Психични разстройства с начало в детска възраст


Категория на документа: Психология



И в двете класификации основните симпто¬ми са групирани като невнимание, хиперактив¬ност, импулсивност. Диагнозата хиперкинетич¬но разстройство изисква наличието и на трите компонента при конкретния случай, докато при диагнозата ADHD това е задължително само при комбинирания тип разстройство.

Епидемиология В европейските страни се приема, че раз¬пространението на хиперкинетичното разстрой¬ство е около 1,5% при децата в ранна училищна възраст. Тези данни напоследък са потвърдени от национално репрезентативно изследване във Великобритания (1,4%). В страните, където тра¬диционно се използва категорията ADHD (напр. САЩ), честотата е по-висока-около5%.Съотно¬шението момчета-момичета в общата популация е 3:1, докато при клиничните извадки то е 9:1. Психосоциалните корелации при хиперкинетич¬ното разстройство включват бедност, фамилна дисфункция, родители с психиатрично разстрой¬ство, живеене в града.

Етиология Смята се, че разстройството е хетерогенна група и може да бъде причинено от различни фактори, действащи съвместно и повлиява биологичното и психосоциалното развитие.

Въпреки че има голям напредък в намиране¬то на индивидуалните генетични характеристики на разстройството, все още е малко известно по какъв начин етиологичните фактори си взаи¬модействат, за да го причинят. Очевидно е, че развитието на разстройството е свързано със сложна интеракция на генната предиспозиция с пеихосоциални фактори, произтичащи от непо¬средственото обкръжение.

Клинична картина

При децата с хиперкинетично разстройство са налице клинични прояви на нарушения на ек¬зекутивните функции. Нарушени са контролът и регулацията на бодростта, поддържането на ус¬тойчиво внимание. По-ниска е способността да се отлагат или потискат неподходящи действия. Затруднена е преценката на ситуацията, целена- сочеността на действията и намеренията, както и планирането на бъдещето.

Началото на разстройство е в ранното дет¬ство, преди 7-годишна възраст, независимо дали е било диагностицирано или не. Много родители забелязват трудния темперамент и слабия кон¬трол върху импулсите още от най-ранна възраст на детето.

Ядрените симптоми включват когнитивни и двигателни нарушения, обособени в групи като невнимание, хиперактивност и импулсивност. Трябва да се има предвид, че невниманието се отнася до цялостния стил на поведение, а не само до функционалните психологически пара¬метри. Поведението има известна хаотичност, без устойчивост и постоянство на действията. Симптомите се засилват в началото на по-струк- турираните обучителни занимания (в предучи¬лищна и начална училищна възраст). С нара¬стването на училищните изисквания проблемите като невнимание, неспособност да се организи¬ра поведението и импулсивност започват да пре¬чат на обучението, на адаптацията на детето и на отношенията му с връстниците.

При една част от децата социалните умения са добри - те имат по-добра вътрешна перцепция, те са по-критични и признават своите затрудне¬ния, тяхното самочувствие е по-малко наранено. Въпреки това, те често имат училищни затрудне¬ния, преживяване за неудовлетвореност и гняв. При останалите деца, при които има нарушение и на обучителните възможности и социалните умения, трудностите в общото функциониране са по-изразени, което води до лошо самочувствие и изолация.

Трите основни симптома могат да бъдат про¬следени и по-късно в юношеството (трудно фо¬кусиране върху детайла на задачите, лошо пла¬ниране, слаб себеконтрол, рисково поведение). При възрастния ще са налице прояви като труд¬ност да се завърши започната задача, субектив¬но чувство за неспокойствие, нетърлеливост, ви¬сок риск от инциденти.

Диагноза и диференциална диагноза.

Коморбидност

В ранна възраст е трудно разстройството да бъде различено от нормалните варианти на деца с "труден темперамент".

Диагнозата е клинична и се поставя чрез комплексно клинично оценяване, включител¬но соматично и неврологично. Разстройството трябва да се проявява в повече от един контекст - в дома, в училище, в отношенията с връстници¬те, по време на прегледа. Има изискване симп¬томите да продължават повече от 12 месеца и да нарушават ежедневието на детето и семей¬ството. В училищна възраст съществуват някои специфични родителски и учителски оценъчни скали, както и диагностични инструменти. Често при децата с хиперкинетично разстройство се установяват езикови нарушения (30-35%), как¬то и обучителни трудности (15-20%). Възможни са тревожни симптоми, чести са поведенчески¬те проблеми. В страните, в които се използва (САЩ, Австралия, Канада, Холандия), както и в редица сериозни научни изследвания според принципите на тази класификация могат да се поставят коморбидни клинични диагнози с почти всички детски разстройства. Изключва се коморбидност само при потвърдени случаи на генерализирано разстройство на развитието или на психотично разстройство. При използването на МКБ-10 се приема, че хиперкинетичното раз¬стройство е съвместимо само с поведенческото разстройство и несъвместимо с разстройства, които протичат с интернализирани симптоми.

