Психология на управлението на конфликти


Категория на документа: Психология


Вторият подтип дилеми се отнася до свободното ползване на някакво общо готово дадено благо. Рационалният мотив за всеки индивид е да вземе колкото може повече от общото, без да държи сметка за останалите. Доколкото общите ресурси не са неограничени, когато всички се ползват свободно от тях, без да се грижат за рационалното им общо изразходване се стига до изчерпване, при което всички страдат от лишения. Метафората, която описва този подтип дилеми е трагедия на общото или социален капан.

Следването на индивидуално рационална стратегия на максимизиране на личната печалба и минимизиране на личните разходи води до състояние на влошено общо ползване на услуги и ресурси. То е производно от това, че действията в своя полза влошават ситуацията за останалите участници в социалното взаимодействие без те да са осведомени или да е взето тяхното съгласие. Всъщност, при дилемите с по-голям брой участници индивида се ползва от общото благо без да компенсира последствията от това за другите.

Дилемите на публичното благо се отнасят до свободно ползване на ресурси, които са създадени и поддържани с общите усилия на групата или социалната общност. Примери за такива общо създадени и свободно ползвани ресурси могат да се намерят в много аспекти на социалния живот - ползването на обществените паркове, гарантираната защита в квартала или населеното място, градинките и детските площадки за игра на децата, безплатното образование и училищата, читалищните услуги - това са само малко примери на предоставяни публични ресурси. Тези ресурси обаче изискват съвместни инвестиции за тяхното създаване и поддържане. В зависимост от особеностите на публичния ресурс има няколко траектории на влагане на съвместни усилия за достигане и поддържане на оптимално равнище на обществено благо, но също така и за темповете на неговото унищожаване. Траекторията на насищане изисква влагане първоначално на значителни или достатъчно осезаеми инвестиции от всеки член на групата или общността, за създаване на функционираща институция. След като това е постигнато общите усилия са минимални - колкото да се запази поддържането на вече създаденото. Основаването на едно читалище например е добра илюстрация на тази траектория на съвместните усилия. В началото трябва да се построи или наеме подходяща сграда, да се съберат средства за обзавеждането и, да се набавят книжен фонд, компютри, комуникативни връзки, да се осигурят заплати за персонала и т.н. Когато читалището е готово и открито не са нужни толкова много усилия - достатъчно е да се пази и поддържа неговата база и гражданите могат да ползват свободно неговите услуги.

Линейната траектория установява пряка зависимост между влагането на общи усилия и постигането на определено равнище на общия ресурс. Колкото повече членове на общността участват в поддържането на общото благо, толкова по-добро е качеството на предоставения обществен ресурс. Пример е гражданската активност по опазване на реда и сигурността в квартала или населеното място - те ще стават все по-ефективни, колкото повече хора се отзовават активно и отделят време и усилия за контрол над обстановката. Негативната страна на тази траектория е постепенната деградация на предоставяната услуга според броя на лицата, които са отказали кооперативни усилия и действат само в своя полза.

Праговата траектория предполага набирането на определен брой участници, за да се постигне скок в създаването на общественото благо и то да се доведе до желаното равнище. По-нататъшното включване на нови участници не допринася за получаване на по-високо качество на предоставяния публичен ресурс. В една вилна зона например снабдяването с електричество е възможно ако се наберат достатъчно инициатори, които заедно да платят прокарването на общ електропровод. Включването на нови абонати не променя качеството на осигуреното общо благо (изключвам техническите подробности по натоварването на мрежата). Обратното е валидно при достигане на критична точка, след която настъпва срив - в същата вилна зона кражбата на електрооборудването има критична точка, след която собствениците не могат да платят разходите (например, могат да купят нови проводници, но нямат общи средства да възстановят задигнатия трафопост).

От гледна точка на индивидуалната рационалност ползването на публичното благо без да се допринася за неговото поддържане е оптималната стратегия. В големи групи от хора тази стратегия се облекчава от анонимността на индивидуалното поведение и изпадането му от контрола на общността. Друго условие, което облекчава егоистичната стратегия на обществено поведение е неспособността на отделния участник да повлияе значимо ползите, които извлича който и да било друг член на общността при егоистично поведение (да не се забравя, че дилемите на публичното благо възникват при отсъствие на механизми за ограничаване достъпа до свободно ползване). При отсъствие на ограничители рационалната стратегия на "използвача" (free rider) загубва своята ефективност единствено от деградацията на публичното благо и неговото изчезване от обществения живот. В тази критична ситуация обаче няма вътрешни основания за предприемане на съвместни усилия за възстановяване на публичното благо, тъй като предишният опит е показал, че не е рационално да се влагат ресурси за неговото създаване и поддържане. Изследванията на печелившите стратегии на поведение с помощта на компютърна симулация показват, че на индивидуално равнище най-печеливша е егоистичната стратегия за ползване на общото благо без да се допринася за неговото създаване (deHeus, 2000).

