процеси и просоциалното поведение - какво е
мнението на детето за отделните емоции като емпатия, симпатия,
вина, гордост, безпокойство, влияят ли те върху просоциалното
поведение и дали разбират на чуждите емоции влияе ли това
разбиране на преживяванията и на просоциалните действия.
Социалните взаимодействия и просоциалното поведение -
просоциалното поведение се разгръща винаги в определен контекст и
как промените в този контекст се отразяват върху просоциалните
действия; каква е връзката между социалните действия и
просоциалното поведение.

Според Пише интенционалността е основна характеристика на
просоциалното поведение. Това означава,че поведение, което е
извършено по принуда или случайно, независимо ,че е довело до
положителни последици , не може да се приеме за просоциално
поведение. Пиеже разкрива задълбочено измененията в детското
разбиране върху интентионалността на поведението. Детското
разбиране за моралност или неморалност е било предмет на много
изследвания . Пиеже открива,че малките деца съдят за природатана поведението , като отчитат външните белези. По-късно децата започват да отчитат и други белези т.е. характерът на поведението
започва да се определя като се отчитат мотивите и намеренията.
Правени са редица проучвания относно използването и осъзнаването
на интенционалността при децата. Редица видни психолози са провели изследвания. Така например , Айзенберг твърди,че децата могат да използват мотивите за разграничаване на поведенията, завършващи с
положителни последици. Той открива ,че 3-4 годишните деца , които на могат да разграничават случайните от не случайните поведения, оценяват много по -високо положително мотивирания герой,
независимо че последиците от действията са едни и същи. Още много психолози са направили проучвания по това поведение и изводът е,че децата изпитват трудности при разграничаването на мотивите, когато съществува изразено различие между силата на последиците от действията и мотивите. Ако последиците от действията са
положителни, а мотивите -негативни, децата са склонни да
атрибуцират по-малка негативност от очакваната в мотива. Други учени откриват също,че децата обясняват просоциалното поведение чрез нуждите на другите. Обикновено те посочват като основания за
отклика физическите и емоционалните нужди на другия. Освен това изборът на отклика се определя от съдържанието на нуждата и от формата, в която е представена.
Просоциалното поведение при децата обикновено се интерпретира чрез интенционалността - това е поведение, което е насочено към другия ; не- интенционалността разкрива поведението като не- просоциално. Интенционалността разделя просоциалните от не- просоциалните действия и може да се анализира чрез процедурите на Пиаже - представяне на различни дилеми, с които се оценяват детските разбирания, обхващащи отношенията между последиците от действията и мотивите, които стоят зад действията. Разбира се, съществуват и други процедури , които разкриват по-прецизно разбирането върху интенционалността. В едно от изследванията с децата се е оказало, че малките деца изпитват затруднения, когато трябва да осмислят последиците в пространството на различните интенции. Постепенно обаче, с развитието на способността да се координират различните перспективи, детето започва да се освобождава от ограничеността на оценяването - просоциалното поведение започва да се оценява чрез отчитане на различни
измерения.
Много е интересно как децата обясняват чуждото поведение? При малките деца е важно , положителният герой да има последователно поведение и да прави повече добро. При по-големите деца се наблюдава разсъждения,че основата на просоциалното поведение се свързва с доброволността, саможертвата и изключват външното задължение или себе обслужването. По този начин се стига до извода,че разбирането на детето започва да се доближава все повече до разбирането на възрастния. Обикновено просоциалното поведение се свързва с наградата заради проявената отзивчивост или за да се избегне наказанието. Малките деца допускат,че просоциалното поведение ограничава наказанието и критиката. Децата свързват това поведение с външни причини и това разбиране се запазва до 12 -13 годишна възраст. Понякога оценяването на просоциалното поведение се извършва, като се използва разделянето на положителни и отрицателни мотиви. Към положителните се отнасят- желанието за награда, емпатията, интернализирани ценности. Обяснението на децата, участвали в експерименти, е че с възрастта отслабват позоваванията на мотиви с ориентация към авторитета, одобрението наказанието и се засилват позоваванията на мотиви с ориентация към другия - емпатия, реципрочност, нормативност - аз съм длъжев да се отзова. Освен това, децата много по-лесно се ориентират в мотивите,
когато са зададени в положителна форма. С възрастта се засилва и позоваването на ценности, които са значително обобщени. Как се изменя самооценяването на детето по отношение на извършените от него действия?Известно е,че съществува различие между обяснението
на собственото и чуждото поведение. При възрастните съществуват 4 базисни различия и е важно да се знае,че при децата тези различия при оценяването се запазват. Децата са склонни да обясняват конструктивните поведения с вътрешни характеристики, а десктруктивните поведения - с външни . Понякога обясненията
обслужват Аз-а. Тези тенденции се засилват не само , когато се оценява в плана на отношението успех-неуспех, но и в плана на отношението аз- другия, с което детето подчертава значението на собствения си принос. Чрез това специфично атрибуциране детето се
опитва да засили преди всичко самооценката си и собствения публичен аз-образ. Всички тези изкривявания имат мотивационна природа и се дължат на стремежа да се усили самооценката.
