Психични разстройства с начало в детска възраст


Категория на документа: Психология



Епидемиология Съвременните епидемиологични проучва¬ния показват известни различия в честотата на генерализираните разстройства на развитието поради методологични различия. Най-често ци¬тираните данни са от изследванията на Baird, Simonoff, Pickles и съавт. (2006) и Е. Fombonne (2003). Превапентността на всички генерализи¬рани разстройства на развитието е от 30 до 100 на 10 000, като 13-30/10 000 е при аутистичното разстройство, 3-11/10000 - при синдром на Ас- пергер, при дезинтегративното разстройство е 0,9/10 000. Важно е да се отбележи, че данните за честота 24,8/10 000 се отнасят към групата на неуточнените разстройства, тъй като не покри¬ват критериите за типично аутистично разстрой¬ство.

Честотата на диагнозата генерализираното разстройство на психичното развитие (а от там и на аутизма) със сигурност е нараснала. Очевидно е, че това нарастване на броя на децата е свър¬зано с промяна на дефиницията и диагностичните критерии, както и възможността за ранна диагно¬стика. През последните години има някои споро¬ве относно етиологичната значимост на външни фактори, вкп. ваксини и др., която не намира науч¬ни доказателства. Наблюдаваната висока честота на нови случаи в определени райони се обясня¬ва с нарастването на достъпните диагностични услуги, служби и професионална помощ, които увеличиха капацитета на здравната система да идентифицира децата с аутистично разстройство в най-ранна възраст. Например, почти епидемич¬ното нарастване на броя на случаите с диагноза генерализирано разстройство на развитието в ра¬йона на Бостън се свързва с близостта на мощен университетски център, който осигурява достъпна диагностика, включително с изследователска цел. От 2006 год. в САЩ се провежда широкомащабно проспективно изследване, което оценява евенту¬алното значение на многобройни биологични и психосоциални фактори за разпространението на разстройството.

Аутистичното разстройство е разстройство на невропсихичното развитие с неизвестна етиология при недвусмислено генетично участие. Конкордантността за монозиготни близнаци е 60-90%, а за дизиготни - от 3 до 10%. За по-ши¬рокия спектър от социални и комуникационни нарушения тя е 92% при монозиготни и 30% при дизиготни близнаци. Генетичният компонент се отнася към повече от 100 гени и генетични аб- нормности. Те са наблюдавани при митохондри- алните гени и всички хромозоми с изключение на 14 и 20. Вероятно тези многобройни гени вза¬имодействат с външни фактори, за да се полу¬чи разстройството. Поради комплексната хете- рогенност и вариабилността на поведенческия фенотип на аутизма се смята, че някои гени са по-силно въвлечени в унаследяването - напр. 7ц, който се среща и при специфични говорни нару¬шения. Аутистичното разстройство е 4-8 пъти по- често при момчетата, отколкото при момичета¬та, което предполага Х-хромозомен компонент. Смята се също, че има връзка с чупливата Х-хро- мозома, туберозната склероза и някои епилеп¬тични синдроми.

Има многобройни изследвания на външните фактори с възможно етиологично влияние за възникването на аутизма. Въпреки първоначал¬ните идеи, че аутизмът е свързан с емоционална дистантност и студенина на майката - сега тази теза е напълно отречена. Многобройни науч¬ни изследвания са установили, че няма връзка между аутистичните разстройства и ваксините, съдържаши тимеразол. Аутистичното разстрой¬ство не е форма на шизофрения, както се пред¬полагаше преди.

Невроизобразителните методики показват някои абнормности. Откриват се промени в об¬ластта на малкия мозък, пис1. ат1дба1ае и хипо- кампа. Чрез позитронно-емисионна томография се разкрива намален серотонинов синтез в тапа- муса и фронталния лоб. Извършените изследвания на някои секции в мозъка, отговорни за разпознаване на човешкото лице (gyrus fus/formis), показват затруднена активация при аутистични хора. Друга теза изхожда от факта, че първите 2 години от живота са основни в ранното мозъчно развитие, този период се характеризира с бурно невронално и аксонално развитие, с формиране на синапсите и миелинизация. Някои изследва¬ния показват, че децата с аутистично разстрой¬ство имат увеличен обем на някои мозъчни дялове като малкомозъчните структури и ами- гдалата. Изтъква се, че абнормно мозъчно нара¬стване през първата година от живота на детето е по-отчетливо във фронталната, темпоралната и малкомозъчната област - области, отговорни за функции от висш порядък (когнитивни, езикови, емоционални). Този период на ранно бурно раз¬витие е последван от забавяне, което води до аб¬нормно съотношение на мозъчните области. Има хипотеза, че първичното бързо развитие е отго¬вор на въздействието на някакви неблагоприят¬ни фактори, които действат пренатално, но тази хипотеза не е доказана. Има данни за промени в медиацията, които включват както допамино- вата, така и катехоламиновата и серотониновата системи.

Клинична картина Клиничните прояви на генерализираното раз¬стройство на развитието варират съобразно тежестта на увреждането. Във всички случаи при¬състват нарушения в областта на реципрочната социална интеракция и комуникацията. Наблю¬дават се рестриктивни и репетитивни, стереотипни латерни на поведението и интересите.