Дилемите на общото благо възникват когато всички имат неограничен достъп до ползването на някакъв ресурс, най-често природен. Например неограничен улов на риба в океаните, използване на питейна вода за поливане, изхвърляне на вредни газове в атмосферата, свободно ползване на уличната мрежа за придвижване с автомобил и др. При всички случаи ползвателите на общото благо са заинтересувани да вземат за себе си колкото може повече от него, без да се интересуват от останалите. Характерна особеност обаче е това, че всяко индивидуално ползване на общото благо намалява наличния за другите ресурс - собствената градина е полята, но водата за пиене е намаляла, придвижването с личен автомобил е удобно, но улиците са задръстени, а въздухът - замърсен. Трагедията на общото възниква когато темповете на изчерпване на ресурса изпреварват темповете на неговото естествено възстановяване. В крайните случаи индивидуалната неконтролирана консумация води до обща за всички катастрофа. При наличие на голям брой участници две допълнителни обстоятелства усложняват положението. Първо, собствените действия остават в значителна степен анонимни, а това усилва егоистичната мотивация. Когато по улиците се движат десетки хиляди автомобили никой не може да каже дали всички те се ползват поради неотложна необходимост. Когато поливам градината си, скрита зад висока ограда, съседите не знаят какво точно правя.

Второ, лишенията за останалите участници, нанесени поради индивидуалната консумация се разпределят поравно и първоначално остават незабележими. В много случаи консуматорите не си дават сметка за последиците от своето поведение, както например става при замърсяването на въздуха в резултат на ползването на личния автомобил дори без нужда. Към това трябва да се добави, че индивидуалното ползване на общото благо е насочено към постигане на конкретни непосредствени цели и вниманието е насочено към тях. Хората не мислят за дългосрочните последици от своето поведение или отлагат решаването на проблема и регулирането на консумацията докато той не се изостри.

Collock (1998) посочва, че регулирането на индивидуалното поведение при дилеми на общото благо е възможно чрез създаване на социална организация за контрол на консумацията. Примери за такава регулация са установяването на сезони за лов и риболов, както и за количеството убит дивеч за един излет. Такава административна организация намира и психологическа подкрепа като стимулира грижата за общия ресурс и при условие, че общото благо (в случая дивеча и рибата) се ограничава или се получава достъп до него в еднаква степен за всички.

В други случаи, за да се избегнат раздорите, хората са съгласни да делегират власт на избрано от тях лице, което да разпределя общото благо. Това решение в термините на социалната справедливост не винаги е най-доброто, защото с делегираната власт може да се злоупотребява. Независимо от неравния достъп до общото благо, това е по-добро решение, отколкото нерегулираното ползване.

Третият начин на регулиране на общото благо - предаването му за частно ползване, където личният интерес е най-добър регулатор на черпенето на ресурси и тяхното възстановяване. Тук обаче отново има място за големи различия в социалното неравенство, както например при създаването на големи частни резервати, в които е забранен достъп за граждани.

За съжаление, ползването на някои общи ресурси като чист въздух или консумацията на прясна вода не се поддават на такива регулации. В този случай единствена мярка е налагането на санкции на всеки, който се отклонява от предписаните норми на поведение Опазването на природата и поддържането на общественото благо също изискват регламентиране и санкциониране на отклоненията.

Ефектите от конфликта върху поведението на участниците се разделят на две основни групи - функционални и дисфункционални.

В дългосрочен план функционалните ефекти са:

- развитие на усет към различията с другите и предотвратяване на нови проблеми;

- изграждане на отговорност и стремеж към съвместно решаване на проблеми и търсене на нови решения;

- усъвършенстване на процедурите за съвместна работа.

Краткосрочно се наблюдават следните функционални ефекти:
- засилване сплотеността и ефективността на групата;
- повишен интерес от изпълнение на задачата при осъзнат личен интерес;
- усилване лоялността към групата.
Дисфункционалните ефекти на конфликта са:

- нарушена комуникация между страните в конфликта; аргументите се пренебрегват или се търсят слаби страни в позицията на противната страна;

- формиране на групово мислене, при което споделяните в групата становища и гледни точки се приемат за единствено правилни;

- негативни реакции към другата страна - раздразнение, омраза, склонност към агресивно реагиране (вражди между съседи, квартали, селища, етнически конфликти, класова омраза);

- влошена продуктивност, безотговорност или влошено качество на съвместния живот (в крайните случаи може да се стигне до взаимно увреждане на имущество, масови сбивания и др. под.);

- унищожаване на доверието като социален капитал и деградация на моралните задръжки.

Стилове на справяне с конфликти. Стиловете са устойчиви съвкупности от предпочитани начини на действие за премахване или излизане от конфликта. Стилът се определя от комбинацията на два фактора - защита и поддържане на своите интереси и съобразяване с интересите на другата страна. В зависимост от тяхното съотношение се очертават следните стилове:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Психология на управлението на конфликти 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.