Психология на управлението на конфликти


Категория на документа: Психология



Интегриращият стил се основава на баланс между собствените интереси и тези на другата страна. Условията, при които е възможно използването на този стил включват сходни ценности и убеждения на страните, готовност за постигане на съгласие, продължителност на взаимодействието с партньора (при еднократно взаимодействие хората са по-склонни да действат в своя полза, докато ако предвиждат повторяемо и продължително взаимодействие те са по-склонни на отстъпки). Характерна особеност на този стил, ако си припомним социалните дилеми, е постигането на съгласие между страните в ущърб на максимизиране на индивидуалната печалба. Трябва да се отбележи, че разпределението на продукта от съвместното действие не е задължително да бъде поравно. Важно е двете страни да се съгласят и приемат определена пропорция, която считат за справедлива.

Услужливият стил е приложим при няколко условия. Първо, ако единият от партньорите е поставен в зависима позиция и не може да рискува конфронтация. Второ, ако личният интерес не е особено значим хората с по-голяма готовност правят услуги и предоставят по-големи изгоди на другата страна. Трето, ако желанието да се получи и запази помощта и подкрепата на партньора е по-силно от желанието за получаване на материална изгода, както например се случва с децата при конфликт с родителите.

Доминиращият стил се прилага от тази от страните в конфликта, която чувства, че има сила и власт да се противопостави на другата страна и е в състояние да наложи своята позиция. Този стил се използва когато трябва да се действа при недостиг на време, при вземане на непопулярно решение или когато собствената гледна точка се приема за правилна. Има и индивидуални особености на личността, които предразполагат към прилагане на доминиращ стил. Това са авторитарните наклонности, желанието за себеизтъкване, нетърпимостта към критика, ригидното мислене. Важно е да се посочи, че доминиращият стил не премахва конфликта, а само го държи в латентно състояние.

Избягващият стил е подходящ когато се оценява, че усилията и разходите за решаване на проблема са повече от очакваните облаги. Освен това, този стил е подходящ и когато конфликт възниква на основата на тривиален или маловажен проблем, какъвто например е случаят с различните оценки за естетическите качества на закупена нова дреха.

Конфликтите във всички случаи са емоционално "оцветени". С оглед овладяване или контрол над емоционалното състояние се използват следните основни тактики:

1. Избягване. Проявява се в игнориране на конфликта с надеждата, че с времето ще затихне. Игнорирането на конфликта не го решава, но позволява мисленето и вниманието да се насочат към други задачи. Тук също така се отнася физическото разделяне на конфликтиращите страни или се допуска само ограничено взаимодействие между тях при спазване на определени правила.

2. Размиване на конфликта. Усилията са насочени към омекотяване чрез акцент върху сходствата и общите интереси. Компенсирането на страната, която трябва да направи отстъпка чрез предоставяне на друга облага прави конфронтацията между страните излишна.

3. Конструктивно търсене на взаимноизгодно решение. В тази тактика основното е изясняване на причините, довели до конфликта и опити за сближение интересите на страните. Съществено е рационалното обсъждане на ситуацията без да се търси и приписва вина с оглед избягване на допълнително противопоставяне. Положителен ефект върху регулацията на емоциите има съвместното изпълнение на задачи, което позволява споделяне на общия успех. Ако е налице конфликт между групи полезни резултати се постигат чрез обмен на лица от двете групи за опознаване гледната точка на другата страна. Това допринася за взаимното разбиране и стимулира намирането на рационален изход от конфликта.

В заключение ще посочим, че конфликтните ситуации са неизбежни в социалните взаимодействия между хората. Дали те ще прераснат в конфликти и дали тези конфликти ще се задълбочават зависи от културата на хората. Ако човек се отнася със съчувствие и зачитане интересите на другите конфликтите се решават по-лесно. Личният морал като част от себеуважението също така има сдържащ ефект върху разрастването на конфликтите. Напротив, егоизма, жаждата за лек живот, алчността формират здрава основа за често възникване и трайно поддържане на конфликтни взаимоотношения на работното място, в отношенията със съседите и дори в семейните взаимоотношения.

??

??

??

??

1





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Психология на управлението на конфликти 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.