Психологическо консултиране в детска възраст


Категория на документа: Психология


Тема №1: Психологическо консултиране

В исторически план психологическите услуги са се извършвали от хора с духовен сан, приемащи ролата на доверени лица и съветници. По-късно психолог.обслужване под формата на консултативна дейност се обособява като отделна професия със собствена философска, социологическа и психологическа база. Психологическото подпомагане може да бъде определено като предлагане на помощ в някаква форма. Например: интервюиране, терапия, консултиране. Интервюто е метод за събиране на информация, а психотерапията и консултацията често са съдържателно смесвани. Общите им характеристики идват от общата методологическа база от теории за личността и теориии за психическата промяна.
Различията между тях се наблюдават в следните области:
- Модел на взаимоотношение между лицето, което предлага психологическата помощ и лицето, което е обект на този процес.
При психотерапията този модел е патерналистичен, а при консултирането - демократичен.
- Равнището на тежест на проблема.
При психотерапията тежестта на проблема е по-голяма и се търси по-разширена промяна.
- Времетраене.
Психотерапията е по-дългосрочна, тъй като обхваща не конкретен проблем, а цялата личност.
- Област на практикуване.
Психотерапията много често се изпорлзва в медицинските институции, а консултацията в образователните институции и частната практика.
- Образователен ценз.
Психотерапевтите много често имат и медицинско образование, за разлика от консултантите, които са предимно с психологическо образование.
- Особеност на лечебния процес.
Такъв процес съществува в психотерапевтичното въздействие. Хората, с които се работи се наричат пациенти. Обикновено това са хора, към които трябва да се прояви голямо търпение в процеса, който се води. При консултирането най-често се извършва помощ за самопомощ.

Принципи, които трябва да се спазват в процеса на психологическа консултация:
1. Принцип на взаимопомощ и сътрудничество между клиента и консултанта. На клиента е неолходимо да се обясни, че трябва да позволи консултантът да води събеседването, да задава въпроси и съответно да получава отговори.
2. Принцип на научност на взаимодействието между консултанта и клиента. Основава се на достиженията в съвременната психология.
3. Принцип на опита. Консултантът се базира на свой и чужд професионален опит.
4. Принцип на индивидуализацията. Отчитат се всички особености на клиента - пол, възраст, образование, социално положение, семейно положение, етническа принадлежност, интелект и т.н.
5. Ситуативен принцип. Отчита се поводът, причината за консултативния процес.
6. Принцип за ориентиране към проблема. Консултантът трябва да се стреми не да съчувства и утешава клиента, а да му помогне да осъзнае своя проблем, като се отчете и причината за появата му. Консултантът трябва да помогне на клиента да стане по-смел, реалистичен и решителен.
7. Принцип за избягване на конкретни съвети и препоръки. Спазването на този принцип обуславя основната задача на консултантна да обезпечи условия и увереност на клиента самостоятелно да решава своите проблеми.
8. Принцип за преодоляване на състоянието на тревожност и безпокойство. Тези състояния пречат на клиента да осъзнае своите проблеми, и го подтикват да ползва различни защитни механизми в процеса на взаимодействие с консултанта.
9. Принцип на конфиденциалност.
10. Принцип за професионална мотивираност. Консултантът трябва да защитава интересите си и тези на клиента.
Етапи и структура на консултативния процес:
Психологическото консултиране е уникален процес, в който могат да се обособят отделни стадии. Разграничаването на стадиите е неолходимо дотолкова, доколкото придава известна насоченост и осмисленост на дейността на консултанта и на клиента и показва онова, което се случва по време на техните срещи. Всеки етап има свое съдържание, включва определени цели, стратегии, способности и атитюди на консултанта. Процесът на консултиране включва следните етапи:
1. Изследване. На този стадий започва да се изгражда връзката между консултанта и клиента, което е условие за изследване на проблема с чувствата, мислите и поведенията така, както ги вижда клиентът.Тук има два подетапа. Първият е свързан с установяването на проблема. Клиентът се изслушва, без да се използват оценки и манипулации. Едновременно с това се случва и вторият подетап, където съвместно се индетифицира и уточнява проблема от консултанта и клиента. Този подетап е ключов в целия процес, защото при него се определя истинският проблем на клиента, а не този, който сам е формулирал. Консултантът се стреми да вникне в проблема. Точното определяне на проблема позволява да се разберат причините за възникването му и начините за решаване.
2. Разбиране. Тук се изработва една нова песпектива по отношение на себе си, едно по-обективно разбиране на собствените чувства и мисли, и започва осъзнаване на неосъзнавани дотогава неща и откриване на силните страни. В този етап се генерират, разясняват и обсъждат алтернативни решения на проблема и им се прави критичен анализ. Консултантът помага на клиента да се ориентира в това какви са необходимите алтернативи за решаване на неговите проблеми, като отчита неговия минал опит и готовността му за промени. Той формулира и няколко допълнителни алтернативи, като в никой случай не налага своите решения. Съставя се план, който да помогне на клиента да разбере, че не всичките му проблеми са разрешими.
3. Дейност. На този стадий се изясняват целите и стремежите на клиента, това, което иска да постигне, както и превръщането на тези цели в дейности, т.е. как да постигне това, което иска. И тук има подетапи. Същността на първия подетап е в последователната реализация на плана чрез конкретни действия за решаването на проблемите. Консултантът окуражава клиента да извършва набелязаните в плана дейности, отчитайки обстоятелствата, времето, емоционалните загуби, а също и възможните неуспехи при постигане на целите. В процеса на реализация на плана той може да бъде частично или напълно променен. Втори подетап: на базата на обратната връзка се оценяват постигнатите резултати от консултантския процес. На този етап след съпоставяне с набелязания план за действие се реализират поставените цели и се обобщават получените ефекти катоуспешни или неуспешни. Третият подетап се реализира чрез закрепването в реалната практика на клиента на постигнатите резултати от консултантския процес. Крайната цел е клиентът да може да се справя сам. В консултацията са по-важни качествата на консултанта, отколкото прилагането на техники.

