Психично здраве


Категория на документа: Психология


Психичното здраве през детско-юношеската и студентска възраст

Психичното здраве е актуално и необходимо за всички хора на земята. То е централнен проблем не само от раждането до смъртта, но и преди зачеването. За психичното здраве е много важно психичното състояние на родителите и на членовете на семейството. Психичното здраве е препоставка и фактор, основа и условия за духовното извисяване на отделния субект и на всички заедно. Многостранно развитата личност е еднакво необходима за всякакъв вид умствен труд, занимателна и развличаща дейности за всякаква физическа работа. Психичното здраве е неразделна съставка, основен компонент на здравето изобщо. Пълноценната активност и творческа психична дейност е възможна при добро соматично здраве.

Повишаването на преките, косвените, непосредствените или перспективни изисквания към психиката и личността доведоха и до значително нарастване на психичната заболяемост и психичната болестност.

Епидемиологията на психичните заболявания изучава честотата на психичните разстройства и аномалии. Психиатричната епидемиология е едно от подразделенията на социалната психиатрия. Границите на психичните болести в повечето случаи са неустановими. Съществуват редица преходи между нормалното и патологичното, между психично здраве и психична болест.

Кризистните реакции на личността възникват при попадане в крайно трудна ситуация, при която бързата и своевременна адаптация е невъзможна. Те се изявяват при сериозни семейни, трудови, битови и други сблъсъци между хората, конфликти, природни бетствия и катастрофи, при неочаквана загуба на близък или любим човек и др. Същите причини се отнасят и за невротичните реакции.

Психопатологията на детско-юношеската възраст е обект на детската психиатрия. Незрелият, но бързо развиващ се организъм, разполагащ с огромен потенциал и резерви, е основен фактор за формиране на специфичната характеристика на симптомите и синдромите на соматичните и психичните детски болести. Вързастовият фактор допринася за видоизменение на проявите, динамиката и изхода на заболяванията на индивида. Тази възрастова патоморфора има възлова роля в детско-юношеската психопатология. В детската психиатрия постепенно се утвърди еволюционно динамичния принцип за изучаване и обясняване на психичната патология в периода на развитието.

Видният детски психиатър В.В. Ковалев разграничава четири етапа на нервите и психичните реакции по време на детството и юношеството.
1. От 0 до тригодишна възраст се изявява соматовегетативен стадий, присъщи са му най-вече невропатичните симптоми и синдроми.
2. Психомоторното равнище обхваща възрастта от 4 до 10 години. Най-чести са хиперактивен синдром, тикове, заекване, специфични разстройства в четенето, писането, смятането, артикулацията.
3. Афертивното развитие от 7 до 12 години-повечето от психичните разстройства в този интервал се изявяват с различни страхови изживявания, афективна неустойчивост, умпулсивност, склонност към агресия, бягство и др.
4. Емоционално идеаторно равнище от 12 до 16 год- най-често се изявява със свръхценни идеи с хипохондрични и дисморфофобни симптоми, анорексия, свръхценни интереси и занимания.

За детството са характерни още т.нар. минимални мозъчни дисфункции последици от органични поражения на нервната система, задръжка в психичното и телесното развитие, психогенни разстройства.

По-честите и по-значимитепсихични разстройства и аномалии, възникващи през различните периоди на детско-юношеската възраст са:

Олигофрениите ( бавно развиващи се деца), са голям медицински и социален проблем. По данни на Световната здравна организация от 1954г от 10 до 30 на хиляда души на населението страдат от малоумие. Освен изразените форми на умствена изостаналост съществуват и гранични случаи с ниска надареност.

Стресовите реакции и кризистни състояния на личността не принадлежат към психичната патология, но могат да станат изходен момент за развитието на разнородни по-леки или тежки психични разстройства. Тяхната честота е неустановима. Всеки човек много пъти е изпадал в силен стрес. Човешкото съществуване е немислимо без стресови състояния.

