Психология на управлението


Категория на документа: Психология



1.1.2. Детерминация на поведението. Адекватност.

Въпросът за детерминацията на поведението има дълга история. Според биопсихологичната переспектива поведението и умствените процеси са свързани с биохимичните и структурните промени в нервната система и с хормоните в ендокринната система. Привържениците на еволюционната теория смятат, че човешкото поведение се влияе от взаимодействието между гените и характеристиките на средата, които са били необходими за оцеляването и възпроизвеждането на нашите предшественици. Психолози, приемащи психодинамичната переспектива смятат, че голяма част от нашето поведение се мотивира от мисли, които са изцяло извън полето на съзнанието. Според З.Фройд в по-голямата си част поведението на възрастните се корени в подтиснати сексуални и агресивни мотиви. Изследователите, които приемат теорията за социалното научаване, защитават схващането, че поведението се определя от усвоените моделни отговори, демонстрирани от окръжаващите хора.

Според Сиймън и Кенрик обаче е необходимо "... голямо внимание, за да се разграничи влиянието на чертите и на ситуациите. Чертите се проявават само в определени ситуации - подходящите за това и не прекалено ограничаващите.И накрая, чертите и ситуациите невинаги могат да се отделят. Чертите влияят върху ситуациите в живота ни, като въздействат върху избора на жизнена среда и върху реакциите на другите хора към нас" (21,с.459). От взаимодействието между чертите и конкретната ситуация, в която се реализира поведението, понякога зависи и неговата адекватност. Това е характерно най-вече за съзнателното, целенасочено поведение.

При импулсивното поведение адекватността зависи от това дали действията съответстват на възникналата потребност. Когато има такова съответствие, говорим за адекватни действия. Затова за да удовлетвори агресивна потребност, човек осъществява реални поведенчески агресивни реакции - телесни или вербални.

Вторият вид действия, според В. Мадолев, имат заместващ характер. "Те носят белези на неадекватност; човек ги реализира, но не обладава предмета. У него се формира илюзорно мнение, че е присвоил обекта и дори чувства своеобразно удовлетворение. Например, в редица случаи човек е възпрепятстван да удовлетвори потребността си от агресия чрез атака на точно определен човек. В такъв случай могат да се реализират заместващи действия, като агресивните реакции се насочет към неудошевени предмети, които биват хвърляни, счупвани и т. н. "(17,с.152

Позовавайки се на изложеното до тук можем да кажем, че влиянието на когнитивните процеси, личностовите характеристики и спецификата на конкретни ситуации, както и взаимодействието между тях ще влияят по гореописания начин и при управлението на автомобила. Защото шофирането определено можем да разглеждаме като съзнателна, целенасочена дейност. При него с пълна сила ще важи правилото, че адекватността на поведението от страна на водача ще се детерминира от взаимодействието между конкретната ситуация и спецификата на личностовите му черти. В тази връзка, изхождайки от темата на настоящата разработка, предстои да проследим влиянието на тревожността и агресивността върху човешкото поведение и върху управлението на автомобила по-конкретно.

1.1.3. Същност на непълните семейства. Основни видове

Непълното семейство е група от най-близки родственици, състоящи се от един родител с едно или няколко непълнолетни деца.То възниква по силата на на различни причини:извънбрачно раждане на дете, смърт на един от родителите , разтрогване на брака или живеене на родителите по различни причини.Под непълно семейство се разбира такова семейство в състава на което влизат единият от родителите и негожите деца.При непълните семейства са налице нарушения както структурни , така и функционални.Много по-съществено влияние върху поведението на детето оказват функционалните нарушения в семейната система. Нарушената структура води до разтройство на функциите и ако няма механизми за уравновесяване , се стига до отклонения.Непълното семейство, като такова с нарушена структура, става причина за отклонения в развитието на детето , когато в резултат от разпада на семейството се стигне до дълбокото трайно разтройство на функциите и най-вече на възпитателната. Не всякога детето от непълно семейство е "трудно дете".

Основни видове

• Разведено- то бива: с майка и дете (деца) или с баща и дете (деца).

• Осиротяло-с един родител или без родител

• С продължително отсъстващ родител: в чужбина, в затвора или по друга причина.

Разведените майки.

Причините за развода са предимно от психологически характер , което вече показва , че те могат да се преодолеят при положение, че се положат усилия за това от двамата родители.При цялото многообразие от причини крайно редки са случаите, при които децата се дават на бащите. Те остават преди всичко при майките си,с което се оформя и разгледаната категория "самотна майка".Този тип самота е твърде различен от самотата на вдовицата.Дори когато разведената майка е желала разрушаване на брака си и се е борила за постигането на тази цел ,носи негативите на самотата.Тези негативи биха могли и да се класифицират.Най-напред те се свързват с преживяванията и поведението на децата.Децата на разведени родители , които живеят при майките си, се чувстват:различни от другите деца;срамуват се от развода на родителите си;смущават се при общуването си с приятел; чъвстват накърнено личното си досойство;дружат с деца от други разведени семейства; крият от приятелите си ,че родителите им са разведени.Когато родителите са разделени детето трябва да прекарва определено време при единия и после при другия от тях, всяка промяна на обстановката и взаимното оплюване на другия родител са отворена рана в , която родсртвениците постоянно ръсят сол.И тази рана остава отворена за цял живот. Самотната разведена майка заживява най-напред с многоликите проблеми на децата си. Обикновено те обичат майка си и им е приятно да живеят с нея , но не са в състояние да разберат докрай причините за развода и повече или по-малко запазват някакви ресерви.Последните могат да се дължат на тъгата по бащата и нежеланието той да е далеч от семейството,от липсата на мъж у дома , с когото все пак някои нещасе споделят по-лесно и резултатно отколкото с майката, особено ако детето е момче. Майката остава самотна не само защото е без съпруг , но поради и колебливото отношение на децата към развода.Има още един значим момент ,свързан с разведената самотна майка и взаимодействата с децата й.Нерядко тя си намира приятел , създава ново семейство или съжителства с мъж без официален брак.Това понякога срещта съпротивата на собсвените й деца .Те не искат друг баща, не са съгласни дори майката да има приятел.

