Психология на управлението


Категория на документа: Психология


Голям брой автори са склонни да разглеждат тревожността като показател за неприспособимостта на човека към средата, като фактор, обуславящ дезорганизация на неговото съзнание и дейност.

Затова в психологията се говори най-общо за две форми на тревожност - нормална и невротична.

Нормалната тревожност е реакция на заплахата върху енностите, които Азът е приел като основни за собственото ьществуване. Породената тревожност в тази ситуация е пропорционална а реално съществуващата заплаха и затова се обозначава като нормална. 1ри това положение, може да приемем, че изтласкването и защитните [еханизми са потиснати и Азът може да се справи със самата заплаха, богато заплахата отмине, тревожността изчезва. Нормалната тревожност с по-слаба интензивност в сравнение с невротичната. Азът може да еагира конструктивно на заплахата, като използва жизнения си опит.

Невротичната тревожност се появява от усилието на Аза да збяга от предизвикателствата, които животът отправя, както и от [ризива за по-високи равнища на самоактуализиране. Това е реакция, оято не съответства на обективно съществуващата опасност. 1евротичната тревожност е интрапсихична. Появява се, когато Азът е геспособен да се справи адекватно с надвисналата заплаха. Самото [есправяне носи субективен характер, не се дължи на реални слабости, а га вътрешни конфликти, които не дават възможност на Аза да използва воите сили.

Ситуативната тревожност отразява емоционалната състояние на определената съвкупност от реакции, които възникват у субекта, възприемащ дадена ситуация като опасна, заплашваща неговата личност, независимо дали опасността е обективна или недействителна.

В динамичното развитие на съвременното общество тревожността може да бъде често явление. Тя понякога е съпътствана и от други форми на дезадаптация като страх, вина, депресия, фрустрация, агресия.

1.3.Дефиниция на термина темперамент

Авторите дават различна дефиниция на термина темперамент според Трифонов например темпераментът е психично качество на личността, което определя индивидуалните особености в динамиката на психичните процеси, състояния и свойства. Темпераментът посочва С.Л.Рубенщайн, е динамическа характеристика на психичната дейност на индивида. (Т.Трифонов.Обща психология. Стр.246). За Айзенк темпераментът е повече или по-малко устойчива(стабилна) система, емоционалното поведение на човека (Айзенк, стр13).
Темперамент са индивидуалните свойства на психиката на човека, които определят динамиката на психическата му дейност.
В.Небьилицин определя темперамента като характеристика на динамическите особености на психическата дейност на индивида, т.е. на темпа, бързината, ритъма, интензивността на психическите процеси и състояния.

1.4.Класификация на темперамента

1.4.1.По Хипократ

Типовете темперамент които хипократ разграничава, а същевременно и други автори акто Белов, чйто тест ще използвам в разработаката си са 4-ри.
- Холеричен
- Сангвиничен
- Меланхоличен
- Флегматичен
Накратко ще споменем характерното за всеки един от тях.

* Холерик - Холерикът е лесно възбудим емоционално, реагира бурно и афектирано, той може да бъде сравнен със "силния, неуравновесен тип" на Павлов. Също така с високо ниво на нервно - псийическата активност, на енергичността на действията, движенията и реакциите и на резкостта и насочеността им, високо ниво на силата, импулсивността и иизразеността на емоционалните преживявания, цикличност в дейността и преживяванията с много бързи и резки движения, висока волева активност страстно се увлича и изпълнява дейността си, с голям прилив на сили и готовност преодолява всякакви трудности, за да постигне целта си, с упоритост и целенасоченост осъществява дейността си по постигане на целта; повишена раздразнителност и емоционална реактивност, недостатъчна емоционална и двигателна уравновесеност, несдържаност, избухливост, рязкост в отношенията и неспособност за самоконтрол при емоциогенни ситуации, екстравертен - общува с много хора, към тях проявява както силна симпатия, така и силна антипатия. В спортната дейнсот в случаите на неуспех е склонен и към "агресивни" действия спрямо противника, а при успех проявява в голяма степен волево усилие и въздейства положително на съотборниците си.
* Сангвиник- Отличава се с повърхностност на чувствата и подвижност и може да се сравни със силния, уравновесен -подвижен тип на Павлов. За него са характерни : твърде висока нервно - психическа активност, разнообразие и богатство на мимическите реакции и движенията, на емоционалността, впечатлителността и лабилността; твърди бързи движения и речеви реакции; висока продуктивност, енергичност, работоспособност и издръжливост при интересна работа; висока реактивност, т.е. приспособимост (адаптация) към изменящите се условия на дейността и живота, бързо реагиране, влизане в контакти с различни хора и общуване с тях независимо от ранга им ; в колктив сангвиникът е весел и жизнерадостен; голяма пластичност към бързо изменящите се изисквания на дейността. Бързо съсредоточаване и превключване на вниманието към нова работа, към ново умстено или практическо действие, гъвкав ум и остроумие, бързо възприемане на новостите .
* Флегматик - Характеризира се със : ниско ниво на активност на поведението ; трудно превключване на вниманието ; бавност и спокойствие в действията и дввиженията , в мимиката и речта; постоянство и дълбочина на чувствата и настроенията. Спокоствие в трудни условия на живота и сдържаност на поривите и импулсите; строго спазване на реда и системата в работата, изпълнява я с издържливост продължително, търпеливо, равномерно, без да се уморява и с устойчиво внимание, с добра пресметливост и икономичност на силите я завършва докрай. В емоционално отношение не е толкова беден, както обикновено се мисли и както изглежда на пръв поглед. По отношение на общуването с хората проявява умереност в оношенията, интравертен е, преобладава вялост, бедност и слабост на емоциите.
* Меланхолик - За него са характерни ниско ниво на активност на поведението; сдържаност и сниженост на речта и моториката; значителна емоционална реактивност; дълбочина и устойчивост на чувствата със слаба външна изразеност; голяма тактичност и успешно изпълнение на задачите при спокойна обстановка, добър работник е в привични условия; липса на общителност , стеснителност, страхливост и нерешителност в контактите с нови хора , интровертен е, повишена емоционална чувствителност (ранимост) и склонност към дълбоки вътрешни преживявания на незначителни жизнени обстоятелства, затвореност, отчужденост, самотност поради неувереност, плахост, ниска работоспособност и резистентност към трудностите в живота и дейността.

ГЛАВА ВТОРА. ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ДИЗАЙН

1.2. Цел, предмет, задачи и хипотези на изследването.

Предварително проучените теоритични данни за ролята на тревожността и темперамента като фактори в човешкото поведение, ни дават основание да съсредочим работа си върху следната ЦЕЛ.

Целта на изследването

Целта на изследването е да установя зависимост , между тревожността и темперамента при разведените майки.

ПРЕДМЕТ на настоящото изследване е нивото на тревожност като детерминанта за проявата на различни типове темперамент.

За постигане на целта е необходимо да разрешим следните ОРГАНИЗАЦИОННИ ЗАДАЧИ:

1. Да осигурим достатъчен брой лица за провеждане на изследването.

2. Да подберем обективни методики за изследване.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Психология на управлението 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.