Психология на управлението на конфликти


Категория на документа: Психология




5

15

5

5


В съдържателно отношение дилемата на затворника се проявява в много ситуации на социално взаимодействие - разпределение на усилията при изпълнение на обща задача, влагане на ресурси за създаване на общо благо (напр. изграждане на ограда между съседски дворове), общо ползване на определен бюджет и др. При еднократно взаимодействие дилемата на затворника определено се решава в полза на този, който се придържа към егоистична мотивация. Количествено разпределението на ползите между сътрудничещия и пречещия зависи от конкретните условия, но то винаги е по-голямо за пречещия. При повторяемо взаимодействие между двамата участници обаче възниква допълнително условие. След първата проба всеки има информация за поведението на другия и може да го контролира като промени своята стратегия на поведение по принципа "каквото повикало, такова се обадило". Ако единият партньор пречи, във втората проба вторият също ще пречи като по този начин минимизира загубите за себе си, но също и печалбите за другия. В крайна сметка повторяемото действие по дилемата на затворника води до смесена стратегия на сътрудничество и пречене, като последното надделява, ако се предвижда край на взаимодействието между двамата участници. Тази дилема лежи в основата на взаимодействия, които се придружават с конкуренция за разпределение на общ ресурс и недоверие между партньорите.

При дилемата на "пилето" максимална печалба постига този, който пречи, при условие че другият сътрудничи. Най-лош резултат се получава ако двамата участници пречат. Отлична илюстрация на тази дилема е приказката за двете козлета на мостчето над реката. Ако никой не отстъпи и се сбият и двете падат в реката и се давят. Ако едното отстъпи, другото печели себеутвърждаване и заемане на доминантна позиция. Този, който е използвал стратегия на сътрудничество не губи всичко, защото поне избягва опасността от удавяне. При двустранна стратегия на сътрудничество ползата за двамата участници е по-малка от тази за прилагащия едностранно стратегия на пречене. В тази дилема сътрудничеството няма смисъл, тъй като не води до увеличаване ресурсите на всеки от участниците, а дори може да доведе до тяхното намаляване. Всъщност максимизирането на печалбата за пречещия става за сметка на изземване на повече ресурс в сравнение със сътрудничещия без да се стига до пълното му изчерпване. По същество, дилемата на "пилето" е конкурентна дилема на неравно присвояване на ресурс, който не принадлежи на двамата участници. Схематично тази дилема е представена на следната диаграма:

Участник А
Участник Б

сътрудничи
пречи

сътрудничи


0 0


20

3

пречи


3

20

-2

-2


Особена разновидност на тази дилема възниква в случаите, когато за достигане на желан резултат са достатъчни усилията само на единия участник и няма смисъл двамата да сътрудничат. Най-типични за тази разновидност са разпределенията на задълженията по поддържане на домакинството, т.е. проблема "кой да измие чиниите". Ако двамата съпрузи откажат да свършат тази работа мивката ще се напълни с мръсни съдове, но ако съпругът ги измие печелят и двамата, но в различна степен. Съпругът ще отдели от времето си за почивка, но мръсотия в кухнята няма да има, а съпругата ще има повече време за почивка.

От психологична гледна точка при дилемата на "пилето" най-съществено е да се предвиди избора на партньора, за да се направи противоположен избор на стратегия. При повторяемо взаимодействие това предвиждане става все по-уверено всеки следващ път. В крайна сметка може да се стигне до трайно структуриране на взаимоотношенията между двамата участници в дилемата, които се разполагат по дименсията "доминантност - подчиненост".

При дилемите с двама участници се разглеждат отношения, основани на неравно разпределение на общ ресурс (дилема на затворника) и на конкурентна борба за преразпределение на готов ресурс (дилема на "пилето"). В основата им е търсене на максимална лична изгода от взаимодействията с другия партньор. Те описват рационалните основания за избор на стратегия, които психологически не винаги са изпълними. Реалните житейски условия внасят допълнителни влияния и активират съображения, които отклоняват реалното поведение от логически рационалното

Другият тип дилеми възникват при взаимодействия с N брой участници. Kollock (1998) посочва, че е уместно да се разграничат два подтипа на тези дилеми. Първият от тях са дилеми на публичното благо, които възникват при условия, в които има някаква публично създадена услуга за общо ползване и всеки е свободен да прибягва до нея без да се отчита колко и как консумира услугата. За да се поддържа общото благо обаче е необходимо всеки да даде част от своите ресурси, като сумата от тези индивидуални приноси покрива разходите по поддържането на общото благо. От индивидуална гледна точка обаче е по-изгодно да се ползва общото благо, но да се икономиса собствения принос, тъй като в този случай индивидуалната печалба е максимална. Метафората, която описва този подтип дилеми е явлението на социално прикриване.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Психология на управлението на конфликти 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.