Психология на общуването


Категория на документа: Психология


ПСИХОЛОГИЯ НА ОБЩУВАНЕТО

Общуването е най-често срещаната форма на взаимодействие между хората. Най-общо то се дефинира като процес на предаване и обмен на информация между участниците в комуникацията. Този процес включва няколко компонента.

На първо място това са участниците. Комуникационният процес изисква най-малко двама участници, за да се осъществи между тях обмен на информация. Общуването обаче може да се осъществи вътре в рамките на малка неформална група (напр. приятели, съседи, колеги в офиса) или да се разшири до мащабите на междугрупов обмен на информация. В крайните си мащаби то може да представлява отправяне на информационни съобщения към големи групи от хора (даване на инструкции, отправяне на заповеди, публичен отчет и др.).

Второ, общуването винаги протича в определен контекст, който оказва влияние върху съдържанието и формата на протичане на процеса. Различават се следните аспекти на контекста:
- Физически контекст. Включва мястото, физическите условия на средата (температура, осветеност, шум), разположението на участниците (началника е седнал и разговаря с подчинен, който стои прав).
- Социален контекст. Включва целите на общуването и формираните взаимоотношения между участниците, а така също социалната ситуация (приятелски разговор, официален обяд, разговор с детето).
- Исторически контекст. Тук се отнасят установените по-рано договорености и взаимно споделяни смисли. Напр. между Петър и Иван има договорка първият да донесе справочник, който е нужен за работата им; сутринта в службата Иван пита "Донесе ли го?", а Петър отговаря "В чантата е". За страничния наблюдател този разговор е неразбираем, защото не е осведомен за предварителната договореност.
- Психологичният контекст включва настроенията и емоционалното отношение, които всеки участник в комуникационния процес привнася от себе си. На тази страна от контекста често не се обръща достатъчно внимание, а това на свой ред може да доведе до взаимно неразбиране и да стане повод за конфликти.
- Културен контекст. Тук се отнасят религиозната принадлежност, убежденията, ценностите, представите за социалната йерархия и др. Културният контекст е споделян в дадено общество или в големи социални групи и се усвоява от личността в процеса на развитието. Културните различия създават трудности в общуването между представители на различни култури.
Моделът на комуникационния процес между двама участника е представен на следната схема:

Както се вижда, основното в процеса на общуването е обмен на значения. Те са субективно преживявани и осъзнавани мисли и чувства. За да стигнат до другия участник субективните значения трябва да бъдат кодирани с помощта на символи, които са еднакво валидни за двамата участници. Обикновено това става с помощта на езика. Има случаи обаче, когато вътрешното състояние трудно се поддава на кодиране. За тях популярният израз е "Нямам думи". Понякога такива ограничения са продукт на беден речников запас или пък не могат да изразят спецификата на субективните представи или преживявания.

Изпратения сигнал (или съобщение) на свой ред трябва да бъде декодиран от реципиента, за да може той да възпроизведе за себе си субективното състояние на другия човек. Декодирането не винаги протича гладко. Например употребата на непознати думи, чуждици, специални термини може да остане неразбрана, т.е. не може да се декодира. В такъв случай общуването е затруднено или протича повърхностно (напр. използването на специална терминология в лекциите по психология може да доведе до загуба на интерес и формално отношение).

На свой ред реципиента преработва постъпилата информация и си създава съответно субективно значение. То на свой ред трябва да се кодира и да се върне под формата на обратна връзка при първия участник в общуването. Тук отново са възможни отклонения в кодирането, така че първият участник да разбере погрешно обратната връзка.

Процесът на обмен на информация не протича гладко, тъй като винаги се намесват шумове, които закриват или изкривяват оригиналния сигнал. Външните шумове са странични стимули от външната среда, които отклоняват вниманието (например докато слушате тази лекция навън се разразява силна буря с проливен дъжд) или затрудняват възприемането на съобщението (събеседника говори много тихо или наблизо работи машина, чиито шум не позволява да се чувате).

Вътрешните шумове са други мисли и чувства, които се намесват в процеса на общуването. Ако човек е силно развълнуван от нещо, което дълбоко го засяга той не може да се съсредоточи върху думите на комуникатора. В други случаи умората и преживяването на скука могат напълно да блокират процеса на общуване (когато на човек силно му се спи той почти не чува какво му се говори).

