Психологическа характеристика на средно-училищна възраст


Категория на документа: Психология




ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ

"СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ"

ПЕДАГОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

ПО ДИСЦИПЛИНА: ОБЩА И ВЪЗРАСТОВА ПСИХОЛОГИЯ
ТЕМА: "ПСИХОЛОГИЧЕСКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА СРЕДНО-УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ"

Р Е Ф Е Р А Т

ИЗГОТВИЛА: ПРОВЕРЯВАЩ:
СИЛВИЯ НАЧКОВА ДОЦ. ДН КРАСИМИРА ПЕТРОВА
СПЕЦИАЛНОСТ: "СОЦИАЛНА ПЕДАГОГИКА"
КУРС ПЪРВИ
ФАКУЛТЕТЕН №D207006
ФОРМА НА ОБУЧЕНИЕ: ДИСТАНЦИОННА

Обща характеристика на средното детство в нашата страна за детето от 7 до 11 години се казва, че то е в "начална училищна възраст". Обозначаването на възрастови периоди в зависимост от училищната степен, в която се учат децата, е несполучливо, защото така изпъкват институционални критерии като водещи черти на даден възрастов период, а не техните иманентни особености. В англо-американската психология е прието този възрастов период да се нарича "средно детство". Всъщност в последното понятие се влага по-широко съдържание - средното детство обхваща възрастта от 6 до 12 години. В така обособената възрастова група попадат както 6-годишните деца, така и 12-годишните, които обикновено са петокласници. И едните, и другите споделят сходни психо-поведенчески черти с децата, учещи в I-IV клас. Названието средно детство е подходящо, защото периодът от 6 до 12 години е не само хронологическа, но и психологическа среда на детството.
До около 6 години у детето се забелязват често рудименти на бебешкото начало и то е все още твърде свързано със своето семейство и значимите хора от тази интимна общност. И това е съвсем обяснимо, защото семейството образува първичния жизнен свят на детето. В него се извършва базисната му социализация. Преди средното детство въпреки че детето може да ходи на детска градина и да играе там или на улицата с връстниците си, то си остава в главните си ориентации семейно същество. За детето от предучилищната възраст семейството е моделът и гледната точка за разбирането на социалните взаимоотношения.
Може да изглежда парадоксално, но за психологическата специфика на средното детство се знае най-малко в сравнение с другите 5 периода на детството. Фройд дори си позволява да нарече средното детство "латентен стадий" и сам не открива да се случва нещо важно в психо-сексуалното развитие на детето. Редица изследователи на детството намират, че спецификата на този период е в това, че тогава детето се учи и училището е ключова институция в детския живот. Така разсъждават руските психолози, подобно е становището и на Е. Ериксън. Предположението за централната роля на училището може да е било вярно за децата преди две поколения, да речем, но едва ли и в един мултимедиен свят, в който протича средното детство в европейския тип култура в края на ХХ век!
В съвременната психология на развитието средното детство продължава да се разглежда като период на ускорено развитие на интелектуалните психични функции и най-вече на мисленето под въздействие на учебния процес. Вече има достатъчно данни да се ревизира това становище и да се докаже, че във възрастовия период между 6 и 12 години водещо е формирането на социални умения и мотиви, които изтеглят учебната дейност след себе си. Ето защо е оправдано да се каже, че средното детство е време на широка социализация на детето. От тази гледна точка оптимизацията на социално-публичния живот на детето е предпоставка за растеж на психичните му възможности.
През средното детство момчето или момичето обикновено е хармонично отнесено към своите три жизнени свята: семейството, училището и връстниците. По правило след средното детство тази хармония се нарушава и децата започват да са ценностно ангажирани предимно в света на връстниците и другите два свята се превръщат във фон.
Известно време преди да пристъпи прага на училището (предимно на 6-годишна възраст за българските деца) у бъдещия ученик възниква т. нар. готовност за училищно обучение. Това е комплексно състояние, включващо психофизиологически, познавателни и мотивационни съставки. Главното в училищната готовност у детето е неговото желание да бъде ученик. Л. И. Божович изтъква, че детето слабо проумява какво значи да си ученик по същество, но бива привлечено от външните атрибути на ученичеството - новите дрехи, чантата, училищната обстановка, увеличената независимост от възрастните и всички символи на порастването. Детето се стреми да заеме ново място сред възрастните и училището резонира на неговата потребност от по-висок статус.
Тръгвайки на училище, малкият човек всячески се стреми да бъде като възрастните не само изпълнявайки "възрастни" роли в игрите, но и реално, практически. Изобщо от I клас нататък той по думите на Л. И. Божович все повече "бърза да порасне" (Божович, 1979). В тази, пък и в другите възрасти, да бъдеш дете за самото него нито е привлекателно, нито е престижно. Седем-осемгодишните деца вече романтизират живота и статуса на по-големите - батковци, какички и всички възрастни, те копнеят да бъдат поне в някои атрибути подобни на по-големите. Затова ходенето на училище им предоставя чудесна възможност да пораснат в собствените си очи. По-късно в юношеството (втората половина на тийнейджърството) стремежът да са като възрастните във всяко отношение става натрапчиво желание, може да се каже и страст за немалко от децата. Тук ще отбележим още, че бързането да пораснеш е не само част от нормалната мотивация на порастването, но и необходимост , за да вървиш ритмично по пътя на съзряването.
Социална ситуация на развитие през средното детство
