Психологични състояния и развитието на детето


Категория на документа: Психология


Великотърновски университет
Св.Св. Кирил и Методий

Реферат

Дисциплина: Теория на възпитанието
Тема: Психологични състояния и развитието на детето

Изготвил:София Стоянова Проверил: Доц. Д-р М.Бръчкова
Специалност:ПНУП
Курс:1-ви
Факултетен номер:680

Гр.Велико Търново 2013г.

Съдържание:
Увод
Олигофрения
Идиотия
Имбецилност
Дебилност
Психопати
Профилактика

Науката, която се занимава с изучаването и възпитанието на децата с отклонения от нормалното психично развитие, се нарича дефектология. Названието и произлиза от латинската дума "дефектус" (недостатък) и гръцката дума логос (знание, наука).

Теории за развитие на личността

Психоаналитични и неопсихоаналитични теории за развитието на личността
Зигмунд Фройд /1856-1936/създава една от най-популярните теории за развитието на детската психика. Психичното развитие на детето се разглежда във връзка с изградената от него картина за психичното развитие в хода на еволюцията на човечеството.
За Фройд първобитната орда е предплеменна форма на обществото. Начело й стои баща притежаващ неограничена власт. В един момент той започва да вижда в порасналите си синове потенциални съперници и ги изгонва от ордата. Психиката на членовете на ордата е изцяло във властта на несъзнаваното/"То"/ във властта на инстинктите. Хората се ръководят от принципа на удоволствието.
Преходът на човечеството към племенния етап се свързва с обединяването на порасналите синове по между им. Те се връщат в ордата, убиват своя баща и го изяждат. Чувството за вина и опасения, че те също един ден могат да споделят неговата участ, довежда до създаване на първите табута и закони, свързани например със забраната на убийството и кръвосмешението в рода. Това е първата стъпка за потискане на инстинктите в несъзнаваното/"То"/. Единната до момента психика се разпада на три сфери:
-"То"-най-дълбинната структура на душевния апарат, съдържа неконтролирани сексуални и агресивни влечения, които се ръководят от принципа на удоволствието. Тя се намира в конфликт със структурите на Аз -а и Свръх-Аза.
-"Аз"-подструктура на душевния живот ,посредник между То и Свръх-Аза, между индивида и реалността. Подчинява се на принципа на реалността.
-"Свръх-Аз"-висша инстанция в структурата на душевния живот. Тя изпълнява ролята на вътрешен цензор. Дейността й е несъзнавана и възниква с изчезването на Едиповия комплекс. Това е движеща сила на социалното и психично развитие.
Човечеството навлиза в етапа на цивилизацията, когато в психиката му започва да се появява вродено архаическо наследство. Освен инстинкти, човек започва да наследява определени спомени, идеи, импулси и психически черти от своите предци.
Фройд остава трайно не само в историята на психологията, но и в историята на 20-ти век. Неговата теория е един от жалоните на психологическата мисъл. Той е създал организирана система на личността, която е подходяща за всяка непредвидена случайност в модела на поведение и е много лесна за ползване, разбиране и изучаване. Фройд работи основно върху две области: сексът и интригуващата магия и символизъм на сънищата.
Културно-философска психопатология на Карен Хорни/1885-1953/-лидер на неопсихоанализата. Тя твърди, че психоанализата на Фройд има анатомо-биологична ориентация и се опитва да я преобразува в психосоциологична теория.Според Хорни трябва да се изследват не толкова " универсалните, общочовешки" проблеми, колкото въпросите ,предизвикани от специфичните жизнени условия на конкретна култура.

Индивидуална психология на Алфред Адлер

Алфред Адлер /1870-1937/ преразглежда Фройдовата концепция за биологическата детерминация на психиката и формулира теория за "индивидуалната психология/, претендираща за цялостно изучаване и разбиране на човека, като социално същество, психичното развитие, на което е детерминирано от социалното обкръжение.Индивидуалната психология подчертава целевата насоченост на личността. Човекът ,според Адлер, е преди всичко социалната единица.

Аналитична психология на Карл Юнг

Карл Юнг/1875-1961/ е създател на така наречената "аналитична психология".Той се противопоставя на психологията, която постоянно игнорира онова, което е очевидно. Човешкото същество непрекъснато си поставя цели и нужди, които са религиозни по своята природа.Човекът непрекъснато опитва с ритуални действия да се съедини с едно по-голямо добро или силно същество/например Бог/. Според Юнг психиката на човека включва три равнища: съзнание, лично несъзнавано и колективно несъзнавано.
Личността за Юнг е комбинация от унаследени универсални тенденции, които се отразяват и изразяват социални функции.Те приемат различни форми в зависимост от индивидуалния опит. В крайна сметка личността се стреми към себереализация като цяла ,неделима и отделена от другите хора и от колектива. Човек осъзнава, че е уникално същество и в същото време, че не е повече от обикновен мъж или жена. Съставна част от "аналитичната психология" на Юнг е теорията му за "комплексите". Това са "психологически демони, спонтанни плискания на безсъзнателните актове, взривяващи спокойно насоченото движение на психичните процеси".

Хуманистична психоанализа на Ерик Фром

Ерик Фром/1900-1980/ изгражда концепция известна като "радикално-хуманистична психоанализа". Той се стреми да формулира закони, управляващи живота на отделния индивид и закономерности, които лежат в основата на развитието на обществото.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Психологични състояния и развитието на детето 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.