Психология на възрастните


Категория на документа: Психология


10- Повърхност на мисленето.

10.Развитие на вниманието.
Отношение на личността към многообразните влияния на околната среда се осъществяват с помоща на вниманието. То функционира чрез познавателните процеси. Неговите свойства като обем , концентрация , устойчивост , превключване , волево и неволево извършване се отличават с особености у хората от различни възрасти. Опитно е установен по широк обем на вниманието у хората от зрялата възраст. Те са в състояние едновременно да удържат в съзнанието си от 4 до 6 обекта. Разпределението на вниманието е обективна потребност при изпълнение на много от професиите. Шофьорите , строителите , инжинерите и т.н. са задължени едновременно да взимат под внимание редица обстоятелства. Това благоприятства за много добро разпределение на вниманието. Интересно е явлението разсеяност при възрастните. При тях концентрацията , продължителността на вниманието не се променят лесно и много пъти са силно изразени. По този начин личността не забелязва неща , които стават около нея. Тази "разсеяност" с годините започва да се проявява като възрастова особеност. Изследвания показват че с възрастта по значителни са измененията в обема , превключването и избирателността на вниманието. Запазват своите възможности концентрацията и устойчивостта. От 18 до 33 год. обемът избирателността и превключването на вниманието бележат подем. След това той постепенно се снижава. От 22 до 33 години различия м/у мъжете и жените в свойствата на вниманието не се забелязват. От 26 до 29 години у мъжете връзките м/у свойствата на вниманието са повече отколкото при жените. В периода от 41 до 46 г. у жените са по добри показателите за волевост на вниманието, за неговия обем , избирателност и устойчивост. Възходящото развитие на вниманието има следните особености :
1- Придобива по широк обхват и устойчивост
2- Увеличава се работоспособността на вниманието
3- Усилва се , специализира се и се осъществява по лесно избирателността на вниманието.
4- Вниманието става по съсредоточено в следствие на повишениете изисквания на труда и стремежът на личността за пълноценно социално изявяване.
5- Водещо е волевото внимание
6- Интересите превръщат волевото внимание в увлечение
7- В зависимост от професията доминира слуховото , зрителното , вкусовото , обонятелното внимание или то се проявява в различни съчетания
С възрастта отслабването на вниманието се изразява във:
1- Постепенно се ограничава обемът
2- По бавно и трудно се извършва превключването
3- Проявява се едномерност на вниманието
4- Отлсабва силата на вниманието
11.Развитие на интелекта
Интелектът има две основни равнища или типове специфични способности - разбиране и намиране на подходящи начини за разрешаване на проблеми , които изискват съобразителност , находчивост. Първото равнище или тип интелект се определя като "кристализиран" интелект. Той се изучава като от личността се иска да пояснява значения на думи. Вторият тип интелект се нарича "подвижен" интелект. Изследва се словестни , нагледно - образни задачи , решаването на които е възможно чрез окриване на правило , закономерност. Диференцира се "общ интелект" , който е сумарен резултат от кристализирания и подвижния интелект. Измененията в развитието на интелекта се доказват най - вече чрез лонготюдни проучвания. Ян Стюар - като обобщава резултатите от изследвания на интелекта на възрастни , изтъква негови особености с напредване на годините:
1- Подвижният интелект се влошава , докато кристализираният се запазва.
2- По бавно се отговаря на въпросите , които се отнасят до кристализирания интелект
3- Интелектуалните способности рязко се влошават в края на живота на личността , сякаш интелектът се свива. Този резултат има диагностично значение. Той свидетелства , че изследваният е в края на своя зимен път.
4- Физическите упражнения подобряват интелекта
5- Отслабването на интелектуалната активност се отразява неблагоприятно в/у възможностите й. Обратно , интелектуалните занаятия не само запазват , но и подобряват интелекта
6- Личността е в състояние чрез своя опит да компенсира слабости в интелекта
7- Здравословните състояния влиаят на интелекта.
Известен е теста на Д. Векслер за изследване интелекта на възрастни. Той включва въпроси за осведоменост , решаване на аритметични задачи. Интелектът включва като свои съществени компуненти паметта , вниманието и мисленето. Тези психически процеси се разглеждат като интелектуални функции. Измененията в всеки от компунентите се отразяват на интелекта като цяло. Изследователите разграничават два възрастови макропериоди - от 18 до 25 и от 26 до 35 г. във всеки от тях има оптимални върхове на интелектуални функции. Тези върхове са от 20 - 21 г. и 26 - 27 г. От 18 г. във междуфункционалните взаимодействия преднина има паметта. После мисленето и вниманието , а в 26 , 27 г. приоритетната роля пренадлежи на вниманието. В периода на настъпване на зрелостта типични са връзките памет - мислене и памет - внимание или централен компунент е паметта. Към средата на този възрастов период излизат на преден план връзките мислене - внимание и мислене - памет. По този начин централен компунент става мисленет. В хода на възрастовото развитие психическите процеси се променят в стуктурно отношение. От 22 до 30 г. - волевото запомняне е силно , водещо. Във функционалните взаимодействия важно значение придобива образната памет. Разширява се обема и избирателността на вниманието. Особено нарастват междуфункционалните връзки от 27 до 51 г. Всичко това показва че с възрастта психическото развитие на човека прдължава , а не се прекратява. Б.Г. Ананиев и сътрудниците му разграничават типове интелект според интегративността на съставляващите го психически процеси. При първият тип интегративността е ниска. При втория , макар че психическите процеси имат известни връзки помежду си , функционалните взаимодействия не са на необходимото равнище и в този смисъл интегративността е същи ниска. При третият тип интелект психическите процеси функционират и в интегративно едниство и самостоятелно. При четвъртият тип е на лице висока интеграция и същевременно самостоятелност и независимост на психическите функции. Развитието на интелекта е по посока на засилване на интегративността. Интелектът на едни хора е по изразен при ориентирането , а на други при изпълнението на дейността. Продуктивността на интелекта зависи от знанията , опита , от равнището на развитие и от енергииния потенциал на нервната система.

