Психоанализата - същност и цели


Категория на документа: Психология


Джоузеф Сандлър (Sandler, 1976), чиято клинична работа също е чувствителна към комуникативните аспекти на аналитичния процес, показва как пациентите създават и приписват на аналитиците роли, за да актуализират специфични несъзнавани фантазии. Неволно, те поставят себе си и аналитика в определени ролеви отношения, където изпъкват модели на свързване и очакване, в които се отиграват нужди, вярвания и защити. Психоаналитичното взаимодействие постепенно се оцветява от специфичните модели на отношения със значимите други, съдържащи се във вътрешния, репрезентативен свят на пациента. Според Сандлър това движение създава натиск върху аналитика да приеме определена роля, която пациента несъзнавано му приписва в даден момент. За да функционира добре и да разбира пациента си всеки аналитик, от своя страна трябва да може да си позволи да откликне, т.е. частично да приеме ролята и да може да я използва като форма на комуникация. Този вид отношение в преноса, той нарича възприемане на роля (role-responsiveness). Идеята на Сандлър е, че аналитикът на бива да се затваря и да отхвърля ролята, а също така, че трябва постоянно да рефлектира върху контрапреносните движения, които се проявяват във връзка с една или друга роля. Нека представим ситуацията на г-жа А, която в продължение на много сесии плаче и моли аналитика си за салфетки. Сандлър си дава сметка, че е въвлечен в ролята на интроециран родител, принуден да почиства и успокоява едно мъничко момиче, което постоянно се мокри и във фантазията подмокря леглото си. Поддържайки Фройдовата позиция, Сандлър разглежда несъзнаваните фантазии предимно като осъществяване на желания, а те се представят като взаимодействие между субект и обект, с основна цел постигане на удоволствие и проектиране навън или отдалечаване от ума на неудоволствените преживявания. Обектните отношения, изразяващи се във фантазиите не са само реализации на нагонни импулси, но и на желания и нужди за сигурност и потвърждаване. Макар ролевите отношения да актуализират модели на взаимодействие с грижещите се фигури, те не могат да бъдат възприемани като директни повторения на реални отношения. Става дума за желания и желани отношения (wished-for relationships), видоизменени и дегизирани от защитни механизми.

Като допълнителен източник на конкретни примери за форми на комуникация може да ни послужат и две издания, достъпни на български език. "Да се учим от пациента" от Патрик Кейсмънт (вж. глава 4) и разделът посветен на комуникацията в аналитичния процес от сборника "Съвременната психоанализа: срещи в България" (Тодоров, 2004). Освен разгледаните тук форми на несъзнавана комуникация, чрез проективна идентификация и чрез приписване на роли, Кейсмънт предлага примери на "комуникация чрез въздействие". Можем да я разбираме като форма на афективно сигнализиране, интуитивно насочено към аналитика невербално въздействие, което вълнува, плаши или провокира отчаяние. Това сигнализиране е част от имплицитните способности на индивида и най-често е свързано с тревога и опасност, която не винаги е организирана дори в представни форми, като образи и фантазии, камо ли да може да се изрази съзнавано. Друга форма на несъзнавана комуникация се осъществява чрез защитно поведение, т.е. онова което се манифестира са механизмите, използвани от психиката, за да се защитава от определени чувства и представи. Примери за това са отиграване на агресия или идентификация с агресора, третиране на другия по начин, по които е бил третиран пациента или проектиране на скука, т.е. несъзнаваното блокиране на всяка форма на емоционално свързване с аналитика.

И така представените по-горе концепции и развития целяха да представят в каква степен разбиранията за психоаналитичния процес и техниката на психоанализата са свързани с възприемането и познаването на формите на комуникация, и ролята която те имат за вътрешния свят и психичните процеси на човешките индивиди.

Литература:

Bion, W., (1967) Second Thoughts, London: Karnac

Britton, R., (1998) Belief and Imagination, London:Routledge

Freud, S., (1905) Fragment of an Analysis of a Case of Hysteria, Standard Ed. 7, 3

- (1912) Recommendations for Physicians on the Psycho-Analytic Method of Treatment, Coll.Papers, 2

Фройд, З., (1915-17) Несъзнаваното в "Отвъд принципа на

удоволствието",София:1992, с.89

Heimann, P., (1950) On Countertransference, Int. J. of Psychoanal., 31:81-4

Joseph,B., (1985) Transference the total situation in Psychic equilibrium and

Psychic change, London: Rutledge

Кейсмънт,П., (1999) Да се учим от пациента, София: Лик

Клайн, М., (2002,2005) Любов, завист, благодарност, София:Лик

Renik, O., (1996) The perils of analytic neutrality. Psychoanalytic Q. 65: 495-517

Sandler,J., (1976) Countertransference and role-responsiveness. Intern. Review of Psychoanal. 3,43-47

Steiner, J., (2000) Containment and communication. Intern. J. of Psychoanal., 81: 245-55

Тодоров, О., ред (2004) Съвременната психоанализа: срещи в България, София:Лик
Нагоре

ПСИХОЛОГИЯ
Психоанализата като терапевтичен метод
POSTED BY MITAFA ⋅ ЯНУАРИ 12, 2010 ⋅ ВАШИЯТ КОМЕНТАР
FILED UNDER ПСИХОЛОГИЯ, ПСИХОАНАЛИЗ
0
0

Твоята Оценка

"... изучаването на сънищата не само е най-добрата подготовка за разбирането на неврозите, но и самите сънища са невротични симптоми, и то такива, които имат неоценимото предимство да се срещат при здравите хора. И ако всички хора бяха здрави и само сънуваха, то въз основа на сънищата им бихме стигнали почти до всички разкрития, до които ни доведе изследването на неврозите." Зигмунд Фройд, "Въведение в психоанализата", Наука и изкуство, София, 1990, стр. 108.
Определение
Когато говорим за психотерапия, по традиция изхождаме от разбирането, че става дума за метод на лечение на психиката. В действителност това разбиране представя само част от сърцевината на аналитичния метод. Психоанализата, както и индивидуалната психоаналитична психотерапия, са методи за работа с психичния свят, които използват отношението терапевт/пациент, за да улеснят пациента да развие по-добро разбиране за себе си и да направи промени в тези области от живота си, които счита за неудовлетворителни. В този смисъл става дума не само за лечебен метод насочен към психиката, но и такъв, който използва човешките отношения и психиката като терапевтичен фактор.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Психоанализата - същност и цели 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.