Социалната ситуация на развитие се сменя - камерната социалност на семейството, където на детето е отредено привилегировано място, се замества от доминирането на партньорска, равностойна социалност в класовия колектив. Там рядко има центрираност върху отделен индивид и е нужна взаимна координация на гледните точки и на интересите на децата. Изпреварващо се преустройва социалната сфера на детето, а това води до растеж на детските познавателни възможности.
Първокласникът има желанието и възможността да се приобщава към извън-семейния социум. За него се разтварят широко други два жизнени свята - на училището и на връстниците. В средното детство училището, макар и не много, доминира в ценностните ориентации на малките ученици, а през тийнейджърството училището отстъпва водещата си роля на връстниците.
Впрочем това не би могло да стане без негласната или явна подкрепа на родителите. Те внушават на детето си пиетет към училището и учителя. Ако в началните класове у детето възникне конфликт между ценностите на училището и на семейството, той в повечето случаи би се разрешил в ущърб на училището. За щастие в нашата българска, пък и европейска традиция, родителите обикновено оказват най-малкото морална подкрепа на училището поне в първите 7-8 класа.
Може би главната причина за това, че значителна част от големите ученици отбиват учебна "повинност" се крие в отчуждението на родителите (донякъде и на учителите) им от училището като институция и форма на духовен живот. Обичайно в семейства, в които има малки ученици, проблемите на класа и на училището са постоянни дискусионни теми в "семейния парламент". Една от дежурните фрази в устата на детето от началните класове е: "Госпожата (госпожицата) каза..." Затова началният учител трябва да внимава какво говори пред децата, тъй като повечето негови оценки, особено казани категорично, се загнездват трайно в детското съзнание и пораждат бурен коментар от страна на родителите при несъвпадение с техните възгледи.
Такова тематизиране на оценките на учителя от децата е повече за добро: за няколко години учителят добива в детските очи голям авторитет, нерядко надвишаващ този на родителите, и това може да се използва за приобщаване на детето към по-широки пластове на културата на дадено общество. Като цяло средното детство бележи връх на авторитета на възрастните.
"Практици" и "теоретици" през средното детство
В тази възраст се забелязва диференциация на два личностни типове по отношение на доминиращата им ориентация - към разбиране на света в неговата истинна определеност, или към "правене на неща". Условно можем да наречем първия личностен тип теоретици, а втория - практици. Ако тази типология е вярна, тя би имала сериозни последствия за организацията на училищното обучение. За двата типа е нужен различен по форма учебен процес, а дори и учебното съдържание би трябвало да се различава. Теоретичното обучение би било слабо ефективно у деца с практическа нагласа и обратното. Предполага се, че двата типа се запазват и след средното детство, защото изразяват фундаментални склонности на човешките индивидуалности.
Ускорено развитие на волята
Средното детство е период на ускорено развитие на волята. Изглежда главният фактор за волево развитие е цялостната организация на училищното обучение. Тя кара детето да разрешава типичната ситуация на противоречие между "иска ми се" и "трябва" в полза на "трябва", т. е. да потиска спонтанните си желания и вместо тях да върши неща, които са необходими, макар и неприятни. Такова заместване става чрез привички за самопринуда. В руслото на волевото развитие се зараждат и усложняват преднамерените форми на познавателна дейност - преднамереното внимание, преднамерената памет, наблюдението, писмената реч. Изключително важна за цялостното развитие на детето е писмената реч като преднамерена форма на комуникативна дейност. Изразявайки мислите си в написан текст, детето създава безконтекстно изказване, така че намерението и ситуацията да присъстват адекватно в писмения текст, а не да се подразбират, както е обикновено в устната реч.
Три фундаментални групи умения през средното детство
Така или иначе началното училище развива у детето три групи умения, които ще са основа на развитието му в бъдеще. Това са:
грамотността като средство за приобщаване към дълбинните пластове на общочовешката и на националните култури;
научните понятия като средство за създаване на истинна картина на света;
волята като набор от умения за самопринуда, така че да се преодоляват трудности и пречки от всякакво естество.
Тези три вида компетентности са най-важните предпоставки детето да стане добре адаптиран гражданин на обществото, в което живее.
Психично развитие през тийнеджърството
Тийнейджърството е може би най-сложният и противоречив период на човешкия живот. Особено добре проучено е късното тийнейджърство - юношеството.
Задачи на развитието през тийнейдърството са следните:
усвояване на маскулинни /фемининни/ социални роли;
самоутвърждаване в света на връстниците чрез противоборство и приятелство;
възникване на духовно Аз като интегратор на самосъзнанието и на главните идентификации;
възникване на мотиви за професионални и духовни дейности.
Ранното тийнейджърство се характеризира с бурни процеси на физическо израстване. Само по себе си това е интензивен физиологичен стрес за организма. Общо взето тогава децата са най-непослушни, своенравни, особено в училище. Като че ли тогава нетърпението им да пораснат е най-голямо. Много деца войнствено отстояват претенцията си, че са вече големи. В това те по-скоро убеждават себе си и връстниците си, отколкото възрастните - родители и учители. В пози под-период се наблюдава рязък спад на учебната мотивация. Голяма част от децата започват да отбиват "учебна повинност". Още в ранно тийнейджърство децата в Европа и Америка развиват особена тийнейжърска субкултура със специфични идоли, модни облекла и маниери на поведение.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Психологическа характеристика на средно-училищна възраст 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.