12.Развитие на въображението и на чувствата
Човек е способен не само да възприема предмети , явления , процеси не само да открива техни закономерности , зависимости , но и да предвижда , да прогнозира развитието им. Този исключително важен психически процес , без който е немислим прогреса , е въображението. Развитието на човечеството е процес на извисяване на въображението на неговата продуктивност. Следователно въображението в годините на зрелост не е само волево но се отличава с такива достоинства като реалистичност , новаторство , обществена стойност. В зависимост от областа в която въображението се изявява , е наложително да се натрупват знания и умения , да се развиват общи и специални особености. Затова разновидно по своето съдържание , въображението се опредметява във високи постижения в периодите на възрастност. С напредването на възрастта творческите успехи не са с предишния си замах и значение , но продължават у личностите , привикнали към творчество. Творческото въображение в определена степен е потребно и функционира в дейноста на всеки човек. Много често в ежедневния живот се налага да се предвижда , да се постъпва нестандартно , да се строят взаимоотношения с оглед на осмислени черти на личността. Освен творческото въображение , активно е и възпоизвеждащото. От работниците в много от производствата се изисква по чертежи да изработват вещи да сглобяват уреди , да стоят сгради. Въображението както и всеки друг психически процес , се осъществява с помоща на енергииния заряд който му дават емоциите и чувствата. Емоциите и чувствата съпътстват живота на човека до последните му дни. Като правило младите са по емоционални , възрастните по спокойни. В жизненият път емоционалният живот на личността става по устойчив , по богат по съдържание , с повече възможности за самоовладяване. В зависимост от формирания навик могат да доминират положителни или отрицателни емоции. В емоционалния живот се нанесват индивидуални характеристики , свързани с темперамента , със сдравословните състояния , с възпитанието. Отпадат самочувствието , оптимизмът. В съзнанието се настанява тревожността , която подтиска , угнетява , съкращава живота. За отбелязване е , че хората с по високо образование , успешно реализиралите се в професионалния и в семейния живот , воделите здравословен начин на живот , по лесно посрещат трудностите и неблагополучията в живота. Жените често са по емоционални и по ярко изразяват емоционалните си състояния. По лесно се потдават на емоционални внушения. Приемат че са физически добре , дори по добре от други на същаща възраст или като тях. Забелязват известни промени в психиката си като отслабване на паметта , забавяне на движенията , бавно взимане на решения , избягване на риска и др. , но са склонни да не им обръщат внимание. Нискотревожните обичат да общуват с по младите , намират с тях общи теми , интереси , съпричастия. Преживяваното от личността в жизнения й път дава отражение в/у поведението. Ролята на събитията в индивидуалния живот задълбочено е изследвал Дончо Градев. Той посочва редица техни съществени отражения , м/у които са и следните:
1- Лицата с изявена потребност от постижения избирателно са насочени към онова в живота , което им носи положителни емоции.
2- Емоционално лабилните личности , с насоченост към постижения , избягват да си спомнят за несполуките , изживяват неприятно докосването до тях , за разлика от емоционално стабилните.
3- Екстраверсните личности са с подчертана нагласа за възприемане на оптималното , жизнерадосното. Отблъскват неприятното , непозволяват да ги завладее и бързо го забравят.
Обобщено положителните страни на въображението и на чувствата у възрастните могат да се изразят така :
1- Въображението и чувствата са в единство
2- Обективна потребност през целия живот на личността са въображението и чувствата
3- Навичната ориентация към положителното в живота подхранва оптимистични чувства и настроения у личността
4- С възрастта се преживява потребност от позитивно самооценяване
Инволюционни процеси на въображението и чувствата се проявяват при:
1- Одтегляне на личността от активно участие в живота , заживяване с мисълта , че и е време да почива.
2- Доминиране на отрицателни нагласи и преживявания
3- При отслабване на нервната система и на генериращите й енергиини възможности.