Невротичните реакции и неврози постепенно нарастват с покачването на възрастта. Тяхната кулминаця достига на 10-13г.

Нарушения в психологичното развитие на децата и юношите.разстройствата биват на четенето-невъзможно(алексия) и затруднено(дислексия), на аритметичните умения- акалкулия и дискалкулия, на правописа и писането(аграфия, дисграфия), на речта(афазия и дисфазия), на артикулацията, на психомоториката(апраксия и диспраксия), на общуването(комуникации)- детски аутизъм (синдром на Канер).

Заекването се развива на основата на наследствена или придобита слабост или незрялост на речедвигателните функции. Често се откриват органични микросистеми. Т. Нар. Минимална мозъчна дисфункция, която е един от факторите за изяви, неврози, заекване, характерови и други оклонения в психичното здраве, съгласно някои статистични данни се среща в около 70% от населението.

Хиперкинетичният синдром се отличава с повишена двигателна активност, палавост, свръхотвлекаемост на вниманието, немирност, недисциплинираност, лабилност на настроението, конфликтност, склонност към агресия и разрушителни действия. Откриван е в около 50 до 100 на хиляда от учениците в началните класове. Скитанията и бягството от дома възлизат на 5 на хиляда от учащите на 10-11г.

Невротични тикове протичат под формата на еднообразни, повтарящи се автоматизирани елементарни движения като повдигане на рамото, ръцете, на тялото, намръщване, облизване, мигане и други подобни. Най-често са у децата от 7 до 12г. Момчетата се засягат в 4,5%, а момичетата в 2,6%.

В детството се наблюдават различни емоционални разстройства:тревога от разделяне, съперничество между братя и сестри, т.нар. реактивна привързаност и др.

Невротичните разстройства на апетита(анорексия) са относително чести. Установени са около 200 на хиляда у първокласниците и около 140 на хиляда у 10г.деца.

Нощното и по-рядко дневното напикаване(невротича енуреза) и неволното изпускане по голяма нужда(енкопреза)се приемат за болестно състояние.

Разстройства на съня трудно се отчитат в детската възраст, по голяма роля в юношеската и младежката възрас, но се най-типични за възрастните. Нощният страхе сборна група от пристъпи на силен страх по време на нощния сън.

Половите разстройствазачестяват с настъпването на пубертета. Онанизмът(мастурбацията)е присъщ на юноши и на половината от девойките. Сексуалните перверзии възникват в хода на пубертета.

Употребата и злоупотребата с психоактивни вещества-алкохолни напитки, наркотични вещества и психостимуланти започва в юношеската възраст. Формирането на психична и физическа зависимост към наркотичните средства може да се наблюдава и по-късно. Независимо от това тези болестни състояния заедно с никотинизма вече се превърнаха не само в социален, но и в общопланетарен проблем. Злоупотребите и болестните пристрастявания придобиват заплашителни размери и у женския пол.

Разстройствата на личността представляват характерова дисхармония. Голям медицински, научен и социално-икономически проблем е епилепсията. Тя е хронично заболяване, което се изявява с пристъпни двигателни гърчове или пристъпни изменения в съзнанието и цялостната психична дейност. Може да възникне още в бебешката възраст.

Шизофренните психози се наблюдават по изключение в детска възраст, но зна4ително зачестяват по и след пубертета. Афективните разстройства, в т.ч. и манийно-депресивните по правило не се откриват у децата, редки са у юношите и девойките, но зачестяват у младежите. Докато маниакалните състояния са по-редки, то депресивните разстройства значително нарастват с покачване на възрастта. Потиснатото настроение, тъгата, отчаянието, безперспективността и безнадеждността карат част от болните не само да си мислят, но и да правят опити за самоубийство и да се лишават от живот. Към самоубийство са склонни и алкохолно болните, следвани от шизофренно болните.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Психично здраве 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.