Аутистично разстройство. Дефицитите в постигането на взаимност и в комуникацията са изразени и могат да бъдат наблюдавани от ранна възраст. На 6 месеца е затруднено пости¬гането на очен контакт с родителите. Не се на¬блюдава реципрочна усмивка (когато родителят се усмихва). Детето не се отзовава при опит да бъде включено от страна на родителя в после¬дователни вокализации, в игра на "ку-ку". То не проявява страх от непознати. Не се обръща при повикване. Често детето въобще не прави опити да говори, но може и да усвои отделни думи и дори кратки фрази, но те не се използват за ко¬муникация и с времето се "губят". Често се сре¬щат репететивни абнормни движения на тялото и особено на ръцете. Наблюдава се съпротива към промяна на средата, детето може да се фИк. сира към определен нежив обект. Може да по- каже висока чувствителност и да търси активно или да реагира с паника на определена сензор, на стимулация.

Независимо че няма патогномоничен симп¬том или поведение, което да се среща при всички деца, повечето от тях имат проблеми при т.нар споделеното внимание или въображаемите игри (pretend play). Споделеното внимание е способ¬ността да се използва очният контакт и посочването за целите на споделяне на опит с другите. Това е умение, което би трябвало да се развие до 18-ия месец.

Разстройство на Аспергер. Децата с това разстройство имат подобно увреждане в раз¬витието на реципрочната социална интеракция, като показват най-често репетитивно поведение и ограничени, устойчиви и странни интереси. По принцип те обаче нямат сериозно езиково на¬рушение, каквото е характерно за аутистичното разстройство. Те имат дефицит в невербалните и прагматични нива на комуникацията (лицева екс¬пресия, жестове). Често телесно са несръчни и незрели, понякога имат особена стойка. Обичай¬но правят впечатление на странни и ексцентрич¬ни. Децата с разстройство на Asperger са с висок риск за бъдещи психиатрични разстройства.

Дезинтегративно разстройство. Известно е още като деменция на Хелер. Характеризира се с нормално развитие до 2-4-годишна възраст, последвано от тежко нарушение на психичното и социалното функциониране. Дълбокият регрес засяга всички области на развитието, включи¬телно и контрола върху елиминационните фун¬кции.

Рет синдром. Това е разстройство, свързано с Х-хромозомата, което засяга главно момичета. Превалентността му е 1 на 10 000.

Времето на диагностициране зависи от те¬жестта на разстройството и придружаващите го дефицити. Оценява се ранното социално и ези¬ково развитие, комуникацията с близките, когни- тивните характеристики и, евентуално, наличие¬то на необичайна сензитивност към стимули, на репетитивни поведения и ограничени стереотип¬ни интереси.

Освен клинично наблюдение в цялостната оценка се използват оценъчни скали. Те са осо¬бено полезни за наблюдаване на прогреса на развитието и интервенциите. Такива са, напри¬мер, CHAT (разработен от Барон-Коен за деца, по-малки от 18 месеца) и CARS (на Чоплер). Два структурирани инструмента имат златния стандарт за диагностициране на аутистично раз¬стройство -ADI и ADI-R.

Ранната диагноза е от изключително значе-ние. Тя може да бъде поставена между 2- и 3-го- дишна възраст. Това изисква участие на обучени професионалисти, тъй като е необходимо да се оценят различни аспекти от развитието на де¬тето и семейството, което изисква достатъчно продължителен контакт и мултидисциплинарен екип.

Диференциалната диагноза изисква изключ¬ване на други диагнози и състояния като: умстве¬но изоставане; езикови разстройства; елективен мутизъм; малтретиране или тежко неглижиране на детето.

Протичане и прогноза.Аутистичното разстройство като невроразвитийно състояние продължава през целия живот. Нивото на интелигентност и нивото на езиковите умения са най-важните прогностични белези. Една голяма част от неблагоприятните симптоми като агресивното или себеувреждащото поведе¬ние могат да бъдат избегнати и намалени при подходящо обучение и подпомагане на развити¬ето на детето В юношеството съществува риск от развитие на психотични симптоми, а при синд¬рома на Аспергер - на епилептични припадъци.

Повечето възрастни с аутистично разстрой¬ство изискват някакъв вид помощ в ежедневието. Качеството на живот освен от индивидуалните особености е зависимо от възможностите на се¬мейството и общността да предоставят условия за интеграция и грижи.

Няма медицински доказателства за ефикасността на алтернативните лечения.

Психофармакотерапия се прилага при сериозни поведенчески усложнения или по-късно в юношеството при развитие на психотични симптоми или епилептични припадъци.

Специфични разстройства на развитието. Както в МКБ-10, така и в DSM-IV тази група разстройства включва разстройства на комуникационните умения (експресивен и/или рецептивен език или артикулация), на моторните умения и на обучителните умения (четене, математика, писане или други академични умения).

При специфичните разстройства на развитието постиженията в областта на дефицита трябва да бъдат чувствително под очакваните за възрастта при наличие на добър интелект и условия за обучение и при липса на сензорни нарушения.

Оценяването на интелекта трябва да бъде извършено прецизно, трябва да се оцени както общият интелект, така и специфичната дисфункция. Важна е цялостната интерпретация на резултатите, която трябва да бъде направена от опитни професионалисти.

Препоръчва се включването на отделните деца в програми за специфична помощ да се определя не от нивото на общите им интелектуални показатели, а според техните конкретни специфични затруднения и потребности.

Специфични разстройства на развитието на речта и езика. Диагностичните критерии на рецептивното, експресивното и смесеното рецептивно и експресивно езиково разстройство изискват нали¬чие на дефицит с чувствително по-ниски показатели и нарушения в дадените функции.

Разпространение. Много автори подчертават, че високата честота включва случаи, които не се нуждаят от терапевтични интервенции. При забавянето на развитието на езика и речта честотата е 5,9%.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Психични разстройства с начало в детска възраст 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.