Диференциалнодиагностични трудности въз¬никват при афективни и тревожни разстройства, които могат да протичат с намалено внимание, неспокойствие, неспособност за концентрация, лоша организация, забравяне. Особено затруд¬нена е диагнозата при рядко диагностицира¬ната мания в детска възраст. Смята се, че при ранната мания водещите белези са раздразни¬телността, еуфорията и бързото циклиране, ко¬ито трябва внимателно да се проследят. Трябва да се имат предвид и поведенческите промени, които могат да бъдат причинени от психичен травматизъм, както и тежки житейски събития - смърт, развод, семейно насилие и др. Също така, някои хронични соматични болести мо¬гат да се проявят с хиперкинетично поведение (епилепсия, мигренозно главоболие, астма и алергии, хематологични болести, диабет, зло¬качествени заболявания).

Протичане и прогноза

Децата, засегнати от разстройството, имат по-ниски училищни постижения, по-ниско само¬чувствие и по-слабо социапно функциониране.

Най-важните протективни фактори в детство¬то са: високото Ю, добрата мотивация за пости¬жения, силната семейна подкрепа, най-ранната възможна диагноза и адекватните интервенции. Неблагоприятни фактори са съчетаването с обу¬чителни затруднения, отричането на проблема от детето или семейството.

От 60 до 70% от децата с хиперкинетично разстройство продължават да имат симптоми и през юношеството. От 40 до 60% от юноши¬те имат симптоми и като възрастни. Понякога с възрастта настъпва редукция на симптомите и хиперактивното поведение, но при някои от слу¬чаите прояви като невнимание, импулсивност или дезорганизация стават по-изразени и нару¬шават адаптацията в младежка възраст. Няколко рроспекгивни изследвания проследяват пациен¬тите от юношеството до зрелостта. Те показват че повечето от диагностицираните не посрещ^ всички критерии за хиперкинетично разстрой- ство като възрастни, но много от тях имат над средни нива на импулсивност и невнимание Проявите на нелекуваното разстройство повлия¬ват живота на тези хора и довеждат до по-чести делинквентни действия, опасно сексуално пове¬дение, недостатъчно образование, висок риск от зависимости и инциденти.

Лечение

Изчислява се, че нелекуваните деца са с лоша житейска перспектива и се очаква да бъдат голя¬ма финансова и социална тежест в бъдеще, кое¬то е свързано с усложненията на разстройство¬то. Съвременният терапевтичен подход включва продължителна мултимодална интервенция при която се съчетава психологично и фарма- кологично лечение, комбинирано с подкрепящи стратегии. Семейството и училището трябва да бъдат прицелно обхванати, което има съществе¬но значение за успеха на интервенциите.

Психофармакотерапия. Смята се, че пси- хостимулантите увеличават нивото на екстра- целуларния допамин чрез блокиране на допа- миновия транспортер, свързан с реъптейк на допамин. Използват се метилфенидат (Ritalin, Concerta) и различни декстроамфетамини - Adderall, Dexedrine. Психостимулантите се изтък¬ват навсякъде като медикаменти от пръв избор. Използват се също Atomoxetin, споменават се някои антидепресанти и атипични антипсихоти- ци, но тяхното използване е крайно ограничено.

При лечение с психостимуланти нараства рискът от кардиоваскуларни усложнения. Препо¬ръките са да се следи внимателно кръвното на¬лягане, честотата на пулса и тяхната динамика.

Психосоциалните интервенции включват провеждането на родителски тренинг, който е от изключително значение за подпомагането на детето, структурирането на действията му и на ежедневието. В по-късна възраст се прилагат техники от когнитивно-поведенческата терапия. Смята се, че тези интервенции са основни и за¬дължителни, като 2/3 от децата могат да бъдат лекувани само с тях.

Исторически детските поведенчески проблеми са първите, които налагат организирането на специализирани терапевтични интервенции. В началото се поддържа наследствената генеза на поведенческите проблеми. По-късно акцентът се премества върху дефекти на ранното струк¬туриране и формиране на личността. В края на 40-те години на миналия век, включително и в работите на John Bowlby, се подчертава влияни¬ето на психо-социалните въздействия и най-вече на продължителната сепарация с родителските фигури. Постепенно се разкрива и развитийни- ят профил на разстройството. Съществено зна¬чение за доказване на връзката между ранната поведенческа патология и развитието на лично- стово разстройство имат класическите работи на Robins, чиито основни резултати и заключе¬ния са възпроизведени и потвърдени при други по-късни изследвания.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Психични разстройства с начало в детска възраст 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.