Тема №2: Когнитивна диагностика при деца

Когнитивното изследване, а също така и цялостното психологическо изследване на децата е дейност, включваща в себе си:

1. Подбор на методите и методиките съобразно целта и възрастовите особености на изследваното дете.
2. Провеждане на изследването във време, съобразено с физическото и психичното състояние на детето.
3. Подаване на инструкции съобразно специфичните особености на изследваното дете.
4. Подробно и точно безоценъчно регистриране на получените данни в хода на диагностиката.
5. Наблюдение на общото поведение и отношение на изследванот дете към заобикалящата го среда и действията му спрямо изследователския материал.
6. Установяване и поддържане на емпатийна свързаност с детето без излишна емоционална съблазнителност, която често рефлектира в поведение на целувки, прегръдки и договорки за послушно поведение. Подобно поведение не е съобразено с етиката на контактите между клиент и психолог и често психологът или педагогът използва такава техника на манипулация, която е свързана с емоционалния шантаж, т.е. "Ако не си добър и изпълнителен, вече няма да те обичам, целувам и прегръщам". Децата клиенти са като всички останали клиенти със свое лично пространство и никой не трябва да го преминава в работата си с тях, освен в случаи, които на база конкретна интервенция, например групова прегръдка или др., съобразено с работния процес се налага нарушаване на личното пространство и това задължително е с ясното съгласие на детето.
7. Преобладаване на игрови методи и такива, които да са адаптирани към игра.

Изследване на вниманието
Вниманието съпровожда протичането на всички психични процеси, което понякога затруднява интерпретацията на данни. Трудно е съставянето на методики, изследващи само вниманието и игнориращи останалите когнитивни процеси. Така процесът внимание е силно детерминиран от редица обективни и субективни фактори, които изискват да бъдат отчитани при интерпретирането на резултатите. Като цяло при децата често се среща неустойчива е недобра разпределяемост на вниманието. Те бързо се изморяват и разсейват, особено от внезапни външни дразнители. Това налага ограничения във времетраенето на изследването, паузите и допълнителното стимулиране. Необходимо е внимателно наблюдение върху цялостното поведение на детето с цел улавяне на спад в работоспособността му.

Методики на изследване:
1. Проба на Тулуз и Пиерон за изследване концентрацията на вниманието.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Психологическо консултиране в детска възраст 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.