Психични разстройства с начало в детска възраст


Категория на документа: Психология


Изследвания в САЩ и Канада намират при 7% от 5-годишните деца специфично езиково разстройство. Изтъква се, че едва около 30% от тези деца се възприемат от обкръжението като деца с езиков проблем.

Както експресивните, така и рецептивните езикови разстройства традиционно се смятат за по-чести при момчетата. През последните години се смята, че е възможно това да се дължи по-скоро на по-честото клинично насочване на момчетата поради по-честото съчетание на езиковия проблем с екстернализирани (поведенчески) разстройства.

Очевидно е, че всички специфични разстрой¬ства на развитието на речта и езика имат силно изразен генетичен компонент, като роднините от първи ред са с 5-10 пъти по-висок риск от об¬щата популация. Въпреки че се счита, че някои външни въздействия (като това да говориш и да четеш на детето) подпомагат развитието на езика, няма научни данни, че езиковите или обучи- телните разстройства са свързани с недостиг на стимулация или подкрепа. Много изследвания показват, че при тези деца могат да се открият мозъчни абнормности - както структурни, така и функционални.

Клинично се разграничават разстройство на артикулацията, разстройство на експресивната реч, разстройство на рецептивната реч.

Разстройство на артикулацията. Артикулационните разстройства, както и заекването се дефинират като абнормности на речта, а не като прояви на дефицити в психичното развитие. де. цата неправилно произнасят думите, изопачават звуци; речта им е трудно разбираема за околните, обикновено тя се появява в по-късна възраст. Често е съчетано с абнормности на експресии ната реч.

Разстройство на експресивната реч. В ранна възраст се наблюдава закъснение в развитието на езика, по-късно речникът е ограничен структурата на изречението е елементарна и често неправилна, налице е грешна употреба на граматични форми. Невербалните възможности за комуникация са развити добре, с детето може да се влезе в контакт чрез жестове, то компенсира чрез посочване и мимика. Разбирането на насрещна реч има по-добри показатели от тези на експресията.

Разстройство на рецептивната реч. Затруднено е разбирането на езика, като забавянето се наблюдава от ранна възраст. Често се установяват и затруднения във формирането на експресивната реч. Общото функциониране на детето е значително нарушено, децата може да са двигателно неспокойни или инхибирани, често са изолирани от връстниците си. Обикновено двигателното развитие на детето е в норма, то има добър емоционален капацитет и добри възможности за социално свързване (детето компенсира с употреба на жестове). разстройството речта е нормално развита и експресивните умения. Връзката между появата на епилептични припадъци и загубата на езика е неясна. Една трета от децата се възстановяват напълно, а останалите остават с различни степени на дефицит.

Прогноза и протичане. Смята се, че децата, които използват до 8 думи и чието разбиране е лошо, трябва да бъдат насочени за интервенции, а тези, които на 2 години използват по-малко от 50 думи, трябва да бъдат наблюдавани. Добър прогностичен знак е, ако детето на 4 години може да преразкаже същността на проста история.

Специфични разстройства на развитието на училищните умения.. Изследвания на 9-10-годишни деца през 1994-1995 г. намират, че раз¬стройството на четене се среща при около 4% от тях. В САЩ 4-5% от учениците получават специ¬ализирана помощ поради обучителни трудности, като повечето от тези деца имат разстройство в развитието на уменията за четене. Разстройство на аритметичните умения се открива при 1-6% от децата. Ако при разстройството на четене и писане момчетата са 3 пъти повече, то при дис- калкупията момичетата преобладават.

Клинични прояви. Децата, които по-късно ще развият обучителни трудности, в преду¬чилищна възраст често могат да имат езикови нарушения и намалени умения за фонологичен анализ, както и определени зрително-перцеп- тивни дефицити.

Специфично разстройство на четенето - дисленсия. Децата не разбират прочетеното, не разпознават прочетените думи. Налице е бав- на скорост на четене, колебливост, сричане на глас, разместване на думи, неспособност да се възпроизведат прочетени факти, трудности да се направят изводи от прочетеното. Най-често тези проблеми се предхождат от разстройство в развитието на речта и езика. В други случаи детето има трудности в слуховата или зрителна¬та преработка. В училищна възраст се появяват емоционални и поведенчески проблеми, учили¬щен отказ, затруднена адаптация и отношения с връстниците.

Специфично разстройство на правописа - дисграфия. Приема се, че уменията на детето Да чете са нормални. Разстройството не може Да бъде обяснено със сензорни дефицити. Освен правилното изписване на думите е увредена и способността за изброяване на буквите в дума-та. Обикновено грешките в правописа нямат фо¬нетичен характер.

