Психология на възрастните


Категория на документа: Психология


Глава 1 - методологични въпроси
1- Предмет , задачи и връзки с други науки.
Всичко живо в природата се развива , достига определени предели , след което наложителните процеси на развитието се съпътстват от снижаване на потенциалните възможности и загиване. Периодите на детството и ранното юношество са по кратки по време - до 18 год. в сравнение със жизнения път след това още 50 , 60 и повече години. Времето през което човек трябва да приложи на практика своите занния умения способности да създаде материални и духовни ценности е наложително да бъде значително по дълго. В този смисъл периодъд след детството и ранното юношество обхваща възрастните и те са изключително голяма ценност. Днес интересът към възрастните се увеличава по няколко причини:
1- Онтогенетични причини
2- Познавателни причини
3- Хуманни причини
4- Социални причини
5- Демографски причини
6- Научни причини
Науката за психическото развитие на възрастните има два взаимносвързани дяла. Първият обхваща хората до пенсионирането. Този дял на нучното познание за възрастните се определя като акмеология. Вторият дял обхваща възрастните след пенсионирането и се нарича геронтопсихология. Геронтопсихологията си поставя следните по важни задачи :
1- Да определи същността на понятиятата възраст и възрастност
2- Да намери подходящи методи за изследване на възрастните
3- Да проследи количествените и качествените изменения във развитието на възрастните
4- Да установи движещите сили при развитието на възрастните
5- Да изясни психологическите условия благоприятстващи за удалжаване на техния живот.
6- Да обогати самопознанията на човека за неговата психика

2- Развитие на познанията за психиката на възрастните
Животът показва че докато едни достигат дълголетие , други се съхраняват за по кратко време жизнеспособни. Тези различия мотивирали да се търят причините. Най напред със задачата се заели лекари. Те стигнали до осмисляне значението и на някой психологически фактори. Така Хипократ осмисля принципа за умереност във всичко. Гален и Авицена високо оценили значението на двигателната активност. През възраждането Зерби се застъпил за правилен и постоянен режим на труд , хранене и почивка като условие за поддържане на живота. Психическото развитие на възрастните обективно е нов клон на психологическата наука. По думите на Едуард Клапаред със възраста човек навлиза в сферата на психическа вкамененост. Подобна гледна точка застъпва и Д. Векслер. Също така и Жан Пиаже счита , че с овладяването на логическите операции от учениците към 16-години развитието на мисленето им достига своите граници. Днес в света научните дейци изучаващи психиката на възрастните все по дълбоко навлизат в нейното опознаване. Подчертава се , че жизненият път на човека се отразява в/у продължителността и качествата на активността му , че образуванието , професионалната дейност , интересите запазват и развиват различни страни на интелекта , че социалната активност е съществен фактор за дълголетие и други.

3- Възраст и възрастност
Двете понятия са свързани но не са тъждествени. Отличителни черти на възрастта са :
1- Отразява изживяното време след раждането
2- Включва онаследени биологични особености на личността в тяхното единство от еволюционни и инволюционни процеси.
3- Съдържа типични за популацията , живява в дадено време, психологически характеристики.
4- Обхваща неповторими душевниособености на личността , обслужвани от конкретни условия на индивидуалния живот.
5- Очертават перспективи , потенциални възможности в развитието на личността.
6- Позволява да се диференцират периоди на количествени и качествени новообразования на личността.
7- Притежава необратимост
8- Определя мястото на индивида в обществото като дете , подрастващ , юноша и възрастен .
9- Открива възможности в определени свои граници да се осъществява възпроизводството на човешкия род.
Възрастност означава :
1- Качествен етап във възрастното развитие на личността. Той е продължителен в жизнения път на човека. Обхваща 50 , 60 и повече години
2- Продуктивност , нарастващо майсторство и мъдрост на личността
3- Биологически , психологически и социални положителни и негативни изменения
4- Нарастваща реалистичност. Освобождаване от илюзии
5- Повишена психическа устойчивост
6- Самоопределение на личността като жизнена знаеща и можеща
7- Усилващо се оценъчно отношение към живота като все по кратък
8- Задълбочаване на индивидуалните различия