Мотивацията при децата най.често се изследва , като децата се поставят в ситуации, изискващи разделения на притежание. След това се помолват децата да обяснят причините за собствените си действия.
Обикновено просоциалното поведение е свързано с мотиви, които са различни за отделните възрасти : егоцентрични - при 7 годишните ;
реципрочният-при 9 годишните ; справедливост- при 10 годишните.
Като резултат от многото изследвания може да се достигне до извода,че с възрастта мотивите, които стоят зад различните действия за оказване на помощ, се променят. Започват да преобладават по-
високите мотиви; поведението се освобождава от външната принуда и обещания; започва да се създават мотиви , свързани с размишленията за благосъстоянието на другите и социалните подобрения; постепенно в отговорите на децата започва да се открива емпатини елементи,
което се засилва с възрастта. Доказано е,че децата между 6-11 години се ръководят от нормативните причини, за да избегнат неодобрението.
Освен това децата обясняват собственото си поведение към връстниците, като се позовават на нуждите или нормативите. Много малко деца обясняват своето поведение с наградите , одобренията или наказанията. Децата доказват,че просоциалното поведение може да бъде зададено от емпатията, само ако е спонтанно, а не изискано или наложено.
Просоциалното поведение при децата е различно към различните възрастови адресати. И това поведение и неговото осмисляне се определя от позицията в отношението спрямо другите. При отношения, изградени върху неравенство , авторитета, подчинението, разбирането на просоциалното поведение е по различно от разбирането на това също поведение , когато е свързано с отношенията на равенство и реципрочният. Общуването с връстниците е повече просоциално - споделянето, състраданието, са много по-често срещани. При отношенията с възрастните , децата споделят за : подчиняване на авторитет, принуда, страх от наказание, стремеж за спечелване на облага, стремеж за спечелване на одобрение, необходимост от задоволяване на нуждите и т.н. .За това е важно да се знае,че обясненията за собственото и чуждото просоциално поведение се изменя с възрастта.
Връзката между когнитивните процеси и просоциалното поведение е силно изразена, но това означава ли,че децата имат способността да оценят състоянието и ситуацията на другия? Не е трудно да се предположи,че малките деца по-трудно биха разбрали нуждите на другите. Това може да се дължи не само на недостатъчното разграничение на собствените и чуждите нужди, но и на погрешното
разбиране на чуждите нужди на база просоциално поведение. С възрастта разбирането на детето се променя. Детето започва да разбира ,че собствените преживявания са различни от тези на останалите хора около него. Освен това детето започва да отчита много повече информация- ситуационна и личностна и т.н. това дали може едно дете да застане на позицията на другия е важен момент в
неговото мислене. Освен това разбирането на гледната точка на другия може да се използва за постигане на цели, които са далеч от просоциалното поведение. Разбирането на чуждото състояние не винаги се трансформира в постъпка. Освен това просоциалните действия могат да се разгърнат и без да се застава на чуждата гледна
точка - автоматично, чрез актуализиране на собствен минал опит. С напредване на възрастта се усилва и опита в децата да застават на позицията на чуждата гледна точка. Децата стават способни на много дълбоки разбирания на чуждите чувства, интенции, стремежи и действия. По отношение на просоциалното поведение обаче разбирането на емоциите на другия има по-силно влияние в сравнение с разбирането на мислите и действията. Разбирането на емоционалните състояния на другия засилва емпатията, което допълнително влияе нае просоциалното поведение.
Просоциалното поведение зависи от обяснението, което А-зът ще има за причините, породили състоянието на другия. Преди да предприеме каквито и да е действия, детето ще се опита да разбере какво точно се е случило. Разбирането е когнитивен акт и се основава на атрибуцирането, което е свързано с приписването на определени причини и осигурява вземането на решение за конкретно действие.
Между атрибуцирането и просоциалното поведение при децата има непосредствена връзка. Децата са много по склонни да дадат част от наградата си, която са получили, на деца в мизерно състояние, от колкото на деца, които се радват на благополучие. Децата са много повече склонни да реагират просоциално, ако открият, че състоянието на другия е причинено от неща, които са извън границите на възможността за контрол. Аналогично е ,че подрастващите са склонни да дадат част от парите си на деца, които действително са затруднени, и много по-малко склонни да дадат на пари на деца, които необмислено са ги пропилели.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Просоциалното просоциалното поведение просоциалното поведение 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.