Психологически анализ на властта в политическата дейност


Категория на документа: Психология


Властта е принуда,но и определен контрол.Политическата власт е форма на проява на универсалната власт в специфична социална среда - политическата организация или в отделни части от обществото.Х.Аренд счита,че политическата власт не принадлежи само на отделния човек,а на група от хора,които действат съвместно.Властта,според авторката е способност на човека да си взаимодейства с другите хора,пише доц.И.Иванов.

Според Иссак ,за да се определят източниците на властта в обществото,трябва да се установят възможностите на външно въздействие по отношение на всеки човек."Тоест,е необходимо да се разкрие моралната отговорност на властта.Като въвежда като характеристика на властта категорията "морална отговорност",авторът посочва,че само по този начин може да бъде оценен ефекта от използването на властта от страна на политиците."(И.Иванов.Политическа психология,с.53).

Друга теза предлага Ф.Ницше .Той създава теорията за силния човек - свръхчовека. В него в най-голяма степен откриваме волята за власт. В името на свръхчовека Ницше отрича основни държавни институции. Отделя внимание на ролята на морала във властта,както и на ролята на войната и мира - Ницше дава словестно предимство на войната пред мира. Според него благодарение на войната човечеството е търпяло развитие.

Голяма част от съвременния дебат върху властта се върти около проблема за подпомагане природата на властта. Изчерпателен разказ за властта може да бъде намерен във" Власт: Радикален възглед" на Стивън Люкс, където той разисква трите измерения на властта. Така властта може да бъде разгледана като различни форми на ограничение на човешкото действие, но също и като нещо, което прави действието възможно, но в ограничена степен. В голяма степен този дебат е свързан с трудовете на френския философ Мишел Фуко (1926-1984), който е последовател на италианския политически философ Николо Макиавели (1469-1527) и разглежда властта, като "сложна стратегическа ситуация в определено общество". Дълбоко структурно неговото понятие включва и ограничение, и упълномощаване.
Плодотворната работа на Стивън Люкс "Власт: Радикален възглед" (1974) води началото си от разговор на който той бил поканен в Париж. В тази кратка книга, Люкс очертава две измерения, чрез които властта е била теоретизирана, които той критикувал като ограничени към тези форми на властта , които могат да бъдат видяни. Към тях добавил трето, "критично" измерение, което построил върху прозрения на Грамчи и Алтюсер. В много отношения този труд еволюирал заедно с този на Фуко и служи за добър увод на размислите му върху властта .
Едноизмерен
* властта е вземане на решение
* упражнявана в официални институции
* измерва степента на неофициално влияние
Люкс заявява, че "едноизмерен възглед за властта включва фокус върху поведението при вземане на решение по въпроси, за които има видим конфликт на субективни интереси, разглеждани като експресни политически предпочитания разкрити от политическо участие".
Двуизмерен
* вземане на решение и определяне на дневния ред
* институции и неофициални влияния
* измерване степента на неофициално влияние
* техники използвани от двуизмерните структури на властта
* влияние
* подбуда
* убеждение
* власт
* принуда
* пряка власт
Триизмерен:
* оформя предпочитания чрез ценности, норми, идеологии;
* цялото социално взаимодействие включва власт, защото идеите действат чрез целия език и действие;
* очевидно неизмеримо: трябва да направим извод за съществуването ѝ
* идеи или ценности, които са в основата на всички социални и политически дейности:
* религиозни идеи ( християнство, секуларизъм)
* личен интерес за икономическа печалба
* рутинни - не мислим съзнателно за тях;
* политическите идеологии информират за правенето на политика без да са явни, на пр. неоконсерватизъм.
Смяна на властта на Алвин Тофлер доказва, че трите основни вида власт са насилие, богатство и знание, като съществуват и други техни вариации. Всеки следващ вид власт представлява по-гъвкав вид. Насилието може само да се използва негативно. Богатството може да бъде използвано и негативно и позитивно. Знанието може да бъде използвано по тези начини, но също и по трансформативен начин. Такива примери са споделяне на познания по земеделие - да може всеки да се снабди с храна; човек може да използва знанието като тактическо или стратегическо превъзходство. Тофлър доказва, че самата природа на властта постоянно се променя. Както и днес, във времето властта често е преминавала от една група в друга. По време на Индустриалната революция властта преминава от благородниците, действащи главно чрез насилие, в ръцете на индустриалците, действащи чрез богатство. Разбира се, благородниците използавали богатството, както индустриалния елит - насилието, но доминиращата форма на власт се променя от насилие към богатство. Днес, настъпва Трета вълна на промяна - богатството бива изместено от знанието.

Най-задълбочено политическата власт се изследва от позициите на психологията.Поставя се акцент върху субективното й съдържание.То се свързва с личностното предразположение на индивидите,които упражняват този вид власт.Важно място заема авторитаризма.Специфичната мотивация за притежаването на властта е друг съществен елемент от политическата власт.Тук могат да бъдат обособени два мотива - егоцентричен и социоцентричен , да се формират два основни вида отношения към нея - инструментално и автономно.

Използвана литература:
1.И.Иванов-Политическа психология,Велико Търново 2012

2. "Анатомия на властта" - Джон Кенет Гълбрайт





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Психологически анализ на властта в политическата дейност 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.