4- Многофакторни влияния в/у темповете на настъпване на възрастност
След раждането си човекът попада във неимоверно сложната природна и социална среда , която е многообразие от взаимносвързани фактори оказва влияния през целия му живот. Ако от начало родителите полагат необходимите грижи за здравето и развитието на своите деца , то прогресивно с възрастта нарастват личните отговорности на формиращите се и отвърждаващите се в обществото нови негови членове. Ето защо една от приоритетните способности , които личността трябва да формира у себе си е способността на пълноценното организиране и раководене на своя живот. По големите или по малки техни нарушения винаги водят до нежелани последствия. Както всички живи същества и човекът има биологически унаследявани особености , които немогат и не трябва да бъдат пренебрегвани и подценявани в онтогенетичното развитие. Факторите в живота наи общо могат да бъдат разделени на външни и вътрешни. Външните от своя страна - да се диференцират на природни и социални , а вътрешните - на закономерности , потребности , навици , състояния. Както външните така и вътрешните фактори имат двупосочни проявления - положителни за човека и негативни , отрицателни. Вътрешните и външните фактори са свързани с оглед на вътрешните си потребности обществото внася промени във външната среда. За дълголетието от голямо значение са природните фактори. Чистият въздух - богат на кислород без запрашеност и вредни примеси осигурява пълноценно функциониране на организма. Наред с чистия въздух , без който човек неможе , следва да се изтъкне ролята на водата и на храната. Голямо е относителното тегло на водата в човешкия организъм. Ежедневното и набавяне е жизнена потребност. България е много богата на минерални води , които благоприятстват за психофизическо укрепване , за профилактика и лечение. Следва да изтъкнем ролята на храните. Без тях съществуването на живите същества е невъзможно. Те в значителна степен обуславят какво и колко ще бъде същесвтуването. Мощен фактор по своите въздействия е слънцето. То е удивлявало , впечатлявало човека. Разбираме че без слънцето неможе. Слънцето го е правело и прави радостен зареден с положителни емоции. Затова и до днес то е символ на живота. Влияние оказват годишните времена , всеки от сезоните. Голяма е ролята на социалните фактори за психофизическото здраве и за дълголетието на хората в днешното общество. Те са многообразни, сложни, извисяващи, укрепващи за жизнения път на личността и действат угнетяващо и скъсяват дистанцията м/у началото и края на живота. Тук приоритетна е функцията на психолога. Освен факторите извън личността , съществуват и вътрешно , ограничени , функционални фактори , които трябва да са в необходимо равновесие , в хармонични действия , за да бъде личноста до дълбока възрастност здрава и трудоспособна. Всичко живо има определени амплитуди , ритми в своето развитие , вълни на "приливи и отливи". Те се определят като биологически ритми. Трайното възпроизвеждане на биологичните ритми , тяхната еднотипна повтаряемост е показател за добро психофизическо здраве на човека. Разтройствата на биологическите ритми е свидетелство за настъпващо или проявяващо се заболяване. Много са психологическите обстоятелства , които разтройват биологическите ритми на личността. Това са стресовите състояния , емоционалните , интелектуалните пренапрежения. Професорът от харватския университет Чарлз Чейслер посочва няколко основни принципа за добър сън:
1- Да се спазва един и същи режим
2- Организиране на труда и на отдиха , така че да се запазва единството на бодърствуване и сън
3- Да не се взимат лекарства преди да са изпробвани всички др. Възможности
Както сънят така и храненето има свой ритъм който влияе благоприятно в/у функционирането на организма. Нарушенията на ритъма намаляват устойчивостта на организма срещу болести. Едва ли е наложително да се изтъква че движенията означават живот. Негативно в/у организма и в/у неговото бъдеще се отразява стресът. Когато напрежението в дадени условия стане изключително голямо настъпва изтущаване. Г. Селие разграничава три стадии на стреса :
1- Тревожност. Съпротивителните сили на организма се понижават. Включват се защитни механизми.
2- Противодействие при приспособяване на организма към новите условия.
3- Изтощаване.
5. методи на изследване



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Психология на възрастните 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.