Психично здраве


Категория на документа: Психология



Самоубийствата са голям психологичен и психиатричен проблем. По реализираните самоубийства нашата страна заема 10-11 място в европа и на 14 в света. Ежегодно у нас се самоубиват малко повече, отколкото загиналите от автомобилни проишествия. Опитите за самоубийство са по-чести в юношеска и младежка възраст и повече сред девойките. Осъществените самоубийства постепенно се увеличават с нарастване на възрастта и са най-чести у възрастните стари хора.

Изключителната значимост на този проблем обуславя развитието на самостоятелно направление- суицидология. Лекарите психиатри полагат достатъчно усилия за ограничаване на честотата им, но обществеността и обществените организации на правят нищо в това отношение.

Студентската младеж е интелектуалният потенциал на нацията. Тя е основния ресурс за утрешните политици. Не случайно за студентите се полагат специални грижи за техния бит, условия за обучение, телесно и психично здраве. В психиатричната книжнина откриваме целенасочени научни изследвания.

Възрастовият период, обхващащ следването във ВУЗ поставя повишени изисквания пред психичната дейност на студента. Приемният изпит осъществява частичен подбор на умствените им възможности, но не е достатъчен критерий за степента на адаптация на личността към условията на съществуващата образователна система.

Наблюденията върху психичното здраве на студентите ни убеждават, че не са редки случаите на разминаване между адаптационния и интелектуалния потенциал на личността. Това е една от причините през първата учебна година да се формират състояния на психични кризи, дезадаптация, невротични и депресивни реакции. Тези краткотрайни психични разстройства понякога преминават в клинично изразени психични заболявания.

D. Mechanic, J. R. Greenley чрез психологична скала са установили висок уровен на дистрес у 1502 студенти. Психологическият дистрес се наблюдава у жени и съвсем млади студенти. Голямо значение за развитието на дистреса имало влиянието на другарите, които сами имат емоционални проблеми като понижено чувство за увереност и намален самоконтрол.

В института за психиатрично обслужване на студентите в Белград в течение на 9години А. Андрелкович и Т. Мелцер са обследвали 4542 студенти, които или сами са потърсили помощ, или са били прегледани. Установено е следното им разпределение по диагнози: невротични прояви- 45,9%, разстройства от ситуационен характер-15,9%, соматични разстройства-11,7% и невротично главоболие-11,9%. Психози са открити у 2,5% от студентите, а шизофренията представлявала 80,9% от всички диагностицирани психози.

У нас Т. Ташев, В. Влахова-Николова провеждат скринингово изследване на 8841 души, от които 2707 студенти. Приложен е невротично-депресивен въпросник и самооценъчна депресивна скала. У 1599 студентки или 29,43% и у 1131 студенти-17,69% е установена изразена невротичност. Тя се среща в по-висока степен сред работниците в сравнение със студентите. Така у жените работнички тя е 40,94%, а у мъжете-18,37%.

От направените изследвания се вижда, чезастрашените от психична заболеваемост студенти не се отличават от тези в общата популация. Установено е, че студентите, при които се появяват психични трудности, не са склонни да търсят лекарска помощ.

Патогенното влияние на взаимоотношенията преподаватели- студенти се изостря по време на семестриалната заверка и изпитна сесия. Често преподавателя може да доведе студента до състояние на тежък психичен стрес и дистрес.

Грижата за психичното здраве на студентската младеж не са обект на достатъчно внимание от страна на висшите административни ръководства и учебните отдели на ВУЗ. За опазване и възтановяване на психичното здраве на българската студентска младеж, интелектуалния потенциал на нацията, е необходимо сериозно внимание и специални мерки.

Използвана литература:

Милев, Р. Психично здраве- актуални проблеми





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Психично здраве 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.