13. Развитие на волята и характера.
Волята и характера се обуславят от ситуациите и от промени във възрастта. Волята и характера достигат в зрелоста върхови възможности , след което , в зивисимост от индивидуалните особености на личността , търпят изменения. В развитието си през различните възрасти хората по добре осмисят своите близки и по далечни цели. Очертават пред себе си перспективи от които се раководят. Трудностите се преодоляват по успешно те стават по организирани , икономични и продуктивни. Съществуват и някои различия във волевата активност. Младите прибягват много пъти до пряко атакуване на трудностите,докато по възрастните търсят и откриват подходи и средства,които и м позволяват с по - малко сили и за по - кратко време да постигнат желаните резултати.наблюдава се и друга зависимост-младите нерядко са по вариативни,докато в зделостта по накога се разчита на стереотипи. Среща се и трета особеност - младите изпитват удовлетворение от решаването на проблема.по възрастните преценяват дали той си заслужава да полагат усилия,дали им е изгодно. Проявяват се значими волеви качества - личността умее да подчинява усилията си на приетите цели,да не се отклонява,да проявява решителност и самостоятелност. С напредване на годините постепенно се стеснява кръгът на целите и тяхната перспективност.по изразена е борбата на мотиви,отслабва готовността за волеви усилия или те са нетрайни.проявяват се отрицателни черти на волята като невъзприемчивост към новото и непознатото. Отслабват или загубват предишната си изрзеност важни волеви качества - успешно затормозяване на чувства и мисли. Характера рано се формира със своята индивидуална неповторимост. Колкото и да е изграден характера,в жизнения път той търпи промени.що се отнася до възрастовите аспекти на характера,то трябва да се каже,че с отслабване на нервната система по някога се променят някои от чертите му. Личността става емоционално по ранима. Страда и се вълнува,по - лесно се убижда и изпада в афектни състояния

14. Развитие на потребностите и интересите.
Човекът,чрез социалния начин на своя живот е богат на потребности. Потребностите са продукт на общественото развитие и се увеличават с неговото напредване. Свойствено за потребностите е,че те се активизират,когато се осмислят възможности за тяхното осъществяване. Например потребността за пътешествия,за опознаване на др.страни и култури не е актуална,когато личността непритежава необходимите средства. Това незначи,че потребността не съществува,но тя немотивира личността,при отсъствието на финансови възможности към задоволяването й. Винаги човек е устремен към задоволяване на някой от най - важните за него потребности.с възрастта,без да се подценяват и пренебрегват индивид.различия,се наблюдават известни промени в потребностите.
1. Намалява броят на актуалните
2. Потребностите разменят местата си. Някои,които на младини са били по назад и не им е обръщано достатачно внимание,стават доминиращи,силно заангажиращи мислите и чувствата.
3. Появяват се нови потребности
4. В едни отношения отслабва,в други се засилва готовността за задоволяване на определени потребности



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Психология на възрастните 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.