1.2. Тревожността като психично състояние, детерминиращо личностното поведение

1.2.1 .Теории за тревожността в психологическата наука

Интересът към явлението "тревожност" е стар колкото историята на човечеството. Чувствата и емоциите привличат вниманието на философи и учени още от времето на Аристотел. И все пак терминът "тревожност" печели популярност и получава широко разпространение в психологическата и психиатричната литература едва през 30-те години на XX век. Той бива използван в САЩ за превод на Фройдовия "Ап§51:", а след публикуването на неговата работа "Проблемът за тревожността" през 1936г. професионалният интерес към тревожността се засилва спираловидно. Допълнителен тласък научните изследвания получават след появата на "Скалата за проявена тревожност" (МашГез1: Агтей 8ка1 -1.А.Тау1ог, 1953). Днес този термин се употребява не само от психиатри и психолози, но и от антрополози, философи и други професионалисти. Затова и тревожността се приема за основно обяснително понятие при повечето от теориите за личността.

Фройд определя поредица от типични ситуации на заплаха, които се появяват последователно през живота на детето. Хронологично първата от тях е заплахата от раздяла с човека, който е най-важният за задоволяване нуждите на детето. Следващата типична ситуация на заплаха е загубата на любовта на човека, от който детето зависи за задоволяване на нуждите си. Третата е различна при двата пола. При малкото момченце опасността е от загуба на пениса, а при момиченцето -опасността от аналогично нараняване на гениталиите.

Всички тези ситуации на заплаха продължават да съществуват несъзнавано до края на живота и са особено силно изразени при невротиците.

Друга особеност на сигналната тревожност е, че тя е с много по-малка интензивност от тревожността в травматичната ситуация. Сигналната тревожност е смекчен вид тревожност.

Друг известен неофройдист е Хари Съливан. Според него тревожността е винаги свойсвена на междуличностните отношения и "... се появява при изолация и отчуждение от другите, Азът е изпълнен с предчувствието, че не е одобряван от значимите други. "(23,с.П6). Затова напрежението на тревожността, когато е у грижовната майка, индуцира тревожност и у детето. С развитието на динамизма на личностовото ядро тревожността се превръща в сила, посредством която личността фокусира и ограничава съзнаването на социалния опит.

Въпросите на тревожността са застъпени и в т. нар. "психология на чертите" или позната още като теория на факторите. Един от типичните представители на това направление е Реймонд Кетел. Използайки факторния анализ при данни, получени от изследвания, той открива един относително широк фактор от втори ред, който идентифицира с тревожността. Този фактор се повишава при здрави хора в случаите на заплахи от неизвестността, варира пряко с икономическата несигурност и липса на социална интеграция и е свързан със засилване на общата вегетативна активност като висока кожна електропроводимост и ускорен пулс.

Всички тези теории се опитват да обяснят тревожността като психично състояние и да открият неговия източник. В обобщение на гореизложените възгледи на изброените автори можем да кажем, че причините за възникване на тревожност са много: неправилно разтоварване на сексуалните желания, спецификата на конкретна ситуация, незадоволени потребности, междуличностови отношения, неправилна преценка на надвисналата опасност и др. Веднъж възникнала обаче, тревожността съпътства всички останали психични процеси и явления и се отразява върху цялостното поведение на личността. Нещо повече - тя може да се превърне в регулатор на човешката активност и да се отрази по специфичен начин върху нея. В това се състои и същността на тревожността като психично състояние.

1.2.2. Същност, критерии и фактори на тревожността като психично състояние. Видове тревожност

Независимо от голямото количество експериментални данни, посветени на въпроса за тревожността, трябва да се подчертае недостатъчната теоретическа определеност на това понятие. Тревожността много често се отъждествява със стреса или се счита за един от неговите видове. Съществува и тенденция да се отдели като самостоятелно емоционално състояние. В този аспект на изследване тревожността се отнася изключително към отрицателните емоции, предимно към страха. Най-често обаче тя се определя като "... предчувствие за заплаха, безпокойство, което възниква у индивида при разнообразни опасности, реални или въображаеми. "(1,с.66) От истинския страх тревожността се отличава главно от липсата на действителна заплаха за личността. Изпълненият с тревожност Аз се чувства несигурен, развълнуван, с предчувствие, че ще се случи нещо лошо и със смътното усещане за предстояща загуба. Степента на тревожност зависи от мащаба на надвисналата загуба, от близостта на заплахата, от значението, с което се открива на Аза, от силата на Аза и защитните механизми, които притежава.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Психология на управлението 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.