Специфично разстройство на аритметич¬ните умения - дискалкулия. Дефицитът засяга уменията за извършване на елементарни арит¬метични действия. Детето не може да разбере и усвои уменията за събиране и изваждане, поня¬кога то не може да разпознава цифрите и мате¬матическите знаци. Зрително-пространствените нарушения са по-изразени за разлика от другите специфични разстройства.

Развитие. Разстройството на четенето обик¬новено персистира в периода на зрялост. По- късните постижения в натрупването на знания и умения са повлияни значително от родителската подкрепа и социални фактори.

Децата с тези разстройства най-вече са за-страшени от отпадане от училище (до 50%). Очевидно е, че ранните езикови и обучителни разстройства могат да бъдат предвестници на по-чести психиатрични проблеми през следва¬щите години. Тези деца имат по-висока честота на емоционални и поведенчески симптоми. 14- 32% от тях имат депресивни настроения и ниска самооценка. Често е преживяването за провал на училищните постижения. Срещат се висока честота на соматизация и училищен отказ.

Диференциална диагноза. Строгите крите¬рии, които се използват при научните изследва-ния, невинаги са адекватни за клинични цели. Добрата и навременна помощ предполага да бъ¬дат идентифицирани и проследени и рисковите за специфични разстройства деца, за да могат да се възползват от специализирана интервен¬ция. Оценката е трудоемка, защото не се базира само на резултатите от тестове, а изисква внима¬телно наблюдение и на спонтанното поведение на детето.

Необходимо е да бъдат изключени състояни¬ята със сензорен дефицит (зрителен и слухов) и умственото изоставане.

фактори като неадекватни условия на обуче¬ние, ниска мотивация, значителни емоционални проблеми не изключват диагнозата на обучител- ните трудности, а по-скоро улесняват проявата на разстройството. Разбира се, методиките за оценка и интерпретация на резултатите трябва да бъдат сензитивни и към етническите и културални особености на средата, евентуално към наличието на двуезичие.

Коморбидност. Често специфичните раз¬стройства на развитието се срещат едновремен¬но, най-вече разстройствата на четенето и пра¬вописа или четенето и езиковите разстройства. Ранното езиково разстройство е асоциирано с по-късно развитие на обучително разстройство, независимо дали езиковата проблематика е била подобрена.

Възможна е коморбидността с емоционални и поведенчески разстройства. Хиперкинетичното разстройство е най-често срещаната коморбид¬ност. 15-26% от случаите с дислексия посрещат критериите за хиперкинетично разстройство. Напоследък се оказва, че в хода на развитието поведенческите проблеми много често предше¬стват обучителните. Математическите проблеми, по-чести при момичетата, са асоциирани с интернализирани разстройства.

Специфични разстройства на развитието на двигателните функции Подобно на другите разстройства на развити¬ето дефицитът не може да бъде обяснен с конкретен неврологичен проблем. Обикновено разстройството е съчетано с нарушено изпълнение на зрително-пространствени и когнитивни задачи. Засяга се както общата координация, така и фината моторика.

Лечение на специфичните разстройства на развитието Ранното начало на интервенциите има важно превантивно значение за бъдещите психиатрич¬ни и житейски усложнения. Важно е тези деца да бъдат идентифицирани и оценени още в детската градина. Във всички случаи подробната оценка ще даде възможност и за разкриване на потен-циала и силните страни на детето. Напоследък се стимулира включването на родителите в подпома¬гането на детето. В зависимост от състоянието се препоръчва индивидуална работа със специален педагог, логопед, ерготерапевт. При по-големите деца се създава индивидуализирана програма за училищно обучение и интервенции.

Важно е интервенциите да не са фиксирани единствено върху дефицитите, а да подпомагат развитието на възможностите и интересите на детето

Хиперкинетични разстройства Хиперкинетичните разстройства (МКБ-ш сборна категория, която включва няколко типа и която в известна степен е аналогична категорията разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност (DSM-IV).

Обичайно се приема, че това са най-честит разстройства в детска възраст, най-честите xtv! нични психично-здравни проблеми в училищн възраст, както и най-проучваните разстройства в областта на детската психиатрия.

Класификация Дефинирането на разстройството в МКБ-ю и DSM-IV се различава. Това трябва да се има предвид, тъй като категорията ADHD (Attention Deficit Hyperactivity Disorder) в DSM-IV е по-ши¬рока и повече деца попадат в нея, което е и едно от обясненията за по-честото диагностициране на разстройството в Северна Америка.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Психични разстройства с начало в детска възраст 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.