Семантичните шумове са резултат от двусмислици или преувеличения, които изменят смисъла на първоначалното съобщение. Чрез такива промени често се изразява ирония или скрита подигравка. Някои хора преднамерено използват семантични шумове, за да придадат двусмисленост на изказванията си и да си отворят пътища за различно тълкуване на казаното. Възможно е и обратното - привнасяне от страна на реципиента на значения, които не се съдържат в отправеното съобщение, но отварят възможност за въздействие върху партньора според желанията или намеренията на реципиента.

Като основна форма на взаимодействие между хората общуването има няколко основни функции.

1. Благодарение на общуването става възможно разпределението и координацията на индивидуалните усилия за постигане на цели, които не са по силите и възможностите на отделния човек. Съвременното разделение и специализация на труда е довело до такива постижения на човечеството, които далеч надхвърлят представите и възможностите само на едно поколение преди нас. Именно чрез общуването става възможно трудът и усилията на хиляди хора от различни страни по света да реализират грандиозни технологични и строителни проекти.

2. Хората имат вродена потребност от общуване поради своята социална природа. Удовлетворяването на тази потребност е условие за поддържане на социалното качество на личността. Наблюденията показват, че хора, лишени за дълго от общуване, постепенно губят езиковата си компетентност и претърпяват социална деградация.

3. В процеса на общуването всеки човек опознава сам себе си, разкрива своите силни и слаби страни и научава как другите реагират на него. Значителна част от себепознанието се формира като резултат от процесите на общуване с другите хора.

4. Чрез общуването ние изпълняваме социални задължения. Потвърждаваме познанството си с други хора, показваме проява на внимание, изразяваме лично отношение. Чрез тези социални задължения, колкото и повърхностни да са те (бегъл поздрав, въпрос за самочувствието, изразяване на приемане) ние поддържаме и собствената си репутация в очите на другите ("той е внимателен човек; никога не пропуска да поздрави и на всеки ще обърне внимание).

5. Хората изграждат трайни взаимоотношения чрез общуването. Отношенията между съпрузите, между родители и деца, изграждането на трайни приятелства се осъществяват и поддържат чрез общуването. Трябва да се отбележи, че нарушенията в общуването (повърхностна комуникация, прекратяване на общуването, отдалечаването един от друг) водят до упадък на трайните връзки.

6. Общуването е средство за получаване и обмен на информация. Като се почне от обучението и се стигне до полезните съвети и навременни предупреждения именно чрез общуването ние се ползваме от значително по-голям обем информация, отколкото нашият личен опит може да ни предостави. Чрез тази функция кръгозорът на отделния индивид се разширява неимоверно и обхваща постиженията на отминалите поколения в областта на културата, литературата, изкуството.

7. Общуването е средство за въздействие върху другите. Чрез него ние искаме помощ, отправяме нареждания и разпоредби, стимулираме едно или друго отношение към себе си. Тази функция дава възможност на отделния човек да получи и разполага със значително по-големи по обем ресурси, отколкото само той има в наличност.

Общуването между социалните партньори протича в две основни форми. Прякото общуване е непосредствен процес на обмяна на информация. То може да се осъществи при непосредствен физически контакт между лицата или да е опосредствано от различни средства за комуникация - телефон, мобифон. Предимство на прякото общуване е бързината на информационния обмен. Освен това, при непосредствен физически контакт може да се предаде по-голям обем информация.

Косвеното общуване се осъществява предимно в писмена форма, като информацията се съдържа в различни видове писмени документи. Предимства на тази форма са точност на предаваната информация, възможност за дълготрайно съхранение и повторно използване и липсата на пространствени ограничения. При косвеното общуване процесът протича по-бавно, тъй като е опосредстван от ограничения (изисква повече време както за изготвяне на писмените документи, така и за тяхното доставяне). Според целите си общуването има две разновидности. Формалното общуване е обмен на делова и служебна информация който е регламентиран от определени правила (установен ред на изказване, правила кога се задават въпроси, начини на искане на уточнения и допълнения). При формалното общуване е гарантирана по-висока степен на обективност и отговорност на участниците в комуникацията.

Неформалното общуване е обмен на лична информация и има неофициален характер.Тук не се налагат ограничения в съдържанието на споделяната информация. Тази разновидност регулира ежедневните взаимоотношения между хората.

Канали за комуникация.

Каналите за комуникация представляват средствата за предаване на съобщения на социалните партньори.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Психология на общуването 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.